/Поглед.инфо/ Всъщност не Асад трябва да бъде поздравен, а Путин. Войната между Русия и Запада на бойното поле на Сирия завърши с победата на Русия. Западът никога няма да приеме или да се съгласи с това. Но това не се иска от него. Не можете да кажете на вълка да спре да лови овце. Достатъчно е, че стадото вече има овчар с пушка. Вълците сега ходят на разстояние и овцете могат да започнат да си пасат и да живеят в мир. Победата на Асад на изборите в Сирия няма друго значение
Победата на Башар Асад на президентските избори в Сирия предизвика язвителни коментари в руската либерална (т.е. проамериканска) преса и показа пълния обхват на нейното съучастие с онези сили на Запад, които са руски геополитически противници.
Те се примириха с факта, че сирийският въпрос е затворен, но не затворен от тях и не в тяхна полза, и затова им остава единствено да злословят, криейки се зад демократични фрази и измислена утопия на света, разделен на сфера на управление на светли, или по-точно, просветени демократични крале и тъмни, порочни и тиранични ханове, които не познават цивилизованата демокрация и управляват със сила и принуда.
Всеки владетел, принадлежащ към техния лагер, е обявен от тях за носител на светлина и добро, а неговите антидемократични действия по време на завземането на властта са свещени и истинни. Но всеки владетел от противоположния лагер е поначало нелегитимен, грешен и носител на злото и мрака, дори ако изборите му се провеждат без регистрирани нарушения и съответстват по форма на правилата на демокрацията.
Всъщност изискването Сирия, затънала в гражданска война, да разреши спора чрез избори е хитър номер, чиято цел не е да сложи край на конфликта, а да го консолидира завинаги. Гражданската война не завършва чрез избори. Тя завършва с насилствено потискане на едната страна от другата. И победителят първо изчиства полето от противниците, поне до безопасно ниво, а след това провежда избори, които само в този случай могат да консолидират победата и да се превърнат в начин за постигане на съгласие между останалите социални сили.
Ако в днешна Сирия се проведат избори с участието на всички сили, контролирани от Запада и Турция, това не само няма да даде мир на Сирия, но ще я раздели на анклави, където са концентрирани опозицията и властта. Никой анклав няма да признае легитимността на другия. Наличието на оръжия в ръцете на населението ще направи войната постоянна и моментът, в който тя започне, ще бъде определен в Лондон, Вашингтон и Анкара.
Тогава следващата стъпка на демокрацията ще бъде да затвърди подобно разделение и да го формализира чрез различни процедури, признавайки, че бившата Сирия вече не съществува, но има територии, подчинени на различни външни играчи, в зависимост от тяхната сила, арогантност и активност, които са завзети протежетата на тези сили и които сега изискват легализация. Нищо чудно, че Победоносцев нарича демокрацията голяма лъжа. Лъжата се провали и сега Западът просто не признава сирийските избори.
Всъщност той не признава поражението си и факта, че Русия формализира сирийския ред по свой собствен начин. Бойното поле остана у Русия. Да се признае Асад означава да се признае победата на Русия и собственото поражение. Никой в Лондон, Вашингтон и Анкара няма да направи това.
Русия всъщност не се нуждае от тяхното признание. Тя изгражда своя ред на сирийска територия, основното е, че Асад вече е преминал през изборната процедура и никой няма да го нарече президент с изтекъл мандат. Спорът за легитимност вече е празен въпрос. За едни това е законно, за други не - това е въпрос на теория. Основното е, че реалната политика на тази територия сега се води не от Запада, а от Русия. Може да не го признавате, може да не го приемате, но ще трябва да изхождате от тази реалност.
Изборът на Асад - дългоочаквано и предварително обявено за незаконно събитие - е акт на разделяне на света на зони на влияние. В Близкия изток се появи зона, която не е под контрола на Лондон и Вашингтон, откъдето те, заедно с Анкара, откъснаха някои петролни парчета за себе си и не искат да ги връщат. Но процесът на държавно изграждане в Сирия ще направи окупацията на тези територии все по-незаконна, независимо какви сирийски правителства в изгнание се формират.
Ако Асад успее да възстанови икономиката, институциите на властта и армията, с течение на времето те ще могат да блокират окупираните територии и да изтласкат нашествениците от там. Без значение колко далеч е този ден, основното е, че дори без тези територии Сирия съществува и планът за разчленяването ѝ в полза на Запада се провали и не успя с помощта на Русия. Да, сега саботажът ще разтърсва тази земя още двадесет години. Но като цяло Западът не я контролира.
Колкото и слаба да беше властта на Асад, той спечели гражданската война и направи важна стъпка към затвърждаването на тази победа. Да, тази победа беше невъзможна без Русия. Всъщност присъствието в региона на Средиземно море е важно за Русия, а не степента на признаване на Асад от Запада. И това присъствие е фиксирано.
По-нататъшната борба в Сирия с Русия е безполезна за Запада. Проектът за създаване на проамерикански Кюрдистан няма да се осъществи. Ердоган и Асад се мразят, но с помощта на Русия е възможен компромис под формата на поне запазване на статуквото. Сега тя устройва на Сирия, Русия и Турция. Никой не е постигнал целите си напълно, всички са недоволни, но е важно всички да са еднакво недоволни. Това е основата на компромиса.
Сирия е сферата на влияние на Русия и зона на нейните жизненоважни интереси. Русия успя да очертае и защити тази зона. Сирия е руски пост в Близкия изток, проекция на руската мощ в Средиземно море. Далечен подход към Крим.
Статутът на Иран и Китай се е увеличил благодарение на победата на Русия в Сирия, което означава отслабване на позициите на САЩ, Великобритания и ЕС. Те ще си отмъстят в други региони на света, но глобалното ново разположение на силите е официализирано. И беше официално оформено с избирането на Асад за президент на Сирия.
Превод: В. Сергеев