/Поглед.инфо/ На 24 декември се навършват 40 години от смъртта на гросадмирал Карл Дьониц, командващ германския флот по време на Втората световна война. Всички знаят, че Дьониц е наследник на Хитлер като глава на нацистката държава и е осъден в Нюрнберг като военен престъпник. След войната обаче СССР използва наследството на адмирала , за да укрепи своя подводен флот. Как точно се случва това?

По време на Втората световна война Германия води активна борба с английско-американските съюзници за господство в комуникациите в Атлантическия океан. Основните средства в него бяха германски подводници, командвани от адмирал Карл Дьониц. Той става известен като разработчик на известната тактика "вълча глутница", използвана за нападение на съюзническите конвои.

Същността на тази тактика е организирането на завеса от подводници по пътя на конвоя, неговото откриване и нападение. В допълнение, ръководейки германските подводници, Дьониц използва стратегията за нанасяне на удари срещу далечните вражески комуникации, където неговата отбрана срещу подводници е слаба или липсва като цяло.

Германските подводници през Втората световна война

Германските подводници, водени от Дьониц, постигат значителен успех в първите години на войната. Техните „глутници“ създават много неприятности на съюзниците в Атлантическия океан, а набезите на подводниците в отдалечени, слабо защитени райони вредят на корабоплаването. Според британското адмиралтейство успехът на германците е довел до потъването на 2775 търговски кораба с обща водоизместимост 14 573 000 тона. Силите на английско-американската отбрана трябва да работят усилено, за да спрат този поток от загуби и да спечелят битката на океана.

До началото на Втората световна война германските подводници са отличен боен инструмент. Те притежават висока скорост, прилични оръжия и корпусите им издържаха на гмуркане на дълбочина 300 м. Не е лесно да се унищожат такива „стоманени акули“. По-късно обаче съюзниците ги лишават от предимството, като развиват своите сили за борба срещу подводниците, където главната роля играе авиацията.

Опитвайки се да промени ситуацията в своя полза, Дьониц активно въвежда различни технически иновации в подводните войни. И така, през 1943 г. германските подводници получават „шнорхел“ - устройство, което позволява на дизеловите двигатели да работят под вода и самонасочващи се акустични торпеда.

И накрая, апотеозът на развитието на германската техническа мисъл е нов тип подводница, която революционизира изграждането на подводници. Германските подводници от серията XXI, разработени по поръчка на Дьониц, се превръщат в първите пълноценни подводници в пълния смисъл на думата. Те биха могли да работят практически без изплуване и надминават подводниците на други страни по маневреност и скорост под вода.

Разбира се, серията XXI има шанс да върне предимството на германските подводници в битките с конвоите. Германия обаче няма време да хвърли тези чудотворни съдове в битка, тъй като войната вече приключва и поражението на Третия Райх в нея е неизбежно.

След капитулацията на Германия всички технически иновации на немското подводно дело стават плячка на победителите. Това засегна особено съветския флот, който извлича много ползи от германските трофеи.

Германският отпечатък в съветското корабостроене

Германският опит в изграждането на подводници оказва силно влияние върху съветското корабостроене още преди войната. Интересувайки се от изграждането на голяма и модерна подводница, през 30-те години Съветският съюз се опитва да установи контакт с Германия, за да постигне целта си. След няколкогодишни преговори съветската страна подписва договор през април 1933 г. с германския концерн “Дешимаг” за разработване на проект за подводница и съдействие при изграждането ѝ. Така се раждат подводниците от серия IX, на базата на които съветската страна създава лодки от проекта IX-бис, по-известни като „Сталинец“.

Допълнителен бонус от предвоенното сътрудничество с Германия е производството в Съветския съюз под собственото име на дизели на фирма “МАН”, командирски и зенитни перископи на “Цайс”, пеленгатори на “Атлас” и подводни акумолатори на АФА.

Германската инвазия срещу СССР слага край на морското сътрудничество помежду им. Дори по време на войната обаче съветските военноморски специалисти не престават да се интересуват от нововъведенията на германците в разработването и използването на подводници.

Такова внимание е обърнато на Германия не само като противник, но и като морска сила, чийто подводен флот поддържа съюзниците в напрежение в Атлантическия океан. Считайки германците за много прогресивни и добре запознати с подводната война, съветската страна внимателно изучава всяка информация за техните действия и технически нововъведения.

