/Поглед.инфо/ Американските приятели на режима на Нетаняху го призовават да върви докрай

Обстрелът на редица обекти на територията на Израел вечерта на 1 октомври , доколкото може да се прецени, е бил отблъснат предимно от системите за противовъздушна отбрана и не е довел до значителни щети на военно-икономическата инфраструктура на еврейската държава.

Всъщност това визуално зрелищно действие, чиято ефективност ще трябва да бъде оценена, когато обективните данни от мониторинга станат достъпни, може да даде на режима на Нетаняху и неговите съюзници пропагандни причини за нова агресия и със сигурност за увеличаване на всеобхватния натиск върху Техеран на фона на засилваща се диверсионна и терористична дейност и упорити слухове за разцепление и остра конфронтация в иранските елити.

Така New York Times дори твърди, че президентът Масуд Пезешкиан не е бил информиран за атаката срещу Израел преди началото на ударите, нанесени от военновъздушните сили на КСИР, а не от армията.

През следващите часове Израел ще продължи да нанася мощни удари в целия Близък изток, каза говорителят на ЦАХАЛ Даниел Хагари. Иран направи голяма грешка като нападна Израел и ще плати за това, увери Биби Нетаняху. Израел ще "избере момента", за да отговори на Иран и ще демонстрира "удивителни офанзивни способности", каза на свой ред началникът на генералния щаб на израелската армия.

Убийството на 27 септември на Хасан Насрала, лидер на ливанската шиитска милиция Хизбула, при масивна атака на израелските военновъздушни сили над Бейрут, вероятно е нанесла непоправим удар на всяка възможност за подновяване на разведряването между Съединените щати и Европа, от една страна, и Иран от друга, - пише информационно-аналитичното издание Responsible Statecraft.

Резонансната акция идва само няколко дни, след като президентът „реформатор“ Масуд Пезешкиан заяви пред Общото събрание на ООН за желанието си да се свърже отново със Запада и неговия изпитан и надежден външнополитически екип, включително преговарящите по ядреното споразумение от 2015 г. (JCPOA), като вицепрезидента по стратегическите въпроси Мохамад Джавад Зариф, министъра на външните работи Сейед Абас Арагчи и бившия посланик в ООН Тахт Раванчи, изградиха мостове със западни колеги, за да обсъдят въпроси от взаимен интерес, включително перспективи за премахване на санкциите и др.

Убийството на Насрала е удар върху тези перспективи не само защото иранското отмъщение, което би принудило Вашингтон и Брюксел да увеличат подкрепата си за Израел, беше неизбежно под една или друга форма. Въпреки унищожаването на почти цялото ръководство на ливанската съпротива, тя първоначално заемаше важна роля в отбранителната стратегия на Иран, поради реалностите в региона и военно-политическата динамика в Близкия изток през последните десетилетия.

Провоцираната от Запада, торпилирала започналлото сближаване през 70-те години на Багдад и Техеран, продължителна и кървава война с Ирак приз 1980-1988 г. все още силно влияе върху стратегическото мислене на Иран. По мнението на автора на статията в Responsible Statecraft, външнополитическия анализатор от Брюксел Е. Мамедов, нейният основен урок е, че Иран без военно-политически съюзи, гарантиращи сигурността му, може да разчита само на себе си.

Оттук и акцентът върху шиитските и други милиции в съседните страни, използвани като прокси формирования. След като Израел се обърна срещу Иран след свалянето на Саддам Хюсеин в Ирак в началото на 90-те години на миналия век, основната задача на Хизбула от гледна точка на Техеран стана възпирането на всяка възможна израелска атака на иранска територия и особено на нейната ядрена инфраструктура.

С нарастващия арсенал от ракети на Иран, доставяни на шиитското движение в Ливан, тази роля стана толкова важна, че в края на 2010 г., според един добре информиран наблюдател, „заредените оръжия“ на Хизбула, насочени срещу Израел, всъщност се превърнаха в най-добрата застраховка на Иран срещу израелски атаки.

Въпреки че режимът на Нетаняху и тези, които го заместват, е малко вероятно да унищожат напълно Хизбула или който и да е наследник, който може да го замени, предвид дълбоките корени на организацията в шиитската общност в Ливан (въпреки че нагласите към Хизбула в едно разделено ливанско общество и дори в неговата шиитска част, са меко казано, двусмислени, особено през последните години), неговото частично военно поражение и морално унижение „отваря прозорец на възможност за Тел Авив да удари Иран в момент на неговата предполагаема слабост“.

Всъщност точно това предположи наскоро зетят на Доналд Тръмп Джаред Къшнър, смятан за близък до „яростния Биби“ Нетаняху, като каза , че за Израел, за който „няма връщане назад“, неуспехът да действа решително сега би било "безотговорно".

