/Поглед.инфо/ Израел и Съединените щати се възползват докрай и напълно от безкрайните кавги и враждебност в арабския свят

Мнозина сравняват сегашната ескалация на арабско-израелския конфликт с войната от 1973 г.; различни експерти вече започнаха да разпространяват апокалиптични сценарии за развитието на ситуацията. Техните „изчисления“ се основават на факта, че мюсюлманският свят и арабските страни като негова неразделна част имат общ човешки, икономически и военен потенциал, който не оставя шанс на еврейската държава в мащабна война.

Още на 29 март 2015 г. на 26-ата сесия на Лигата на арабските държави държавните глави на организацията се споразумяха да създадат единни регионални въоръжени сили за съвместно противодействие на заплахите за сигурността. Да си се съгласил обаче не означава да го изпълниш.

Ако оперираме само с числа, то това, разбира се, може да вдъхнови ислямските радикали и техните симпатизанти. Статистиката обаче, както показва практиката, е псевдонаука, а в реалната политика ключовата дума е „ако“. Имонно този, състоящ се от една дума, отговор са дали спартанците на призива на македонския цар Филип II (382-336 г. пр. н. е.), бащата на командира Александър Велики: „Предайте се, защото ако превзема Спарта със сила, безмилостно ще унищожа вашите градини, ще поробя хората ви и ще разруша града!“

Според изследвания на етнографи, регионални учени и дори религиозни дейци, арабите и евреите са близки роднини, защото произлизат от Сим и Хам, синовете на прочутия Ной. Отношенията в семито-хамитското семейство обаче не се получиха от самото начало и впоследствие доведоха до безкрайна поредица от остри конфликти с използването на оръжие.

Арабите многократно са предприемали всякакви стъпки за обединяване, координиране на действията и представянето им в единен фронт, но, както се казва в арабската поговорка, „Разбрахме се, че няма да се разберем“.

Идеите на панарабизма вдъхновиха мнозина по едно време и доведоха до създаването на ОАР (Египет и Сирия), но тази формация не издържа дори три години (1958-1961 г.). Всички опити за създаване на различни федерации, включващи Египет, Сирия, Судан, Ирак, Тунис и Либия, се провалиха.

Един от най-популярните лозунги сред арабите е: „Арабската нация е обединена и нейната мисия е вечна“. Националистите веднага го приеха, включително като официален в партията Баас („Арабска социалистическа партия на възраждането“). Показателно е, че след като дойдоха на власт в Сирия и Ирак, нейните лидери не успяха да се споразумеят за единство в действията и дори по въпроса кой да ръководи партията.

В резултат се появиха две „регионални командвания“, а отношенията между съседните държави не са пример за добросъседство. През 1973 г. С. Хюсеин изпраща на помощ на Сирия бронетанкова дивизия, която спасява Дамаск – предните части на ЦАХАЛ вече са на 40 км от сирийската столица. През 1991 г. обаче сирийска танкова дивизия е изпратена в ръководената от САЩ „коалиция“ и се противопоставя на Багдад.

Имайки един общ враг, арабите безкрайно се биеха помежду си: Египет с Либия, Либия със Судан, йеменците със Саудитска Арабия и ОАЕ - списъкът може да продължи. По време на войната между Иран и Ирак (1980-1988 г.) КСИР използва оперативно-тактически ракети 8K14 от Съветския съюз, получени от Либия и Сирия, за да атакува Багдад. През 1980 г. израелските военновъздушни сили атакуваха ядрено съоръжение в Ирак, използвайки въздушен коридор, предоставен от Саудитска Арабия...

Не се говори за някакво единство дори между палестинците. През 2006 г. острите разногласия прераснаха във въоръжена конфронтация: избухнаха боеве между основните палестински политически групировки Фатах и Хамас, по време на които повече от 600 бойци от двете страни бяха убити за по-малко от година.

