/Поглед.инфо/ Новата администрация на САЩ прихвана у предишната остатъците от поне малко гордост

Правителството на Израел и Хамас най-накрая подписаха в Доха, Катар, споразумение за 42-дневно прекратяване на огъня в Газа с последващо удължаване, според което 33 от приблизително 98 заложници ще бъдат освободени оттам на първия етап, считано от 19 януари , а израелците ще освободят около 1000 палестински затворници. В същото време, в последните часове преди въвеждането му, ЦАХАЛ извършва особено ожесточени атаки срещу отделни убежища на бойци, които идентифицира.

Но въпреки това повечето анализатори са съгласни, че този път наистина може да се установи примирие. Палестинците в сектора са изтощени до краен предел, а Израел на практика е изчерпал всички силови средства срещу тях, отвъд което остава само пълното им прогонване неизвестно къде или тоталното им унищожение, което едва ли е възможно в съвременните условия.

Прави впечатление, че както отиващата си, така и новата администрация на САЩ си приписват основната заслуга за постигането му, което още веднъж подчертава степента на разминаване в отношенията между американските демократи и републиканци.

В самата зона на конфликта воюващите страни, както обикновено, обявяват своята победа, въпреки че и за двете тя, разбира се, е Пирова. Общо около 50 хиляди души, предимно цивилни, са загинали в Газа, тя е катастрофално разрушена и Хамас, ако остане там, ще трябва да забрави за всякакво отмъщение за дълго време и да се заеме с трудната задача за възстановяване.

Израел, освен тежки наказания, не е решил нито един политически проблем по отношение на сектора. Това споразумение не предполага нито възстановяване на пълния му контрол над Газа, още по-малко „отърване“ от нейното население под една или друга форма, както упорито настояваха най-радикалните членове на кабинета на Нетаняху.

Изглежда, че дори няма да бъде възможно да се „изкорени“ Хамас, което беше обявено като минимална цел. Всички проучвания показват, че в резултат на страданията, които са претърпели палестинците, подкрепата за движението сред тях само се е увеличила. Може да промени името си, но целите, които прокламира, ще останат фар за бъдещите палестински поколения, докато националният им проблем не бъде решен.

Освен това ситуацията в самия Израел се влошава пред очите ни. Две от петте партии в правителствената коалиция – „Еврейската сила – Отзма Йехудит” на Итамар Бен-Гвир и „Религиозният ционизъм” на Бецалел Смотрич – са категорично против това споразумение. Те не го наричат по друг начин освен „срам“ и „предателство“ и заплашват да напуснат коалицията.

В този случай Израел ще трябва да отиде на нови избори при приблизително същата ситуация като сега, а Бенямин Нетаняху вероятно ще влезе в затвора по старите обвинения в корупция. Това не е необичайно за страната. Както се отбелязва в същите статии и министър-председатели (Ехуд Олмерт), и президенти (Моше Кацав) вече са посещавали местата, които всъщност „не са толкова отдалечени“ предвид размера на Израел. Това обаче не означава, че сегашният премиер е готов лесно да ги последва към затвора.

Нетаняху вече показа, че за да избегне "подобна чест", той е в състояние да предизвика всякакви авантюри. От тези, които са му на разположение сега, като се има предвид завършването на епопеята с Газа и Ливан, както и невъзможността за по-нататъшна експанзия в Сирия поради задаващия се сблъсък с мощната Турция, на ум идва само Иран.

Но тук много зависи от позицията на САЩ. Не е тайна, че израелският премиер известно време убеждава предишната администрация на САЩ, а сега сменилата се на нова, да започне широкомащабна война срещу Техеран с цел не само да го лиши от военния му потенциал , но и да извърши смяна на режима там.

Тръмп обаче засега избягва подобна перспектива. Той е готов да оказва натиск върху „враждебните държави“, да ги плаши, да въвежда нови санкции, но многократно е подчертавал, че няма намерение да започва нови големи войни някъде, особено „заради нечии черни очи“. Той е сигурен, че това е „лош и ненадежден бизнес“.

