/Поглед.инфо/ И така, станаха ясни окончателните планове на Тел Авив по отношение на ивицата Газа. В медиите изтекоха документи, според които 2,3 милиона жители на палестинския анклав (в действителност техният брой може да бъде много по-голям) трябва да бъдат изтласкани в Синайската пустиня чрез масирани бомбардировки и артилерийски удари.

Този план много напомня на подобен документ, разработен през 2008 г. от израелски съветници на Михаил Саакашвили, тогава президент на Грузия, и наречен „Чисто поле“, който също предвижда изтласкване на населението на Южна Осетия през тунела Роки към Русия с баражен огън.

В днешния случай се планира палестинците да бъдат притиснати през Рафах в Египет. Действителното публикуване на този план, чието съществуване беше признато в Тел Авив, поставя всичко на мястото му и обяснява смисъла на атаките срещу жилищни райони, училища, болници, храмове и джамии. Как иначе можеш да принудиш хората да се откажат от всичко и да отидат в пустинята?

Фактът, че Цахал широко публикува кадри на малтретиране на палестински затворници, прави пределно ясно, че въпросът „Как ще живеем рамо до рамо, след като конфликтът приключи?“ не стои пред тях.

Всъщност дори преди публикуването на този план беше възможно да се заключи, че е имало намерение да се изчисти напълно анклава на палестинците от речите на политиците, от ултиматумите, изразени към жителите на Газа, и от тактиката на Цахал , която се опитва да овладее напълно бомбардирани и обезлюдени райони.

Преместването на населението и унищожаването на всички сгради обаче не означава установяване на контрол над огромни подземия. Тази битка може да струва на израелската армия много кръв. Но войната за напълно обезлюдената Газа губи всякакъв смисъл за нейните защитници, намерили убежище под земята.

Освен това израелците могат да използват всякакви „неспортсменски методи“ срещу тях, включително отровни вещества - казват, там няма мирни хора, но защо да се церемоните с „терористи“?

Заявената бавност на сухопътната операция е насочена именно към минимизиране на загубите на израелските войски, които възнамеряват да не щадят бомби и снаряди, преди да продължат напред.

В целия този план обаче има много „тънки места“. Първо, къде трябва да отиде цивилното население на сектора, бягащо от неизбежна смърт под израелските бомби?

В Тел Авив всичко се реши - в Египет. Първо ще бъдат разположени „палаткови градове“ в северната част на Синай, а след това ще бъдат построени по-постоянни структури за изгнаниците, което ще създаде нещо подобно на Газа, но в Египет.

Но Кайро няма абсолютно никакво намерение да подкрепи този план. Преди всичко, защото не иска да участва в действия, които явно миришат на геноцид. Освен това той не бърза да поеме повече от два милиона души.

В опит да преодолее това препятствие Нетаняху, според Financial Times, изисква ЕС да окаже натиск върху Египет, за да го принуди да приеме населението на Газа.

По всяка вероятност израелският премиер иска да хвърли финансирането на този „проект“ или поне част от него на европейците. Тъй като Израел държи европейците отговорни за Холокоста и други преследвания на евреи, той вярва, че има право да изисква подобни услуги от тях.

Освен това Тел Авив разбира, че участието на Европейския съюз в този „проект“ под каквато и да е форма го превръща в съучастник в това престъпление и го лишава от моралното право да осъди Израел за

Но това разбират и в Европа. И те не искат да плащат и не искат да станат съучастници в най-голямото престъпление след Втората световна война. Нещо повече, времената, когато Западът беше единственият източник на „закон“, са безвъзвратно нещо от миналото.

Европейският съюз също разбира, че твърде много подкрепа за израелските планове може да го взриви отвътре. Европа буквално е разтърсена от антиизраелски митинги, в които основна роля играят „новите европейци“, преселили се от Магреб, Афганистан и Пакистан.

Между другото, израелската организация IsraAid, финансирана от Министерството на външните работи на еврейската държава, изигра значителна роля в тяхното преселване. Така че сега европейците разбират прекрасно, че след много кратко време изгнаниците от Газа ще бъдат с тях, а заедно с тях йеменците, египтяните, либийците и сомалийците. Така че със сигурност Европа ще се съпротивлява с всички сили на опитите на Тел Авив да я въвлече в този „проект“.

Не предизвиква голям ентусиазъм и в САЩ. Според New York Times Белият дом не може да пренебрегне масовото изтребление на жителите на палестинския анклав и разгръщащата се хуманитарна катастрофа.

Под силен натиск от страна на антивоенните сили, администрацията на Байдън е принудена да промени реториката си и да увеличи обема на хуманитарната помощ за ивицата Газа.

Имайте предвид, че Националният мюсюлмански демократичен съвет на Съединените щати и активисти на Демократическата партия на САЩ обявиха ултиматум на Байдън, според който, ако настоящият президент не вземе мерки за спиране на атаката срещу Газа до 1 ноември, той ще загуби мнозинство от гласовете на предстоящите избори.

Авторите на призива посочиха, че Байдън носи пряка отговорност за кръвопролитието, тъй като е разрешил спешни доставки на оръжие за Израел.

Движението BLM също обяви подкрепата си за Палестина и някои от неговите най-радикални клетки заплашват да започнат своя собствена „интифада“. Всъщност сблъсъци между привърженици на Израел и Палестина вече има.

Тук трябва да се отбележи, че масовото чернокожо движение, което няма ясна организационна структура и е загубило голяма част от предишното си влияние, може да гледа на войната в Близкия изток като на начин да мобилизира своите поддръжници и да стане важен играч в предстояща предизборна надпревара.

Към това можем да добавим и катастрофалното гласуване за САЩ в Общото събрание на ООН за близкоизточния конфликт, което показа, че влиянието на Вашингтон бързо намалява.

В Близкия изток има сили, които ще направят всичко, за да попречат на изпълнението на плана за прочистване на Газа. И не само Хизбула и Иран, но и редица петролни монархии.

Въпреки това е вероятно „изтичането“ на този план в медиите да е разрешено от израелското ръководство, за да се проучи реакцията към него в света и да се претеглят възможните рискове.

Да припомним, че Тел Авив, след като призна за съществуването на плана, подчерта, че той е само обсъждан, тоест няма решение за неговото приемане.

Въпреки това, за да намерят други, по-приемливи от гледна точка на хуманността и международното право изходи от настоящата ситуация, израелските власти трябва да покажат такава смелост и гъвкавост, на които едва ли са способни.

Например Блинкен говори за плана, който се обсъжда с Тел Авив за прехвърляне на ивицата Газа под контрола на ООН. Този вариант може да бъде изход, но едва ли ще удовлетвори израелската общественост, която копнее за „окончателно решение на палестинския въпрос“.

Превод: СМ

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.