/Поглед.инфо/ Страните от НАТО запазват доминиращата си позиция на световния оръжеен пазар. И докато Русия си осигури второ място между САЩ и Франция, пазарният дял на Москва непрекъснато намалява. Каква е причината за такова свиване, как Русия може да изтласка конкурентите от страните от НАТО и защо Москва трябва да мисли не само за износа на оръжие, но и за вноса?
В понеделник Стокхолмският международен институт за изследване на мира (СИПРИ) публикува нов доклад за световния износ на оръжие. От документа следва, че САЩ успяват да увеличат своя дял на оръжейния пазар, оставайки безусловно на първо място. Русия, напротив, свива дела си, оставайки на второ място.
Изследователите сравняват представянето на двете страни за два периода: през 2013-2017 г. и през 2018-2022 г. През този период САЩ увеличиха износа на оръжия от 33% на 40%, докато продажбите за Русия намаляха от 22% на 16%. Индия, Китай и Египет са сред основните купувачи на руска военна продукция.
В същото време Франция, която е на трето място, увеличи пазарния си дял от 7% на 11%. По-конкретно, Париж избутва Москва в Индия, но все още не е надделял. „Тенденцията вероятно ще продължи, тъй като до края на миналата година Франция имаше много повече чакащи поръчки за износ на оръжия, отколкото Русия“, каза Питър Веземан, старши изследовател в програмата за трансфер на оръжия на СИПРИ.
Като цяло общото ниво на износа на оръжия за отчетния период намалява с 5,1%. „Но въпреки това доставките за Европа са нараснали рязко поради напрежението между Русия и повечето други европейски държави“, каза Веземан. Той също така прогнозира по-нататъшен спад на руския износ, тъй като Москва ще даде приоритет на насищането на руските въоръжени сили с оръжие. В същото време Украйна излезе на трето място сред вносителите (след Катар и Индия).
На този фон САЩ не само остават лидер в износа на оръжия, но и развиват военно-техническо сътрудничество с други западни страни. И така, само между САЩ и Франция - първо и трето място в рейтинга на СИПРИ - има повече от 300 споразумения за обмен на данни. Сред тях има информация за керамична броня, комутационни технологии, електронни оръжия, транспортни роботи, химически детектори, самонасочващи се противоракети, пишат анализаторите.
Освен това съвместните проекти на Франция и САЩ включват отбранителната компания „Талес-Рейтеон“, която разработва и произвежда системи за ПВО, както и системи за командване и контрол на въздушни операции и наземни радари. Друго съвместно предприятие, ЦФМ, произвежда авиационни двигатели от ново поколение. „Софрадир Груп“, дъщерно дружество на френската „Софрадир“ работи на американския отбранителен пазар и произвежда инфрачервени детектори, двигатели и модули.
Друга важна страна за САЩ е Норвегия. По-конкретно, Вашингтон и Осло ръководят проекта ТОР-ЕР за съвместно разработване на хиперзвукови и високоскоростни оръжия с голям обсег, както и самолети. И заедно с Италия, Щатите създадоха в края на 90-те години и все още произвеждат тактическия военнотранспортен самолет „Аления“ Ц-27 „Спартан“. Успоредно с това САЩ, съвместно с Германия, разработиха системата за противовъздушна отбрана МЕАДС.
Друг ярък пример за сътрудничество е самолетостроенето. Например, многоцелевият изтребител „Юрофайтър Тайфун“ се произвежда от концерн, който включва компании от Германия, Великобритания, Испания и Франция. Същият консорциум произвежда двигатели за него.
Така, според експертите, опитът на САЩ и други страни от НАТО сочи любопитен факт: дори такива мощни играчи на оръжейния пазар като САЩ и Франция не поемат по пътя на военно-техническата автаркия. Напротив, те избраха пътя на сътрудничество, като по този начин намалиха ресурсната и бюджетната тежест върху своя военно-промишлен комплекс. И Москва вероятно трябва да разгледа по-отблизо този опит.
„Крайно време е Русия да започне да изгражда съвместни разработки и производство на оръжия с други страни. Днес няма нито една държава, която да произвежда сама цялата гама оръжия “, обясни военният дипломат Александър Артамонов. „В противен случай „какавидирането“ на военно-промишления комплекс в една страна води до бавно усъвършенстване на нови видове оборудване до желаното ниво. Например САЩ имат проблеми с космическите задвижващи системи, хиперзвукът и бойните лазери са слабо развити. Но те решават тези проблеми в сътрудничество с други страни“, напомня събеседникът. „Съответно Русия може да се занимава с производство на дронове заедно с Иран. Имат страхотна линия „Шахид“. Северна Корея разполага с отлична далекобойна артилерия. Защо не поемем по пътя на сътрудничество с тези страни, при положение, че те са приятелски настроени към нас?“ пита дипломатът.
