/Поглед.инфо/ Владимир Путин е на посещение в Иран за пети път. Много ли е или малко? Ако броите от 2000 г., когато той оглави Русия, тогава това изглежда е малко. Но ако погледнете датите на посещенията, ще получите съвсем различна картина. Оказва се, че сегашното пътуване е четвърто за последните седем години.
Да, Путин за първи път пристигна в Техеран през 2007 г., но редовните пътувания започнаха едва през 2015 г. В същото време всички визити на Путин са с работен характер, тоест той никога не е бил на официално посещение в Ислямската република. Всеки път посещението му е свързано с някакво многостранно събитие, което се провежда в иранската столица: Каспийския форум, срещата на върха на страните износителки на газ Или, както този път, със среща във „формата Астана“, тоест тристранна среща на високо равнище Русия - Турция - Иран. Тази „голяма тройка“ се появи преди пет години във връзка с търсенето на начини за разрешаване на конфликта в Сирия, но отдавна е надраснала чисто сирийския проблем. Защото и трите страни са сред истински суверенните държави – и имат какво да обсъждат помежду си.
Освен това, ако тежестта на Турция както в регионалните, така и в световните дела се разбира доста добре (както от привържениците, така и от противниците на укрепването на двустранните отношения), то ролята на Иран в нашата страна се подценява от много години. По-точно, те бяха оценени абсолютно неправилно. Причината е проста: ориентираната ни към Запада експертна общност гледаше на голямата ни съседка предимно през западни очила: държава парий, молли с ракети и желание да се сдобият с атомна бомба, теокрация, репресивен режим, заплаха за сигурността на Близкия изток и целия свят, ислямски фанатици и прочее. Ами въобще някаква източна клоака, несравнима с напредналия, просветен и богат Запад.
Не, политическото ръководство гледаше на Иран с други очи, но какво знаеха нашите за Ислямската република? В най-лошия случай преразказ на западна пропаганда, а в най-добрия - някакво ехо от Клуба на филмовите пътешественици. Дори завоят ни на изток след 2014 г. не промени представата за южната ни съседка: истинският Иран все още е много слабо познат в Русия.
Сега обаче вървим към сключването на споразумение за всеобхватно стратегическо сътрудничество за 20 или 25 години. Той може да бъде подписан още тази година: през януари новият президент Ебрахим Раиси предаде ирански проектодоговор на Владимир Путин в Москва през януари, а миналия месец Сергей Лавров донесе неговата руска версия в Техеран. Русия и Иран няма да станат военни съюзници (въпреки че военнотехническото сътрудничество все повече се допълва от съвместни учения), но отношенията ни очакват много сериозно развитие.
Освен това Иран все по-активно се включва в многостранния формат на сътрудничество с Русия - той вече влезе в ШОС (процедурата за влизане ще приключи през есента) и иска да се присъедини към БРИКС. Тоест, говорим за пълноценен курс към стратегическо сътрудничество между двете страни както в двустранен формат, така и на световната сцена. Русия и Иран имат огромен потенциал за взаимодействие - от търговията до транспортния коридор Север-Юг, свързващ Балтика с иранските пристанища в Арабско море, тоест Европа с Индия през Каспийско море. Няма нужда да мислите, че поради конфликта между Русия и Европа той е загубил своята актуалност - потенциалът за търговия между Севера и Юга все още е огромен. Дори санкционната война между Русия и Европа да продължи дълго време, коридорът ще е необходим за търговията на Русия със страните от Близкия изток и Азия.
И най-важното, сближаването с Иран е в стратегически интерес на Русия. Защото имаме работа не само с наследник на велики цивилизации, с 86-милионен съсед, но и с една от най-силните духовно държави в света. Иран е наистина суверенна страна, която върви по свой път, търси свои форми на организация на държавата и обществото, отстоява националните интереси и не се поддава на външен натиск. Точно това прави Русия, но и това, което тепърва предстои да направим. И въпросът тук дори не е в иранския опит на живот и развитие под много десетилетия западни санкции - той също ще бъде полезен, въпреки че онзи свят, в който Западът може значително да забави страни, които не харесва (и ги заплашва с унищожение), се превръща в нещо от миналото. Много по-важен е фактът, че Иран успя да намери своя собствена формула на държавно устройство и обществени отношения, формула, която изразява именно неговите национални черти и стремежи.
Ислямската република не е паус от образци на други хора, западни или източни - тя е уникално иранско изобретение. Комплекс, основан както на традиции (религиозни и национални), така и на идеята за правилната форма на народно представителство и прилагането на ислямския закон. Със своите проблеми, грешки и уроци, но оцелял в най-трудните външни условия. Нито една от великите сили - а Иран несъмнено е една от тях - не е демонстрирала през последните десетилетия нещо подобно на креативност в областта на изграждането на нов тип държава. Последен с подобен (и дори превъзходен) опит е Съветският съюз, тоест нашата страна.
И сега отново сме изправени пред огромно предизвикателство - трябва да измислим нова форма на битие за нашия народ и нашата държава. Не за да издържим конфронтацията със Запада, а защото ние самите отдавна имаме нужда от това. Иранският опит не е пряко приложим за Русия, но иранският стремеж към търсене на идеално обществено устройство е близък до руснаците, както и мечтата, че държавата трябва да пази справедливостта, да въплъщава и защитава народните идеали, че трябва да ръководят честни, силни духом хора, чувстващи отговорността си пред народа и бог.
И затова петата среща на Путин с Рахбар Хаменей, върховният лидер на Ислямска република Иран, не е просто разговор между двама много влиятелни и много опитни държавници, това е и среща на двама души, които имат за какво да говорят, в допълнение към глобалните проблеми и предизвикателства. Защото, ако две държави като Русия и Иран следват свой собствен духовен и национален път, това означава, че те ще вървят заедно. И всяка ще стане по-силен - вече не просто отговаряйки на предизвикателствата от Запада, а заедно изграждайки нов свят, в който традиционните народи ще могат да живеят според начина си на живот и собствените си закони.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com