Трябва да се отбележи, че по време на войната в СССР опитите за създаване на проекти от нови видове подводници не спира. И така, през 1942 г. започва работа по проект номер 608, предназначен за масивното следвоенно строителство на средни съдове. През 1944 г. обаче работата по него е спряна, когато съветските специалисти се запознават с германската „седморка“ У-250, потопена във Финландския залив и след това издигната и доставена в Кронщат. "Германката" има много устройства и системи, създадени вече с вземане предвид на продължаващата война. Следователно проект № 608 е замразен до пълното ѝ проучване.

Най-новите германски акустични торпеда T-V, открити на У-250, са истинска благодат за съветския флот. Още преди войната СССР прави неуспешни опити да създаде същото оръжие. През 1944 г. работата по него е възобновена с помощта на немските образци. Но съветският флот не успява да получи самонасочващото се торпедо преди края на войната, то е създадено едва след края ѝ. В допълнение, съветската страна се възползва от У-250, като изучава корабната стомана, заваряването на здравия корпус и много други части и устройства на тази подводница.

Наследството на адмирал Дьониц

Разработването и изграждането на подводници от серия XXI от германците, наричани още „електрически подводници“, води до техническа революция в света на подводното корабостроене. Всъщност в подводния флот има разделение на кораби от две епохи - преди и след създаването ѝ. Веднъж попаднали в ръцете на победителите, „електрическите подводници“ оказват голямо влияние върху последващото развитие на дизелово-електрическите подводници в техните флоти. Според изследователя Антонов приоритетът на подводните качества в архитектурата и другите конструкторски решения, мощният подводен генератор, „шнорхелът“, ефективните средства за търсене и определяне на целите са станали неразделна част от следвоенните дизел-електрически подводници.

Съветският съюз високо оценява техническите постижения на германския подводен флот по времето на гросадмирал Дьониц. Те са особено полезни, тъй като при избухването на студената война между бившите съюзници в антихитлеристката коалиция става очевидно, че задачите за съветския подводен флот ще бъдат подобни на тези, с които се сблъскват подводните сили на “Кригсмарине” през Втората световна война.

Парадоксално, но от стратегическа гледна точка СССР тогава се оказа в ситуация, подобна на тази на Германия, ако сравним бойния потенциал на нейния флот с флота на нейните противници. Така по това време съветските подводници могат да се превърнат в единствения клас кораби, които не само могат да издържат на по-силните военноморски сили на НАТО, но и да застрашават комуникациите на САЩ в Атлантическия океан, свързващи ги с европейските си съюзници.

Тази ситуация кара СССР да създаде мощни подводни сили, за чието изграждане германският опит е необходим. Въз основа на тази концепция, след войната, Съветският съюз започва масово да изгражда дизел-електрически подводници от проектите 611 и 613, пускайки почти 250 такива в експлоатация на своя флот.

Лодките от тези проекти са създадени под голямото влияние на конструкторските и технически решения на подводниците от немската серия XXI. По-специално, съветските конструктори са заимствали някои нововъведения от арсенала на немските подводници. Например, новите съветски дизел-електрически подводници са оборудвани с дизелов двигател, работещ под вода, подобно на германската „шнорхел“, система за стрелба без мехури, бутилки за химическа регенерация на въздуха, перископ с въртяща се платформа, върху която командирът може да извършва кръгов изглед с помощта на хидравлично задвижване и други подобни механизми.

Разбира се, проектите на съветските подводници, израснали от XXI серията, не са ѝ пълно копие. Да, в СССР след войната се опитват да завършат изграждането на пленените немски подводници от този тип, като им присвояват проектния номер 614. Но скоро те се отказват от това, като решават само да използват получените проби за създаване на проекти 611 и 613, като са разработили свои технически спецификации за тях.

Любопитното е, че в Съветския съюз не се ограничиха до гореизложеното, публикуват превод на книгата на Карл Дьониц през 1964 г. Необходимостта от публикуването ѝ е оправдана от Министерството на отбраната на СССР. Според съветските военноморски специалисти преводът е необходим, тъй като книгата очертава подготовката на подводните сили на Германия за война и по време на войната, тактиката на подводните групи и завеси, планирането на бойните действия и оперативното управление на подводните сили, организацията на комуникациите, контрола и взаимодействия. Тя е от голямо значение за изучаването на богатия немски опит в подводната война.

ВМФ на СССР използва наследството на гросадмирал Дьониц по правото на победител над нацизма. Германските трофеи са добре изучени и най-добрите са взети на въоръжение и за използване за отбраната на страната. А книгата на командира на “Кригсмарине” по тактика и стратегия на действие в подводната война допълва знанията на съветските подводничари с чужд опит. Както казва китайският военен теоретик Сун Дзъ, ако познаваш врага и познаваш себе си, то можеш да се бориш без страх, че ще бъдеш победен.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели