/Поглед.инфо/ В Израел се съобщава, че в последния момент преди изтичането на мандата, получен от президента Ривлин на 3 юни, в Кнесета са успели да съберат мнозинство, достатъчно за съставяне на самостоятелно правителство. Неизменният министър-председател на страната за 12 години, Нетаняху подава оставка. Предстои му предстоящ процес за корупция и евентуално затвор.

„Малката победоносна война“, която той провокира в ивицата Газа, не помогна. Мнозина са убедени, че именно той е инициирал последното палестинско-израелско изостряне, например Джефри Сакс, съветник на генералния секретар на ООН, известен американски икономист, евреин по националност. Според него „ако администрацията на Байдън иска да отстоява международно закрепените човешки права, тя не може първо да сочи с пръст към Китай и след това да си затваря очите за действията на Израел, държава, която зависи от оръжията, доставени от САЩ и финансовата му подкрепа . "

Новият президент на Израел, избран на 2 юни от Кнесета, Ицхак Херцог (син на бившия политик Хаим Херцог, също бивш президент на страната), изпълняващ предимно церемониални функции, няма да спаси Нетаняху. Последният се опита да подкрепи него по време на парламентарното гласуване за президент, за да осигури обещания от Херцог относно евентуално помилване, но очевидно без резултат. А и Херцог винаги е бил по-близо до израелската левица. И никой не се съмняваше в победата му. Той не се нуждаеше от подкрепата на Нетаняху.

Бомбардировките в Газа имаха доста контрапродуктивен ефект за Нетаняху. Непропорционалността на жертвите и разрухата, както и паниката в Израел доведоха до там, че не само политиците и обществениците на водещи държави, но и много представители на еврейските диаспори в тях, осъдиха действията на неговото правителство . Изведнъж стана ясно, че за пръв път от много години, дори в САЩ, започна да се формира достатъчно мощно анти-израелско движение с участието на много видни американски евреи. Достатъчно е да посочим бившия основен съперник Джо Байдън в първичните избори на Демократическата партия, а сега сенатор Бърни Сандърс и създаването на палестинското лоби в Конгреса от демократи - поддръжници на ЧЖИЗ, което никога не се е случвало досега.

Своето поздравление по случай формирането на коалицията на Лапид-Бенет беше изпратено от най-старата и най-голяма в САЩ еврейска лобистка организация - Американско-Израелският комитет по връзки с обществеността.

Очевидно е, че най-обидното за Нетаняху е, че собственият му електорален номер го удари като бумеранг. Преди последните избори оглавяваният от него “Ликуд” организира разделяне на “Съвместния арабски списък” с отделянето на ислямистката партия "Раам" от него. Тя получи 4 места в Кнесета (120 депутати) и беше предвидено, в знак на благодарност за определени привилегии, тя да подкрепи коалицията с Ликуд, без официално да се присъедини към него. Лидерът Мансур Абас обаче се оказа по-хитър от очакваното и направи обратното, като заяви подкрепата си за пъстрата коалиция на противниците на Нетаняху, събрала 57 мандата без него, водени от Яир Лапид и Нафтали Бенет.

В стил, характерен само за Израел, тези политици се съгласиха, че първите две години от изборния цикъл ще се водят от ръководителя на дясната националистическа партия “Ямина” (7 места) Бенет, а следващите две от председател на либералната “Йеш Атид” Лапид.

Основната дискусия в страната засега се върти около цената, която са готови да платят на "Раам" за обещаната подкрепа. “Раам” стана първата арабска партия в историята на Израел, която официално се присъедини към управляващата коалиция. Съобщава се, че за да изпълни зададените от него условия, правителството ще отпусне 30 милиарда шекела (около 10 милиарда долара) за различни програми за социално развитие на арабския сектор през следващите пет години. В продължение на пет години за борба с престъпността в арабския сектор трябва да бъдат разпределени 2,5 милиарда шекела. Правителството се е заело да разработи 10-годишен план за развитие и възстановяване на инфраструктурата в арабските селища. За изпълнението на този план трябва да бъдат отпуснати 20 милиарда шекела. Представителите на Раам ще оглавят Комисията по вътрешните работи на Кнесета и Комисията по арабския сектор на Кнесета. На поста заместник-председател на Кнесета ще бъде назначен депутат от “Раам”. На представителя на "Раам" е назначена и длъжността заместник-министър в апарата на ръководителя на правителството. За много израелци тази цена изглежда огромна.

Малцина в Израел вярват в стабилността на сформираната коалиция и че тя ще оцелее до следващите редовни избори, а Лапид ще има време да използва обещаната му част от мандата. По същия начин, както лидерът на "Кахол-Лаван" Бени Ганц, на когото Нетаняху обеща подобна перспектива, не можеше да го направи в предишния състав. Членовете на коалицията имат само едно общо нещо - личната им неприязън към настоящия премиер, докато програмните им насоки са в пълно противоречие. Медиите твърдят, че се формира „най-абсурдното правителство в историята на Израел“.

На първо място, това се отнася до очаквания първи правителствен глава Бенет, чиито крайно десни политически възгледи са почти напълно в съответствие с линията на “Ликуд”. Непримиримият сблъсък между “Ямина” на Бенет и арабския “Раам” или социалдемократите от “Мерец” и “Авода” е само въпрос на време, вероятно много кратък. Невъзможно е да си представим, че депутатите от “Ямина” ще се съгласят с приемането на обещанията на “Раам”, наред с други „подаръци“, законопроект за пропорционалното представителство на арабите и мюсюлманите в държавни институции и компании. Изглежда, че всички разбират това. Планът, очевидно, се основава на факта, че през този период израелската политика ще може напълно да се отърве от Нетаняху, изпращайки го на затворническия нар. И тогава ще бъде възможно провеждането на предсрочни пети избори, на които с отслабването на “Ликуд” след оттеглянето на неговия харизматичен лидер все още ще има шансове за формиране на повече или по-малко стабилна и хомогенна управляваща коалиция.

Коалицията обаче може да се срине още сега. Нетаняху полага всички възможни усилия за това. Според някои съобщения той е успял да убеди един от депутатите от “Ямина”, Нир Ауербах, да не гласува за комбинацията, намалявайки мандатите ѝ в Кнесета точно до половината - 60. В допълнение, крайно лявата партия “Мерец” упорито настоява за включване в правителствената програма на предимства за гей общността. Ислямският фундаменталист и лидер на "Раам" Абас, който не се слава с одобрението на подобни инициативи в очите на избирателите си, не иска да чуе за това. Това няма да върне Нетаняху на власт, а само ще изостри напрежението. И двата варианта не вещаят нищо добро за Израел.

Съотношението на обществените групи и техните настроения в Израел е такова, че дори с оттеглянето на Нетаняху, който е откровено дотегнал за мнозина, следващите избори ще дадат приблизително същия резултат. Този порочен омагьосан кръг ще съществува, докато обществото не осъзнае, че няма изход от израелската безизходица без справедливо решение на палестинския въпрос.

Превод: В. Сергеев