/Поглед.инфо/ На фона на прилагането на руско-турското споразумение за зона на мир в Североизточна Сирия имаше съобщения, че в началото на ноември Дамаск планира да предприеме общо настъпление срещу последната останала крепост на непримиримата опозиция в провинция Идлиб. Това заяви президентът Асад. Освобождаването на Идлиб с успешното прилагане на „меморандума от Сочи“ всъщност би означавало край на гражданската война в страната. „Бойното поле“ би се преместило основно на масата на политическите преговори за бъдещата конституционна структура на Сирия. За народа това би било голямо облекчение.

Предстоящата операция няма да попречи на заседанията на обединителния конституционен комитет на Сирия, започнали на 30 октомври в Женева, тъй като това е, на първо място, атака срещу позициите на бойците на терористичната група Хаят Тахрир ал Шам (ХТШ). Те напълно игнорират мирния процес и не се считат за част от него от всички страни. ХТШ, воден от лидера си Ал Джулани, сега контролира почти изцяло Идлиб. Поражението му ще бъде от полза не само на правителството, но и на „умерената опозиция“, която много пострада от ХТШ.

Предпоставките за успешното разгръщане на операцията се появиха поради факта, че значителна част от отрядите от т.нар. умерена опозиция от посочения регион беше прехвърлена от Турция на изток от Ефрат за борба с кюрдите. В Идлиб остават най-вече „непримирими“. Допълнителна основа за дълго планираната операция на Генералния щаб на Сирийската арабска армия (ССА) беше дадена и от неотдавнашното унищожение в Идлиб на ръководителя на „Ислямска държава” Ал Багдади.

Фактът, че Ал Багдади, ако беше той, се криеше на територията на ХТШ, води до далечни изводи. От гледна точка на по-нататъшния ход на войната в Сирия, на първо място, това води до мисълта за съществуването на съюз между „Ислямска държава” и „Ал-Кайда”, представлявана от нейния сирийски клон на ХТШ. Това означава, че почти цялата територия на Идлиб, контролирана от ХТШ, трябва да бъде призната от международната общност като легитимна цел на антитерористичната операция на сирийското правителство. Вашингтон, например, трябва да е наясно, че по-ранните му възражения срещу офанзивата на Дамаск в Идлиб и дори опитите за премахване на ХТШ от списъците на терористичните организации сега едва ли имат тежест. Турция, която също се противопоставя на нападението на ССА в Идлиб, може да бъде попитана: как Ал Багдади може да се скрие зад турските граници на територия, строго контролирана от турската армия? И как успя да стигне от Ракка до Идлиб, ако не през турска територия? Анкара, разбира се, напълно отрича всяка връзка с лидера на „Ислямска държава”. Но дори и да вярвате в изявленията на Анкара за нормалната ситуация в контролираната от нея мирна зона в Идлиб - терористите се чувстват спокойни там. Турция не изпълни обещанието си при създаването на мирната зона на Идлиб за разпускане на звената на ХТШ. Следователно, тя също няма морално и законно право да протестира срещу желанието на Дамаск най-накрая да установи нормален държавен ред в тази провинция, превзета от бойците.

Офанзивата в Идлиб можеше да започне по-рано, но САА си взе пауза, за да засили първо позициите си в бившата кюрдска Рожава. Основната цел на сирийските военни там е да установят свой контрол по цялата линия на транспортиране на подкрепления и доставки от язовир „Табка” на Ефрат през Ракка и Хасеке до сирийско-иракската граница.

В тази зона Дамаск не е ангажирал единици от първата бойна линия. С изключение на наскоро сформирания, но все още недостатъчно опитен 5-ти корпус, това са главно спомагателни части. По пътя се осъществява мобилизация на арабското население върху огромна територия, от която се формират нови единици. То се извършва доста доброволно, защото досега местните араби от бедуинските племена се чувстваха застрашени от въоръжените кюрди. Освен това, в условия на обща нужда и опустошение, армията разпределя материалната помощ, от която клановете имат нужда.

Ударните сили на САА, като 4-та механизирана дивизия, 25-та дивизия на специалните части (преди това „Сили на Тигъра”) на генерал Сухеил, Републиканската гвардия и други, все още са концентрирани на фронтовете в Северна Латакия, Идлиб и по протежение на равнинния район на Ел -Гааб в северозападната част на Хама. Наскоро мястото на тези сили бе посетено от сирийския президент, като отбеляза, че всичко е готово за предстоящото настъпление.

В момента се водят ожесточени предварителни битки за планинското село Кабане, което е надвиснало над североизточна Латакия. По-специално, след тежка битка, продължила три дни, САА успя да установи контрол над връх на Зувайкат, надвиснал над Кабане и отразява контраатаките на бойците. Опозиционната агенция SOHR съобщава, че десетки бойци вече са убити; очаква се загубите им да се увеличат.

Значението на превземането на Кабане се определя и от факта, че тази укрепена зона е близо до авиобаза „Хмеймим” (около 65 км по права линия); от тук най-голям брой ракети и дронове са изстреляни срещу руската авиация. Важна задача за руските ВВС е да изтласка непримиримата опозиция, доколкото е възможно, от руските военни, разположени тук. В очакване на основната офанзива, самолети и хеликоптери от авиобаза Хмеймим периодично поразяват позициите на бойците около Кабане и в южната част на Идлиб. Основният щаб на ХТШ в този район, центровете за отбрана в градовете Тафтаназ, Хас, Кафр-Набл и Сармин, бяха бомбардирани. Москва помага на САА и с технологии. Съобщава се, че наскоро руските въоръжени сили са доставили голяма партида оръжие и военна техника на сирийския Тартус, главно за провеждане на офанзива в Идлиб.

Стратегическото значение на освобождението на Кобане е, че тази планинска укрепена зона обхваща изхода към големия град Джиср ал Шугур, който е ключ на север от провинция Идлиб. Според някои доклади, именно в Джиср ал-Шугур са концентрирани най-големите групи бойци от Русия и ОНД, по-специално ръководството на „Ислямската партия на Туркестан”, (туземци от Централна Азия и Китайския Синдзян).

Без значение как междусирийските преговори се оформят в Женева, битката в Идлиб няма да бъде избегната. Не може да има мир с ХТШ, както и с „Исляумска държава”. Най-добрият изход за всички останали формирования в Идлиб е да се присъединят към правителствената армия в борбата срещу твърдите терористи. Това ще засили позицията на тези формирования в бъдещи преговори за конституционната структура на Сирия.

Превод: В.Сергеев