„Режимът на Ислямската република е много по-твърд, когато рискува живота на Хамас, Хизбула, сирийци и хусити, отколкото когато рискува собствения си“, казва Къшнер, като абсурдно приписва на иранците „глупавите опити да убият президента Тръмп и да хакнат предизборната му кампания“, за които се твърди, че „миришат на отчаяние и укрепват по-голяма коалиция срещу тях.

Иранските лидери, особено Рахбар Али Хаменей, се забавиха да признаят, че оценката на риска на Израел се е променила драматично след избухването на събитията в Газа на 7 октомври 2023 г. и че старите червени линии вече не работят.

Въпреки че убийството на Насрала може да се разглежда като безразсъден опит на Нетаняху да отклони вниманието от провалите си в Газа и да укрепи политическия си авторитет, няма доказателства , че неговите нагли тактики са били активно противопоставени от военни лидери, опозиция или обществеността като цяло.

Като се има предвид, че администрацията на Байдън не демонстрира нито склонност, нито способност да възпира израелците, това означава, че Иран спешно трябва да възстанови някакво подобие на такова възпиране. Възможността ядрената програма на страната да се превърне в геополитическо оръжие ставаше все по-привлекателна дори преди последната кампания на Израел в Ливан и сега изглежда вероятно повечето иранци да я подкрепят.

Този вариант обаче е свързан с огромни рискове. Въпреки че Иран е натрупал достатъчно технически знания и материали за създаване на ядрени заряди, действителното решение за създаване на прословутата „бомба“, дори ако А. Хаменей преодолее нежеланието си да тръгне по този път, почти сигурно ще доведе до израелски и, много вероятно, също американски удари по ядрената инфраструктура на ислямската република.

Съединените щати възнамеряват допълнително да засилят режима на санкции срещу Иран, заяви прессекретарят на Белия дом Карин Жан-Пиер, коментирайки възможните последици от ракетната атака на Техеран срещу Израел на 1 октомври. Говорим за механизма, предвиден в Резолюция 2231 на Съвета за сигурност на ООН , която институционализира JCPOA и позволява на всеки член на Съвета за сигурност да наложи повторно санкции, свързани с ядрената програма, срещу Иран без вето от други членове на Съвета за сигурност.

През 2018 г. Тръмп изхвърли JCPOA в кошчето, но Великобритания или Франция също може да инициират засилени санкции. Подобен сценарий би разрушил всякакви планове на администрацията на Пезешкиян за установяване на контакти със Запада, премахване на санкциите и подобряване на икономическата ситуация, което от своя страна би влошило още повече и без това значителното социално раздразнение поради трудните условия на сегашния живот.

Алтернативен вариант за Иран би бил да модернизира националната си противовъздушна отбрана, което при сегашните обстоятелства би означавало засилване на връзките с Русия с надеждата, че Москва ще отвърне на доставката на Иран на безпилотни летателни апарати и, вероятно, балистични ракети в контекста на специалната военна операция в Украйна. В гореспоменатата реч от трибуната на ООН иранският президент отрече подобни доставки, поне след като встъпи в длъжност.

Москва също има свои собствени разчети, включително опасения за потенциално отчуждаване от други партньори в Близкия изток (като Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства), ако според тях сближаването между Русия и Иран е твърде близко.

Ако в лицето на екзистенциалните предизвикателства Ислямската република наистина реши сериозно да засили връзките със северния си съсед на Каспийско море, тогава шансовете за възобновяване на диалога със Запада, особено с Европа, окончателно ще изчезнат в момент, когато условно „реформистите“ в Техеран се стремят да разнообразят външнополитическите връзки. Междувременно някои обстоятелства могат да показват очакван спад на доверието по линията Москва-Техеран.

Със сигурност ще има нова размяна на удари между Израел и Иран, казва ориенталистът Елена Супонина: „След известна пауза, дали ще е дълга или не, зависи как ще се развият събитията. Но след пауза Израел отново ще провокира Иран и ще видим повторение на размяната на удари. Според нея засега страните ще се опитат да не започват голям конфликт, но периодично ще възникват ограничени престрелки.

Разбира се, опасните сценарии биха могли да бъдат избегнати, „ако администрацията на Байдън беше използвала влиянието си, за да сдържа Израел и сътрудничеше добросъвестно с Иран по ядрения въпрос и регионалната сигурност“. Но тъй като предизборната кампания в Америка е в разгара си, противопоставяйки привържениците на Израел срещу още по-последователните му противници, шансовете за такъв обрат на събитията, за съжаление, клонят към нула.

Превод: ЕС