/Поглед.инфо/ В Китай, на фона на поредица от назначения на държавни постове, извършени на 10 и 11 март, имаше международна сензация. Беше подписано иранско-саудитско споразумение за възстановяване на дипломатическите отношения между двете страни, прекъснати през 2016 г. след екзекуцията в Саудитска Арабия на виден шиитски духовник Нимр ал-Нимр и последвалия щурм на саудитското посолство в Техеран.
По това време йеменската война вече продължаваше от една година, в която коалиция от арабски страни, водени от Рияд, започна атака срещу шиитските бунтовници хуси, подкрепяни от Техеран. Друга жестока ескалация на напрежението между Саудитското кралство и Иран се случи през септември 2019 г. след нападение с ракети и дронове срещу най-голямата петролна рафинерия в Абкайк и Хурайс, собственост на кралската петролна компания Saudi Aramco.
Отделни теми бяха противопоставянето между двете страни в Ливан и около Катар, който беше подложен на мощна блокада от Рияд и други столици от зоната на Персийския залив.
В тайните разговори, под същинското информационно прикритие на заседанията на НПК и НПКСК, присъстваха секретарят на Висшия съвет за национална сигурност на Иран Али Шамхани, който е военен съветник на върховния лидер аятолах Али Хаменей и държавният министър, съветник по националната сигурност на Саудитска Арабия Мусаед бин Мохамед Ал Айбан. Външните министри на двете страни също оцениха високо споразумението.
Ръководителят на иранската дипломация Хосейн Амир-Абдолахян написа в Twitter, че „курсът на съседство, който е ключова ос на иранската външна политика, се движи решително в положителна посока и дипломацията активно подкрепя подготовката на по-нататъшни стъпки в тази посока“.
Неговият саудитски колега, принц Фейсал бин Фархан Ал Сауд, каза по държавната телевизия, че Рияд „се застъпва за политически решения и диалог“. И иранската, и саудитската столица, както отбелязва Ройтерс, са единодушни в разбирането, че двустранното споразумение премахва много противоречия. И създава благоприятни условия за възобновяване на международната сделка за иранската ядрена програма - JCPOA.
Тъй като препъникамъкът по този въпрос остава позицията на Вашингтон, който напусна ядрените споразумения от 2015 г. при Доналд Тръмп, но не се върна към тях и при Байдън, става ясно, че топката тук, не без активното участие на Пекин, беше прехвърлен на американската страна.
Обобщавайки очевидния успех на китайската дипломация, партийният куратор на китайската външна политика, дългогодишният министър Ван И нарече постигнатото споразумение „победа за диалога и мира“, подчертавайки, че Пекин ще продължи да „играе конструктивна роля в решаването на сложни глобални проблеми“.
Той добави, че международният проблем не се изчерпва с украинската криза, като отново обърна внимание на „дванадесетте точки“ от мирното уреждане на китайския лидер Си Цзинпин в Украйна, които бяха оповестени на годишнината от началото на руската СВО на 24 февруари. (Припомняме, че както в западните столици, така и в Киев китайските предложения бяха подложени на обструкция, но Москва ги подкрепи).
От една страна, споразумението на Техеран с Рияд, което стана плод на посредническите усилия на Китай, се оказа изненада поради факта, че доскоро световните медии бяха пълни със слухове за близостта на военен сблъсък между тях. От друга страна, това ясно показва, че с приключването на кадровите рокади, свързани с 20-ия конгрес на ККП и настоящата сесия на ВНП, външната политика на КНР ще придобие нови черти, а с тях и разширяването на влиянието до глобално ниво.
Иран е стратегически партньор на Китай, което беше фиксирано онзи ден, през февруари, с 25-годишно споразумение, подписано по време на посещението на иранския президент Ибрахим Раиси в Пекин. От своя страна Си Дзинпин бе на посещение в Саудитска Арабия в началото на декември миналата година, в кулоарите на което в Рияд се проведе многостранна среща на върха на Съвета за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив (ССЗ).
И е ясно, че в допълнение към отварянето на саудитския и други пазари за китайски високи технологии и още седем области на сътрудничество, предложени от Пекин, въпросът за мирно уреждане вероятно е бил обсъждан при закрити врати.
Когато пътуването на американския президент Джо Байдън до Рияд завърши с провал през юли миналата година, резултатите от което се оказаха унизителни за Съединените щати, стана ясно, че Вашингтон губи влияние в региона, което беше потвърдено от саудитския престолонаследник принц Мохамед бин Салман отказ на Байдън да увеличи добива на петрол .
Тогава Рияд, напротив, потвърди споразуменията с Русия в рамките на ОПЕК + за намаляване на производството на петрол, което не позволи на Запада да разчита на намаление на цените.
Тъй като в политиката няма вакуум, американското влияние е заменено от китайско и от днешна позиция става ясно, че посещението на президента Си в Саудитска Арабия, направено месец след триумфалния 20-ти конгрес на КПК, е много точно изчислено.
Споразумението от Пекин предизвика най-голямо безпокойство в Израел; висш правителствен служител, който остана анонимен, каза пред The Times of Israel, че сделката е „признак за слабост на САЩ“.
