/Поглед.инфо/ Точно пред очите ни непризнатите републики на Донбас вече не са „сива зона“ от гледна точка на икономиката. Освен това има всички шансове все още живата донецка индустрия да извади региона от разрухата, а доходите на местните жители и предприятия ще бъдат по-големи от украинските. Как ще се реализира всичко това?

Според първоначалната идея регистрираната в Южна Осетия компания „Внешторгсервис“ трябва да организира работата на донецката икономика. Осетия има само косвено отношение към това. Тук е необходимо да се уточни: Република Южна Осетия е единствената страна, която официално е признала ДНР и ЛНР. На свой ред Южна Осетия е призната от Русия и тази верига узаконява финансовите отношения между трите страни.

„Внешторгсервис“ е финансова структура, чрез която се извършват плащания за стоки от Донецк. За това има клон в Донецк на „Международната разплащателна банка“ на Южна Осетия, който извършва тези плащания и издава разплащателни карти. Но същият "Внешторгсервис" трябва освен чисто финансови транзакции да възстанови разрушеното и да следи стабилната работа на предприятията.

От началото на тази година ролята на “Внешторгсервис” започва постепенно да намалява, в редица предприятия се появяват външни инвеститори, включително местни, а сега говорим за ликвидация на тази структура. Тя не само губи ролята си (сега няма нужда от допълнително „уплътнение“ между производителите в Донбас и купувачите в Русия), но и не показва очакваната ефективност.

Неотдавна забавянето на изплащането на заплатите в най-големите предприятия в региона достига няколко месеца, смените са намалени, работниците са изпратени в неплатен отпуск. В Алчевск се стига до спонтанни стачки. Хората губят мотивация да работят и заминават за Русия. Очевидно именно некомпетентността на ръководството води до забавяне на изплащането на заплатите и до кризата в металургичния завод.

Тежката индустрия - гордостта и красотата на Донбас в старите времена - изисква сериозни инвестиции и техническо преоборудване. Например, най-известното предприятие в региона, неформалният символ на града, Донецкият металургичен завод (ДМЗ), изисква пълно преформатиране. Преоборудването му с модерна техника за замяна на технически и морално остарелите мартенови пещи е замислено от предишния собственик. Някои пещи са демонтирани с много шум, за да ги заменят с модерни комплекси на “Сименс”. Но избухването на войната не позволява да се завърши преоборудването на ДМЗ. Заводът се оказва откъснат от основните доставчици на суровини (те остават в зоната, контролирана от Украйна) и оттогава произвежда само чугун. В един момент производството спира напълно за две години. През май тази година ръководителят на ДНР Денис Пушилин тържествено пуска възстановената мартенова пещ, но предприятието работи на руски въглища, което само по себе си е доста странно.

Основният проблем за икономиката на Донбас е именно прекъсването на технологичните вериги. Няколко големи предприятия, като се започне от ДМЗ, просто губят доставките си на коксуващи въглища и пелети. На територията на ДНР остават предимно антрацитни мини. Но това на практика е целият антрацит, който преди това се произвежда в Украйна. И ако все пак могат да се намерят коксуващи въглища, то при пелетите положението е просто бедствено. Украйна преформатира производството на кокс в Красноармейск (преименуван на Покровск, под контрола на Украйна). Уникална ситуация се разви в Докучаевск, където фронтовата линия разряза кариерата наполовина.

Тоест тежката индустрия сякаш я има, но всъщност изпитва гигантски трудности както с доставките на суровини, така и с продажбата на готови продукти. И ако въпросът за продажбите е решен с добре познатия указ на президента Путин, тогава снабдяването на най-големите металургични заводи ще бъде сериозен логистичен проблем.

Всъщност се изисква по някакъв начин да се изградят всички вериги за доставки, което ще доведе до по-високи цени на продуктите. И това въпреки че през последните години чугунът в Донбас се продава най-малко 10–40 долара за тон под борсовата цена. От друга страна, световната стокова ситуация благоприятства Донбас – цените на метала и въглищата бият рекорди.

Освен това има и други положителни примери. Заводът “ДонФрост”, който произвежда хладилници, работи стабилно. Тук може да се спори за неговата ефективност: злите езици казват, че произвежда около 150 броя годишно, но те постоянно намират пазар за продажби в Русия.

Възможно е първата марка от Донбас, която ще се появи в Русия, да бъде местният сладолед. Поне веригата хранителни супермаркети “Молоко”, собственост на местния предприемач Игор Авдеев, сега е единствената процъфтяваща марка в Донецк.