„Да, имаме успешен опит в сътрудничеството с Индия. Заедно разработихме свръхзвукова противокорабна ракета „Брамос“. Това е добър резултат, но може да бъде още по-добър. Индия има много умни програмисти и добра индустриална база за производство на военни чипове. Без цифрови технологии производството на оръжия днес е невъзможно. Съответно е възможно да работим с Ню Делхи в тази област“, каза източникът.
Експертите припомнят още, че дори СССР не е имал самодостатъчност по въпроса за производството на оръжие. „В рамките на СИФ имаше ясно разделение на труда. СССР, разбира се, произвежда лъвския пай от технологиите. Но цели класове производство на оборудване и боеприпаси бяха прехвърлени на нашите съюзници“, напомни Василий Кашин, директор на Центъра за цялостни европейски и международни изследвания към ВШИ.
„Например, Полша работеше върху спомагателни кораби за флота. Чехословакия достави на СССР учебно-бойни самолети Л-39. ГДР и Унгария помагаха по някакъв начин. Този подход беше правилен и необходим, тъй като нито една страна в света не е в състояние да установи производството на целия спектър оръжия “, отбелязва експертът.
„За съжаление Русия все още не е преодоляла това, което може да се нарече „технически национализъм“. Същото важи и за Китай по много начини. По някаква причина Москва и Пекин решиха, че обръщането към внос във военната сфера е нещо неблагородно и срамно. Всички покупки в чужбина винаги се извършват с големи трудности. Ние буквално се прекръстваме и това ни създава проблеми “, подчертава събеседникът.
„Например, преди десет години можехме да закупим лицензи от КНР за създаването на БПЛА. Досега ще имаме прилично локализирано производство, което ще улесни решаването на цял набор от задачи в рамките на СВО. Вместо това Москва се опита да изобрети колелото и отдели много време за това какво може да се купи от приятелска страна“, подчертава Кашин.
„И сега предимството на НАТО е, че Алиансът не допуска подобно развитие на събитията. Страните от блока изпълняват мащабни програми, в които разделението на труда се е превърнало в необходима норма. Подчертавам, че сътрудничеството между САЩ и съюзниците се осъществява не само в производството на оборудване, но и в областта на научноизследователската и развойна дейност “, посочва експертът.
„Сега Западът създаде мощна регулаторна рамка, която регулира взаимодействието между държавите. Тя е изграждана в продължение на десетилетия и обхваща всички механизми за трансфер на технологии и осигуряване на тяхната секретност. Те ясно разписват отговорността на страните за неизпълнение на задълженията“, казва събеседникът. „Освен това нашите опоненти успяха да създадат висококачествена система за взаимодействие, в рамките на която се отчитат силните страни на страните партньори. Всички участват: и европейските държави, и Израел, и Япония. Както разбирате, нито Вашингтон, нито Лондон, нито Токио биха постигнали такива резултати поотделно“, уточнява Кашин.
„По принцип Русия и Китай могат да станат „ядрото“ на процесите на реагиране. В работата трябва да се включат и други страни, демонстриращи добри постижения в областта на военното производство: Иран, Северна Корея, Беларус и редица други страни. Обединяването на усилията на изброените държави би позволило да се създаде добра база, способна да устои на Запада“, подчертава събеседникът.
„Също така при съвместни разработки е важно да се вземе предвид погледът отвън. Москва, Пекин и Техеран имат различни инженерни школи. Всяка от тях е уникална и оригинална, но заедно те са в състояние да създадат наистина невероятни устройства“, твърди експертът.
„В допълнение към БПЛА, струва си да се обърне внимание на онези видове оборудване, в производството на които нашите партньори успяват. Китай, поради напрежението около Тайван, активно развива капацитета на флота. На теория десантните кораби на Китай могат да представляват интерес и за руския флот. Ако партньорът работи по укрепване на флота, защо не се включим в този процес? добави риторично Кашин.
„Ще отбележа и областта на научноизследователската и развойна дейност: съвременната военна сила е длъжна да инвестира в разработването на футуристични видове оборудване, както и да работи за подобряване на хиперзвука. Съвместната работа на учените в тази посока ще позволи, първо, да се създадат по-модерни решения и, второ, просто ще намали разходите на актьорите. Сътрудничеството е от полза за всички“, обобщава Кашин.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?