Авторът на изявлението атакува и предишното израелско ръководство начело с Нафтали Бенет, като го обвини, че не е направил нищо, за да попречи на иранско-саудитското сближаване. (От това следва и признаването на израелската страна в политиката на „разделяй и владей” в региона).
Междувременно споразумението получи подкрепата на повечето арабски страни. Както и Турция, съюзниците на иранските хути от Йемен и ливанската Хизбула.
И можем да кажем, че агресивните планове на Вашингтон и Тел Авив срещу Иран, които бяха разработени по време на неотдавнашното пътуване в Близкия изток на ръководителите на Пентагона и Обединения комитет на началник-щабовете (JCS) Лойд Остин и Марк Мили, които посетиха Израел един след друг, сега подлежат на корекция. Обсъждайки тези неща, които също засегнаха Ирак и Сирия, наблюдателите се съгласиха, че Съединените щати продължават да работят с Израел в подготовката на регионален военен конфликт, свързан с атака срещу Иран.
Разбира се, Вашингтон разбира отслабването на позициите си, което накърнява интересите на САЩ в Сирия, Ирак, Израел и дори Турция, чийто лидер Реджеп Тайип Ердоган при тези условия тръгна към нормализиране на отношенията със сирийския президент Башар ал-Асад. Но те правят добро лице на лоша игра.
„Не става въпрос за Китай. Подкрепяме всички усилия за деескалация на напрежението в региона. Ние вярваме, че това е в наш най-добър интерес и работим върху това със собствената си ефективна комбинация от възпиране и дипломация“, каза говорителят на военното министерство Джон Кърби, оправдавайки се, че Рияд е информирал САЩ за преговорите в Пекин, които Вашингтон подкрепил, уж заради разрешаване на кризата в Йемен.
Въпреки че Кърби в същото време призна, че американската страна не е участвала, наблюдавайки какво се случва отстрани.
След САЩ, много сдържано, през стиснати зъби, одобрение последва ООН. Официалният представител на тази основна международна организация Стефан Дюжарик, отговаряйки на въпроси на журналисти на ежедневен брифинг в Ню Йорк, „приветства“ споразумението, „оценявайки“ ролята на Китай.
Говорейки за най-вероятните последици от постигнатите договорености, трябва да се подчертае, че продължава мощно прегрупиране на силите в света и региона, при което наред с първите се появяват и укрепват нови сили и центрове и влияния.
Първо, буквално дни след представянето на китайския мирен план за Украйна, международната общност беше убедена, че Пекин има впечатляващ потенциал за разрешаване на конфликти и спорове, който сега е готов да приложи на практика. Това означава, че Западът ще трябва да се съобразява с гледната точка на КНР по украинския въпрос, колкото и да му се иска обратното.
Като цяло Пекин предприе стъпка, която значително усложнява палежа от Вашингтон на това, което в американската стратегия се нарича „Голям Близък изток“, плановете за чиято „реорганизация“ в интерес на Америка бяха представени от Пентагона още в средата на 2000-те години .
Второ, в региона с участието на КНР започва да се оформя система на контрол и баланс, в рамките на която интересите на регионалните играчи започват да придобиват самостоятелно значение. Причината е, че страните от региона, преди всичко Саудитска Арабия, имат алтернативни възможности, вместо първата да следва САЩ.
Важно е също така, че Вашингтон губи стратегическата си инициатива и е принуден да „бие опашките“. След като загуби Афганистан, сега със задна дата той се опитва да навреди на Пекин и неговото взаимодействие с новите власти в Кабул, като активира международния терористичен фактор.
Що се отнася до ирано-саудитския случай, има ясна тенденция да се ограничи регионалното влияние на Вашингтон до Тел Авив. И с него Съединените щати са принудени да търсят компромиси, предвид опасенията, които не позволяват на Израел да предостави военна подкрепа на режима в Киев, както би искал Вашингтон.
Трето, самият Тел Авив се оказва в трудна позиция, ако не и изолиран, с идеята си за военно решение на иранския „ядрен проблем“ (Израел се противопостави на JCPOA и подкрепи оттеглянето на Тръмп от него). Плановете за директна агресия, наскоро разработени като част от безпилотна атака срещу Иран, ще трябва да бъдат много съществено променени след промяна в регионалния баланс.
И накрая, четвърто, това вече е много важно за нас в Русия, ирано-саудитското споразумение има значителен стабилизиращ ефект върху целия регион, който се простира до закавказкото дъно на нашата страна, геополитическата ситуация в която непрекъснато се влошава през последните години и противоречията нарастват.
Изглежда, че китайският дипломатически блицкриг е надарен с перспективи във връзка с развитието на руско-китайските отношения, в които през следващите седмици се очаква такова съдбоносно събитие като държавното посещение в Москва на новоизбрания китайски президент Си Дзинпин. Но това е малко по-различна история.
Превод: СМ
Геополитически десант и в Троян с доц. Валентин Вацев, проф. Людмил Георгиев и трима Румен Петков-ци
Очакваме ви. Поканете и ваши приятели и близки. Ще научите най-важните и геополитически и вътрешнополитически новини от най-добрите български анализатори.
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?