Ясиноватският машиностроителен завод високопроходими комбайни, които са доста подходящи за изграждането на метро. Заводът “Лазер” в Макеевка също произвежда минно оборудване. “Авиатех” произвежда компоненти за авиационната индустрия.

Нищо страшно не се случи с известния завод "Стирол" в Горловка. След издаването на указа на Путин заводът бързо възобновява два цеха – полимерен и бояджийски. Преди това “Стирол” не можеше да доставя продукти за Русия поради липса на сертифициране на стоки. Продуктите на завода “Силур” в Харцизск (бивш “Сталпрокат”) са много търсени в Русия. Той произвежда, наред с други неща, стоманени въжета, които се използват при строителството на мостове и високи сгради. Вътрешната конструкция на Останкинската кула се поддържа върху въжетата от Харцизк.

Общо в ДНР има около сто предприятия от тежката и химическата промишленост. Възстановяването на целия този икономически потенциал е напълно възможно. Имуществените въпроси са неразрешени на места, а няколко големи предприятия, включително ДМЗ, се управляват със извънредни укази за национализация. Бившият собственик на ДМЗ Вадим Нусенкис просто спира да изплаща заемите, които е събрал още преди войната, позовавайки се на политическата ситуация. И има много такива истории.

Има няколко причини за унищожаването на империята “Внешторгсервис”. Първо и най-важно: не е най-оптималната система за управление. Тези хора се свързват с личността на олигарха Сергей Курченко, който се смята за човек от вътрешния кръг на Янукович. Именно с дейността на Курченко е пряко свързано нарастването на социалното напрежение в Донбас и странните схеми за управление на предприятията под негов контрол. Освен това Курченко нарушава доставките на гориво за Донбас, в резултат на което покойният Захарченко дори го обяви за персона нон грата, но след това въпреки всичко го връща в републиката (вероятно под натиска на покровителите на Курченко).

Отмяната на тази система свидетелства, между другото, и за желанието икономиката на Донбас да се доведе до нормално състояние, за да се сложи край на „свободията“ от периода на войната. Именно за тази цел предприятията, които преди са били част от империята на “Внешторгсервис”, се прехвърлят на управление на по-разумни мениджъри. Например, ДМЗ вече ще се управлява от Игор Андреев (Млечен и хранителен концерн “Херкулес”), който играе цивилизовано. Освен това Централната банка на Руската федерация отне лиценза на “Енергомашбанк”, чрез който Курченко е работил в Русия.

Новият управител на индустрията в Донбас е Евгений Юрченко, руски предприемач и мениджър, който в различно време е работил в “Связинвест” и е бил бивш вице-губернатор на граничния Воронежски регион. Основната му задача е да изведе икономиката на Донецк от „сивата зона“, да повиши заплатите, да изплати дългове, да облекчи социалното напрежение и да легитимира всички икономически процеси. Той вече обеща да изплати всички просрочени заплати до края на годината. Във всеки случай е ясно, че ако Юрченко се справи със задачата си, това ще има не само икономически, но и големи политически последици.

Колосът на икономиката на Донбас, построен още по съветско време, е напълно способен да работи на пълен капацитет. Потенциалът на икономиката на Донецк е толкова голям, а ситуацията на световния пазар е толкова благоприятна, че Донбас е в състояние да се превърне в истинска витрина. Ако не пример за икономическо чудо, то поне пример за ефективно установяване на спокоен живот след период на опустошение и обедняване. И опитът за такава корекция ще бъде наблюдаван много внимателно в Украйна – не само от властите, но и от обикновените украинци. И сами ще си направят изводите, сравнявайки случващото се с положението в родните им градове.

Трябва да се каже, че Русия вече има опит в изграждането на „витрина“, макар и противоречив и приложим към друг близък съсед – Южна Осетия. След войната от 2008 г. републиката получава голяма финансова помощ от Русия. Изготвена е дългосрочна инвестиционна програма. В случая се намесва прословутият човешки фактор. Корупцията се оказа голяма пречка, инвестиционният план няколко пъти е на ръба на провал. Ситуацията постепенно се успокоява, инвестиционният план като цяло беше изпълнен, но вкусът остава.

Но най-успешният опит за "витрина" е, разбира се, не съседните държави, а регионът, който се завърна в родината си - Крим. След Украйна полуостровът беше в ужасно състояние. Постукраинската разруха се наслагва върху специфичния манталитет на част от местното население, свикнало да живее в нерегулирана икономика. Но дори и в тази ситуация в Крим са осъществени много големи инвестиционни и инфраструктурни проекти, които коренно променят облика на републиката към по-добро . Сега никой няма да си обърне езика, за да каже, че реформите в Крим са се провалили.

Превод: В. Сергеев