/Поглед.инфо/ Израелските войски щурмуват Газа и публикуват снимки и клипове. Тези внимателно подбрани изображения от пресслужбите могат да създадат впечатлението, че в битките в палестинския анклав действа високотехнологична, добре обучена и калена в битки армия. Но това е само една част от реалността.

Другото са клиповете, публикувани от Хамас. Почти всеки може да види, че ХАМАС използва тандемни боеприпаси - това му позволява да пробие допълнителна защита с първия изстрел и успешно да порази танковете. В някои случаи палестинците също деактивират системите за активна защита, с които са известни по-късните версии на танковете „Меркава“. Това са същите устройства, които трябва да прихващат снаряди от противотанкови гранатомети, преди дори да докоснат бронята.

Но важното е не че това се случва, а как се случва. В един от видеоклиповете арабин, който се крие в гънките на терена, просто позволява на „Меркава“-та да потегли малко напред, след което се приближава до нея, внимателно поставя експлозивен заряд до комплекса за активна защита, издърпва щифта и бяга обратно в изходна позиция. След това следва експлозия - и комплексът е деактивиран. След което боецът спокойно взема скрития наблизо гранатомет и, като се прицели внимателно, просто стреля от упор по израелския танк.

Палестинецът е абсолютно спокоен, защото просто никой не го вижда в процеса на всички тези дейности. Видимостта от танка винаги е ограничена и няма пехотен ескорт. В същото време танкът не беше самотник, изостанал от групата - наблизо се виждаше друга израелска бронирана машина, видимостта от която също беше изключително ограничена.

И има десетки такива клипове.

Вечна класика

„Пехотата не следва танковете“ е класически проблем и не е уникален за евреите и не само за тази война. Тя преследва танкистите почти от появата на първия танк. Ако врагът действа умело и собствената пехота е нерешителна, тогава, след като се сблъска със силен огън, тя лежи и не се движи. В същото време танковете, неуязвими за стрелково оръжие и способни да издържат известно време на противотанковия огън, продължават напред.

В резултат на това танковете и пехотата действат отделно, без да се подкрепят взаимно. За танк в близък бой това число най-често е фатално - колкото и перископи и камери да поставите, вражеският войник пак ще попадне в обсега на уверен изстрел.

Съветските военни съветници започнаха да забелязват проблема с изоставането на пехотата от танковете по време на Гражданската война в Испания, когато БТ и Т-26, доставени на републиканците, влязоха в битка. Скоро, през 1939 г., самият СССР влиза в съветско-финландската война - и Червената армия трябва да се изправи срещу отбранителна линия, създадена от финландците. И по време на нападението си съветската страна имаше сериозни проблеми с взаимодействието на танкове и пехота - и сега архивите съдържат стотици доклади от екипажи на танкове, че пехотата не ги последва.

Финландците обаче също не избягаха от този проблем - по време на контраатаките техните малко танкови екипажи също се оплакваха, че изобщо не са подкрепени от собствените си пехотинци.

След това избухва Великата отечествена война - и всичките ѝ страни в една или друга степен страдаха от същия проблем. Причината беше ясна - психологически е много по-лесно да минеш под куршуми, покрит с дебела броня. Следователно нивото на взаимодействие между пехотата и танковете се определяше предимно от качеството на пехотата. А то традиционно се състоеше от няколко компонента - подготовка, психологическо вдъхновяване и стрелба.

В резултат на това, когато всичко беше наред с качеството на пехотата, танковете бяха успешно използвани в градски битки като средство за подкрепа на пехотата и благодарение на това врагът просто не можеше да се доближи до танковете и да ги изгори. Следователно, дори по време на щурмуването на Берлин, новото „чудотворно оръжие“ под формата на фауст-патроните не показва никакво значение. По-голямата част от танковете, загубени от Червената армия, са загубени поради съпротивата на вражеските танкове и артилерия, а не поради немската пехота.

Алармен звънец

Но Червената армия 1945 и „Цахал“ 2023 са в различни вселени. Ако Червената армия, която щурмува Берлин, е изкована в най-големите и най-трудни битки в историята, то днешната израелска армия е сравнително мирновременна армия. И въоръжените сили на Израел изглежда са донякъдеръждясали. Многобройни видеоклипове показват това - не само тези, в които арабите палят самотни бронирани машини. На някои места евреите трупат десетки свои „Меркава“ на открито за дълго време, а на други седят на тълпа около техниката и позволяват да ги обстрелват мини от дронове. Всеки повече или по-малко сериозен противник, разбира се, не би простил подобно поведение.

Вярно е, че събирането на куп танкове в тила не е толкова страшно, защото врагът все пак има проблеми с далекобойните прецизни оръжия. Но не може да се каже същото за липсата на пехотно прикритие за танковете в битките - все пак битките се водят в много специфичен театър, прокопан с тунели. Самата „Цахал“ качва видео, което демонстрира хитростта на ХАМАС при организирането на подземни комуникации, изходите от които могат да бъдат навсякъде – дори в паркирн пикап.

Ето защо е особено важно да се осигури пехотно прикритие за всяка бронирана техника - все пак противникът има фантастични възможности за достигане на тила и фланга с леки сили. Но израелската армия има проблеми с това и това въпреки факта, че само „Цахал“ мобилизира триста хиляди души. Разбира се, не можете да изпратите всички да щурмуват сектора, но град Газа, който беше обграден и превзет от щурм, в никакъв случай не е мегаполис.

Проблемите с взаимодействието обаче не са смъртна присъда. Почти всички армии, преживели дълъг период на мир, са преминали през това, както и армиите, които наскоро са преживели бърз растеж. Всички тези проблеми могат да бъдат преодолени, може да се установи взаимодействие.

Но ако това се провали, последствията за Израел може да са по-сериозни, отколкото изглежда. Целият ислямски свят следи колко бързо и ефективно евреите се справят с Газа. Засега настоящият световен ред е доста силен. Арабите, персите и турците не бързат да залагат всичките си чипове в окончателното решение на израелския въпрос. Но живеем в епоха на промяна – и тъй като обстоятелствата се променят, липсата или отслабването на чадъра на Вашингтон може да провокира регионалните държави да предприемат по-решителни действия. В края на краищата няма съмнение относно желанието на регионалните играчи да унищожат Израел, поне като национална еврейска държава, която съществува днес.

Когато дойде моментът на истината, всяка капка може да спаси или унищожи това състояние на нещата. И разбирането, генерирано от практиката, че „Цахал“ вече не са същите като през шейсетте и седемдесетте години, може да действа като такава.

Превод: В. Сергеев

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.