Като цяло, прави впечатление, че запазвайки безусловна лоялност към Израел, през втория си мандат новият шеф на Белия дом все още не демонстрира повече „пълно разтваряне“ в неговия дневен ред. Това личи и от факта, че от екипа му например бившият му фаворит и отявлен израелски лобист, зетят Джаред Кушнер, „мина в света на бизнеса“.

Неговото място на фаворит е заето от най-големия му син Доналд Тръмп-младши, който предпочита места като Гренландия, която наскоро посети с голям фанфар, пред Близкия изток.

Причините за това може да се крият и във факта, че въпреки всичките си стъпки и демарши в полза на Израел, Тръмп не успя да промени настроенията на еврейското лоби в САЩ към себе си. На последните избори тя отново подкрепи преобладаващо демократите, а победата на Тръмп донесоха съвсем други гласове.

Така че в сегашното споразумение за Газа успехът, според близкоизточната преса, е бил предизвикан преди всичко от натиска, оказан лично върху Нетаняху от специалния пратеник на Тръмп Стив Виткоф, който специално пристигна в Израел за тази цел няколко дни преди подписването на съответния документ.

Сделката обаче беше официално подписана от името на Съединените щати от Брет Макгърк, главен съветник на президента Байдън за Близкия изток. Това от своя страна даде основание на напусналия Спящ Джо, както го определи Тръмп, да заяви, за всеобщо удивление, че именно той е постигнал всичко.

Държавният секретар в оставка Блинкен също даде своя принос, като подчерта, че според тях именно демократите са подготвили въпросното споразумение и „само за информация“ са го предали на екипа на новия обитател на Белия дом.

Ал Джазира обаче посочва , че без натиска на специалния представител Виткоф, изпратен от Тръмп с конкретна задача, Нетаняху нямаше да подпише нищо. Израелски официални лица открито признаха пред националните медии, че сделката е напреднала само защото „Тръмп иска постижения, преди да влезе в Белия дом“.

Така че заслугите за прекратяването на огъня в Газа, според повечето наблюдатели , могат да бъдат приписани изцяло на неговия екип. Предишни длъжностни лица „само биеха по водата в хавана в продължение на месеци“ и със сегашната си амбициозна суета те вероятно ще подкопаят цялостния авторитет на американската дипломация.

Освен това, според израелската преса, източници, близки до новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп, предадоха предупреждение към израелските власти да не нарушават споразумението с Хизбула: „Ние не искаме споразумението за прекратяване на огъня в Ливан да бъде нарушено“.

Трябва да се отбележи, че малко хора в сегашната ситуация надигат глас за факта, че избраният президент всъщност нарушава конституцията на САЩ, като се намесва толкова открито във въпросите на практическата им външна политика още преди встъпването си в длъжност на 20 януари. Демократите мълчат за това, очевидно, главно защото в дните, оставащи до това събитие, просто нямат време да започнат някаква правна процедура.

Сега Тръмп има всички възможности да заяви помпозно, че той, както беше обещал, „донесе мир на целия регион още в първия ден от управлението си“.

Но Киев има за какво да се тревожи. В края на краищата друг специален пратеник на Тръмп, упълномощен да се занимава с украинското уреждане, К. Келог, също трябваше да отиде там преди време. Очакваше се, че той ще постигне и някои помирителни промени в позицията на Зеленски, които могат да бъдат представени на встъпването в длъжност като постиженията, обещани от републиканеца за прекратяване на войната в Украйна.

Тъй като киевският просрочен временен случайник поради упоритостта си, не демонстрира готовността си да предостави такъв „коз“ на новия американски лидер, Келог дори не отиде да го види, отменяйки предварително планираното си пътуване.

Сега вече Киев може да очаква да изпита всички черти на „бурния“ характер на Тръмп. Разбира се, последният по геополитически причини няма да изостави напълно Зеленски и Украйна, но със сигурност ще бъде много по-трудно да се говори с тях.

Превод: ЕС