По-голямата част от въоръжените сблъсъци се състояха в ивицата Газа , която в крайна сметка беше напълно взета под контрол от привържениците на Хамас през юни 2007 г. Автономията на Западния бряг остана под контрола на Фатах, а отношенията между ръководството на двете най-видни палестински организации бяха меко казано обтегнати.

Лидерът на Фатах Махмуд Абас многократно е заявявал, че Хамас „не представлява целия палестински народ“ и е трудно да не се съгласим с това. Но в случая е редно да се запитаме: а кой го представлява? Последните президентски избори в Палестина се проведоха през 2005 г., а парламентарните - през 2007 г.

Мандатът на Махмуд Абас като президент изтече през 2009 г. и редица видни палестинци наскоро заявиха в съвместно изявление: „Абас и неговият политически кръг загубиха всякаква основа да представляват палестинския народ и нашата борба за справедливост, свобода и равенство.“

В Израел много добре знаят, че единството на арабската умма е фикция и затова се чувстват уверени до откровена наглост. Безнаказаността поражда всепозволеност, а израелските военновъздушни сили не обръщат никакво внимание на Ливан, използвайки въздушното му пространство, за да атакуват Сирия. Атакувани са не само военни съоръжения, но и гражданска инфраструктура: през изминалата седмица два пъти бяха подложени на ракетни атаки международните летища в Дамаск и Алепо.

Днес, докато милиони араби са заети да участват в шествия и протести по целия свят, ЦАХАЛ продължава методично да превръща в прах това, което е останало от Ивицата Газа. След смъртта на стотици палестинци, повечето от които жени и деца, в болница в Газа на 17 октомври, лидерите на арабските страни вече проведоха десетки консултации, „извънредни срещи“, гневно осъдиха и апелираха към водещите държави да се спре клането.

Нито Йордания, нито Египет обаче изразиха желание да приемат палестински бежанци и след четири дни интензивни преговори 20 камиона със стоки от първа необходимост бяха допуснати в южната част на Газа. Това е за 2,5 милиона души, които се оказват в хуманитарна катастрофа.

На 21 октомври в Кайро се проведе „мирна среща на върха за Газа“ с участието на представители от повече от 30 държави. Срещата, както се и очакваше, завърши с нищо - дори не беше договорена окончателната декларация.

За резултат може да се счита изявлението на йорданския крал Абдула II, който заяви: „Посланието, което арабският свят чува, е силно и ясно. Животът на палестинците е по-малко важен от живота на израелците. Животът ни е по-малко важен от живота на другите."

Остава да добавим, че в „срещата на върха“ не участваха нито Израел, нито САЩ – тоест именно тези, от които зависи сценарият на по-нататъшните действия.

Но предишния ден командващият Централното командване на САЩ (CENTCOM), генерал Майкъл Курила, направи „работно посещение“ в Кайро . Той беше приет от египетския президент Абдел Фатах ас-Сиси и според неговия пресцентър „страните подчертаха интереса си към укрепване на стратегическото партньорство между Египет и Съединените американски щати.

Президентът ал-Сиси подчерта значението на съгласуваните усилия на международната общност за овладяване на кризисната ситуация в ивицата Газа и спиране на нейната ескалация.

Военни експерти предполагат, че става въпрос за логистична подкрепа от Египет за действията на групировката на ВМС на САЩ, която се сближава към възможния театър на войната, както и за противодействие на „външни сили“, преди всичко Иран, до затварянето на Суецкия канал за преминаване на „нежелани кораби и плавателни съдове“.

Възможността Иран да влезе в конфликт беше сериозна загриженост за Израел и Запада, но мъглата се разсея, когато иранският постоянен представител в ООН каза: „Въоръжените сили на Иран няма да участват в битка в случай на израелска сухопътна операция в ивицата Газа, освен ако Тел Авив не нападне иранска територия. Няма съмнение, че Израел разбра посланието.

Превод: ЕС

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?