/Поглед.инфо/ Рияд ще се опита да помогне за облекчаване на напрежението между Иран и Израел

Подписването на 10 март, с активното съдействие на Китай, от официални лица на Саудитска Арабия и Иран на изявление за нормализиране на двустранните отношения не може да не окаже сериозно влияние върху световните енергийни пазари.

Характерно е, че почти едновременно с успешното приключване на консултациите в Пекин, Рияд и Тел Авив де факто се споразумяха за използването на трансизраелски коридор, включително петролопровода от Ейлат (на Червено море) до Ашкелон (на Средиземно море) за транзит на саудитски петрол до Червено море и по-нататък към Европа, Северна и Южна Америка. Според оценките този маршрут ще позволи на KСA да увеличи износа на петрол с 15-25%.

Израел е готов да транспортира саудитски петрол през своята територия в замяна на присъединяването на Рияд към Авраамовите споразумения (1), каза премиерът Бенямин Нетаняху по време на посещението си в Италия: „Икономическите възможности са ясни. Свързването на железопътните линии на Саудитска Арабия и Арабския полуостров с пристанището на Хайфа през Йордания... ще изисква само полагането на 200 километра железопътна линия, за да свърже петролопровода на Арабския полуостров със Средиземно море директно през Израел.

Ако идеята бъде осъществена, експортният маршрут, заобикалящ Баб ел Мандеб, Ормузкия пролив и Суецкия канал, ще бъде значително съкратен.

Преди това петролопроводът Ейлат-Ашкелон вече беше планирано да бъде удължен със 700 километра, за да стигне до петролната рафинерия Янбу на Saudi Aramco на брега на Червено море, свързана с петролопроводи с производствени зони край бреговете на Персийския залив (2). „Тръбопроводът може да премине както по суша, така и под вода в Червено море, въпреки че е напълно възможно да срещне съпротивата на еколозите“, отбелязва The Globes .

„Израелският“ експортен маршрут на арабски и ирански петрол, най-малко дългият и най-евтиният, също беше активно използван от режима на М. Реза Пахлави през почти всичките 70-те години: до една трета от износа на ирански петрол по това време се падаше на пътя „Ейлат – Ашкелон“. От 2021 г. този тръбопровод периодично се използва за транзит на петрол от ОАЕ, а вероятно и от Бахрейн и Оман.

Първият и геополитически най-важен за Рияд експортен Трансарабски петролопровод с достъп до южноливанското пристанище Сайда (Сидон), е построен от западни (главно американски) компании след края на Втората световна война. Поради военни и политически обстоятелства тази тръба не работи от средата на 70-те години на миналия век, въпреки че израелските медии съобщават, че саудитски петрол понякога се изпомпва и по този маршрут. (3)

Периодичните съобщения за възможното възстановяване и реконструиране на газопровода идват главно от Йордания, която е заинтересована да отговори на нарастващото търсене на енергийни ресурси. От началото на 50-те години на миналия век е положена разклонителна линия от района на Йордания, граничещ с Израел, до пристанището Хайфа в Северен Израел, където също е разположена голяма рафинерия, която получава и преработва арабски петрол.

Наскоро Upstream Online, цитирайки изпълнителния директор на Saudi Aramco Амин Насър, говори за амбициозните планове на компанията за следващите две години: „Лъвският дял от нейните капиталови разходи ще бъде насочен към разширяване на капацитета за производство на нефт и газ.“

В края на 2022 г. компанията получи рекордна нетна печалба от $161,1 милиарда, което е с 46,5% повече от година по-рано. Както отбелязва А. Насър, почти 60% от капиталовите разходи ще паднат върху производството и проучването на находища, а останалите 40% ще бъдат разпределени между рафинирането, продажбите на нефт и газ и нисковъглеродната енергия.

Разработването на големи находища като Дамам, Бери, Марджан, Зулуф, Сафания и други ще изисква значителни разходи с перспективата за постигане на стабилен добив от 13 милиона барела на ден до 2027 г.

