/Поглед.инфо/ Във връзка с конфликта в Нагорни Карабах дойде ред на дипломатическа дейност във Вашингтон. Когато Москва, демонстрирайки своята тежест, прие външните министри на Азербайджан и Армения, тя не направи нищо друго освен две временни примирия. Днес, на 23 октомври, разговорите между държавния секретар на САЩ Помпео и външните министри на двете страни също няма да доведат до устойчиви резултати. Очевидно е, че докато азербайджанската армия освобождава все повече села от окупация, арменският премиер Пашинян се опитва на всякакви начини да спре този напредък. Спори с аргументи за "войната на цивилизациите". От една страна, той се опитва да изиграе американската карта, като казва, че е загубил надежда в Русия. Той се надява на влиянието на арменската диаспора в САЩ по време на предизборния период. От друга страна, той твърди, че дипломацията няма да може да даде резултати и Нагорни Карабах ще се превърне в "втора Сирия".

Ясно е, че заплахата на Пашинян за "втора Сирия" се изразява главно с цел да предизвика безпокойство у Русия, Иран и Европа. Неспособен да превърне конфликта в Нагорни Карабах във всеобхватна война между Армения и Азербайджан, арменският лидер този път заплашва „с война, която ще продължи години“. Москва няма да иска да проточи конфликта така, че да подкопае влиянието си в Кавказ и да покани САЩ или НАТО в региона. Техеран, от друга страна, е най-загрижен от вероятността за удължаване и разширяване на конфликта. Той се опасява от възможна операция на САЩ и Израел в Иран чрез чуждестранни бойци. Европа, която не успя да демонстрира своята ефективност в много кризи, включително в Сирия, няма да надхвърли номиналните изявления и усилия на Франция. Предвид хода на военните действия на фронта, Пашинян не може да води такава война. Според мен световните и регионалните сили са достатъчно опитни, за да не бъдат въвлечени в нов конфликт като Сирия. Основната грижа на Пашинян е да постигне скорошно разполагане на международен военен контингент в Нагорни Карабах и така начин да предотврати загубата на нови региони. През това време той се надява да формира дипломатическа среда, която да позволи на Карабах да получи статут на независимост.

Като се има предвид руското влияние в Кавказ, става ясно, че Москва дава възможност на Ереван да изчерпи всички възможности. Той е изправен пред конкретните последици от отказа си да напусне дори пет области. В крайна сметка Армения търпи поражение на бойното поле. И въпреки че Москва даде тежко оръжие на Ереван, ситуацията не се променя. Вижда се, че след нападението над региона Товуз през юли тази година Баку е добре подготвен. Освен това загубите, нанесени на арменската армия от турски и израелски ударни БПЛА, уронват, наред с другото, репутацията на руската отбранителна индустрия. Затова Пашинян, като не успее да получи това, което иска от САЩ след НАТО, отново ще се обърне към Москва.

В същото време напомнянето на Пашинян за „втора Сирия“ отразява не само безпомощността на арменците. Това също така предполага, че Русия не трябва да участва в поредната скъпа военна кампания. Москва не може да подкрепи Ереван, когато той няма намерение да напусне нито една от окупираните територии. Тя също има общи интереси с Баку, които също не могат да бъдат загубени.

Отсега нататък в Кавказ се оформя напълно нова ситуация. Подкрепата на Турция за Азербайджан има потенциала да промени баланса на силите в региона. Политиката на Москва за управление както на Баку, така и на Ереван загуби предишния си смисъл. В Баку имаше преоценка в стратегическите изчисления. Президентът на Азербайджан Алиев разшири пространството за маневриране. За разлика от условията от 1992 или 2016 г., позициите на Баку днес са по-силни.

Затова Москва казва, че Турция може да се присъедини към споразумението, ако Ереван и Баку се съгласят. От друга страна Техеран предлага да се създаде тристранен механизъм, подобен на формата Астана: Турция-Русия-Иран. Все още не е ясно как Вашингтон ще се намеси в новото уравнение под натиска на несигурността, относно резултата от изборите и техните последици. Ще бъде голяма изненада, ако конфликтът в руската зона на влияние приключи под влиянието на САЩ. Очаква се Москва да предпочете да седне на масата за преговори с Анкара, а не с Вашингтон, и в тази връзка ще окаже натиск върху Ереван.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели