/Поглед.инфо/ Хиляда рубли (25 лева) за килограм! Това не е цената на червения хайвер, не е някакъв фантастичен деликатес - не, толкова струва сега най-обикновения лук. Вярно, не в Русия, а във Филипините. Лукът обаче внезапно стана дефицитен и цените рязко скочиха не само в тази далечна страна, но и в много други. Какво се случва и какво общо има Украйна?

Вечно актуалният въпрос: как да се печелят много пари? С промиване злато в Далечния изток? Или с инвестиране в обещаваща криптовалута? Коване и продаване на НФТ? Понякога изглежда, че пътят към материалното благополучие става все по-недостъпен. Технологиите се подобряват. Не всеки е компетентен в програмирането, роботиката или биотехнологиите на такова ниво, че топ работодатели и ейч-ари да ги гонят със социални пакети и годишни бонуси наготово.

За щастие има по-лесен начин. Отглеждайте лук.

Наводнения в Пакистан и паника в Централна Азия

В сравнение с началото на годината цената му в Русия се е повишила с над 60%. Но това бледнее в сравнение с луковата паника в Азия.

Преди месец „Блумбърг“ забеляза, че във Филипините цената на дребно на лука е скочила до 12 долара за килограм (днес вече е над 13 долара). Това е по-скъпо не само от другите зеленчуци, но и от месото, което е пълен абсурд. Пилотите на авиокомпаниите пренасят контрабандно лук, докато филипинците, работещи в ОАЕ, пренасят контрабандно чувалчета с лук у дома. За да разберете по-добре безумието на ситуацията: ОАЕ и Филипините са разделени от повече от 7000 км.

Филипините, разбира се, са особен пример. Но и в други страни положението с лука не е лесно. В ОАЕ лукът също не е евтин (около пет долара за килограм). И това все пак може да се разбере, в края на краищата Близкият изток не е най-добрият регион за селско стопанство и местните страни внасят значителна част от храните.

Въпреки това, доста проспериращият в това отношение Казахстан в края на януари въведе тримесечна забрана за износ на лук. По ирония на съдбата ситуацията със самата забрана прилича на лук: забраната за износ беше въведена на 28 януари, главно поради рязкото увеличение на търсенето на лук от Узбекистан. Заради необичайно студеното време в Узбекистан част от новата реколта беше загубена, както и тази, събрана миналата година. В резултат на това Узбекистан въведе забрана за износ (14 януари) и, напротив, започна да го внася. Подобна забрана беше въведена и в Киргизстан (31 януари), както и в Таджикистан (30 януари). В последния забраната е валидна до прибиране на новата реколта.

Узбекистан щеше да се справи със загубата на реколта поради студове, ако в края на 2022 г. не беше задоволил бурното търсене на пакистанските вносители. Реколтата в Пакистан, е съсипана от наводнения.

През 2021 г. Пакистан се класира на седмо място сред доставчиците на лук на световния пазар и самият той беше голям потребител (население - повече от 230 милиона души). Тоест ударът се оказа двоен: спряха износа и започнаха да купуват.

Тогава всичко се разпадна като къща от карти. И в началото на февруари, на фона на този парад от забрани, в Турция става земетресение, което нарушава логистиката и транспортирането на зеленчуци за износ. Освен това не е ясна съдбата на новата реколта лук и в какви обеми Турция ще може да я изнася.

Но Турция доставя лук, включително в страните от Централна Азия, което допълнително притеснява местните власти. И е възможно тримесечните забрани да бъдат удължени или, както в Таджикистан, да важат до новата реколта.

Днес в света има около 1,6 милиарда мюсюлмани. 23 март е началото на свещения за тях месец Рамазан, през който консумацията на лук във всяка мюсюлманска страна нараства. Не е изненадващо, че някои мюсюлмански страни забраняват износа на лук, докато други набързо се запасяват, създавайки фурор в световен мащаб.

Сушата в ЕС и украинската криза

За съжаление повишеното търсене на лук в света се определя не само от миналогодишното наводнение в Пакистан. Неговото доста високо седмо място осигурява 3,7% от световния износ. Но има много страни от ЕС сред най-големите доставчици на лук на световния пазар: Холандия (до 20% от световния износ), Испания и Франция. Общо от първите 15 износители през 2021 г. на страните от ЕС се падат почти 30% от доставките за световния пазар. И този лук вече не беше ударен от студове и наводнения, а от други фактори.

Първият е миналогодишната суша в европейските страни, която експертите признаха за най-силната от 500 години. Например добивите от лук в Холандия са паднали от 57 тона на хектар (средно за последните 10 години) до 44 тона на хектар през 2022 г. Вярно, предишната тежка суша се случи само четири години по-рано, което води до нерадостни мисли.

Междувременно реколтата стана по-малка, но цената й се увеличи: горивната и енергийната криза, покачването на цените на торовете и логистичните разходи. В резултат на това в края на 2022 г. в Полша килограм лук струва 2,4-2,5 злоти (през декември 2021 г. - 1,5-1,55 злоти за килограм).

Третата причина беше украинската криза. Ако цяла Европа (ЕС + Великобритания) миналата година е отгледала 6,3 милиона тона лук, тогава Украйна от средата на 2010-те години до днес отглежда средно един милион тона годишно. През 2022 г. - малко над 700 хил. тона.

„35% от местното производство на лук е осигурено от Херсонска област. И тъй като миналата година изпадна от пазара на плодове и зеленчуци, от есента лукът е в остър дефицит и дефицитът му тепърва ще се изостря. Ако в предишни години започнахме да внасяме лук от април, то през този сезон доставките започнаха буквално от септември“, обяснява Олег Пендзин, ръководител на Украинския икономически дискусионен клуб.

Вносът идва предимно от Полша - местните фермери още миналата пролет положиха основата с очакването на Украйна. Но никой не очакваше, че Украйна ще купи 54 000 тона за една година (2000 тона през 2021 г.).

Що се отнася до реколтата от украински лук, отчетените данни не отразяват реалните запаси. Първо, фермерите се опитаха да продадат колкото е възможно повече, особено след като сухото лято и провала на реколтата в ЕС допринесоха за това. А Украйна изнасяше евтиния си лук, за да започне след няколко месеца да внася по-скъп полски.

Второ, през есента, когато започнаха спиранията на тока, бизнесът беше изправен пред трудна дилема. Поддържането на температурния режим на зеленчукохранилищата с помощта на дизелови генератори – увеличава разходите за съхранение. Ако генераторите не са включени – стоките се развалят. Украински експерти не уточняват каква част от реколтата от лук са загубили производителите поради прекъсване на електрозахранването. Но признават, че проблем има.

И проблеми има не само с лука. „Никой не знае какви ще са цените на зеленчуците до пролетта, затова стоките са масово продавани сега, докато все още имат пазарен вид. Но ако запасите се изчерпят до пролетта, може да се образува дефицит и цените да скочат“, каза Олег Пендзин през декември 2022 г. Днес прогнозата му се сбъдва: след лука, морковите и зелето също поскъпват.

***

Украинската криза очевидно далеч не е приключила. И след установяването на мира посевите няма да се възстановят веднага: нивите от двете страни на новата граница все пак ще трябва да бъдат изчистени. Освен това изменението на климата очевидно увеличава броя на метеорологичните аномалии. Суши и наводнения вероятно ще се случват по-често. Междувременно населението на света расте. Така че, ако нямате късмет при печалбата от инвестиции в крипто, помислете за нива с лук.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?