В Рияд работят активно във всички възможни направления. Оптимистичните изказвания на израелския премиер съвпаднаха с важна стъпка към нормализирането на отношенията между Саудитска Арабия и Иран. Интересното е, че този ход беше приветстван в Брюксел като "централен за регионалната сигурност". Не е без логика, че Рияд, може би по предложение на Техеран и Брюксел, по един или друг начин ще се опита да помогне за намаляване на напрежението между Иран и Израел.

В същото време властите на кралството, като цена за нормализиране на отношенията с Израел, търсят гаранции за сигурност от Белия дом, помощ в развитието на гражданска ядрена програма и поне частично премахване на ограниченията върху продажбата на оръжие.

Както се отбелязва от The New York Times, евентуалната сделка "може да доведе до голямо политическо пренареждане в Близкия изток." Ангажирането на Саудитска Арабия под една или друга форма в логиката на „Авраамовите споразумения“ от 2020 г. ще укрепи „регионалните съюзи, като същевременно намалява относителното значение на палестинския въпрос“.

Едва ли е случайно, че информацията за съответното предложение на Саудитска Арабия към Вашингтон се появи няколко часа преди подписването на саудитско-иранското изявление в Пекин. Някои наблюдатели заключават, че Рияд губи доверие във Вашингтон като гарант за сигурността на кралството и се сближава с Китай в опит да "отслаби дългогодишното си съперничество с Иран ".

Засега перспективите за споразумение за нормализиране между Саудитска Арабия и Израел не са напълно ясни. Не трябва да забравяме и рязко негативната реакция на Белия дом на решението на Рияд да препоръча на страните от ОПЕК+ да намалят добива на петрол.

Съгласно данните от проучване от ноември на Вашингтонския институт за близкоизточна политика, три четвърти от саудитците са казали, че имат негативно отношение към Авраамовите споразумения. Властите на кралството многократно осъждат активната заселническа политика и твърдите действия на Тел Авив в палестинските територии и всяка сериозна ескалация, готова да се превърне в нова "интифада", ще направи преговорите невъзможни.

Все пак, засега те съществуват. От американска страна те се контролират от координатора на СНС за Близкия изток и Северна Африка Брет Макгърк и помощника на Байдън по глобалните енергийни въпроси Амос Хохщайн. По думите на единия от тях, въпреки „непосредствената роля“ на престолонаследника, по-активен събеседник в последно време е саудитският посланик във Вашингтон принцеса Рима бинт Бандар ибн Султан ал Сауд, чийто баща, бивш шеф на външното разузнаване на кралството, Бандар ибн Султан ибн Абдул-Азис, също е заемал подобна позиция дълго време.

Така или иначе активните консултации с участието на редица видни представители на израелските мозъчни тръстове продължават. Едва ли саудитците ще допринесат много за външнополитическия успех на Сънливия Джо, но самият факт, че дискусиите продължават, свидетелства за прагматичния подход на престолонаследника, който публично заяви, че не гледа на Израел като на враг, а по-скоро като "потенциален съюзник", с когото неофициалните контакти (да добавя от себе си) и днес са доста напреднали.

––––––––––––––

Бележки

(1) Споразумения за пълно нормализиране на отношенията между Израел, Обединените арабски емирства, Бахрейн и Мароко, постигнати през 2020-21 г. с активното посредничество на администрацията на Тръмп.

(2) Тръбопроводът Изток-Запад е ключова артерия за транспортиране на саудитски суровини от източната до западната част на страната, предназначена да осигури не само преноса на петрол и газ през Червено море до Европа, но и нарастващото вътрешно потребление , включително амбициозните проекти за „градове на бъдещето“ като Неом на северозападния бряг на Червено море.

(3) Реконструкцията на нефтопровода беше оценена още през 2005 гв размер от 100 до 300 милиона долара.Цената на транспортирането с негова помощ може да бъде с 40% по-ниска, отколкото при транспортиране с танкери до пристанища в Суецкия канал или през самия канал, както се прави сега. Tранзитната Йордания също се интересува от съживяването на Трансарабския маршрут.

Превод: ЕС

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?