/Поглед.инфо/ 15 март 2011 г. се счита за деня на избухването на въоръжен конфликт в Сирия. През деня в Дамаск беше организирана антиправителствена демонстрация, разпръсната от полицията и след известно време в страната започнаха военни действия.
Днес вече е забравено, че „Арабската пролет“ и другите събития, разтърсили Близкия изток през последните години, имаха концептуално начало - идеята за т. нар. Голям Близък Изток, роден в съзнанието на американските стратези. През 2006 г. в Armed Forces Journal под подписа на полковник Ралф Питърс се появи дискусия относно възможността за радикално прекрояване на политическата карта на региона. В статията се казва, че се очаква Турция, Ирак, Иран, Саудитска Арабия, Пакистан и други страни от „Големия Близък Изток“ да се разпаднат, докато кюрдите, белуджите, шиитските араби и другите етно-религиозни групи са на прага на придобиване на държавна независимост.
По това време САЩ бяха затънали в Афганистан, в Ирак започна съпротива срещу нашествениците, Иран разшири влиянието си върху Сирия и Ирак, ливанската “Хизбулла” нанесе чувствителни удари на Израел, а привържениците на Големия Кюрдистан се съживиха. Вашингтон възнамеряваше да спре тези процеси, като създаде мощна вълна от „управляем хаос“.
Фактически сирийската гражданска война избухна в резултат на усилията на САЩ. Това беше постигнато в хода на „войната срещу международния тероризъм“, чрез изтласкването на въоръжени групировки в Сирия от Ирак, състоящи се основно от бивши военни служители на Саддам Хюсеин (сунити). Към атаките им срещу режима на Башар Асад се присъединиха терористите на “Ислямска държава”, а също и дезертьори от сирийската правителствена армия.
Разчленяването на Сирия беше важна част от проекта за Близкия изток, но Иран, а след това Русия, се притекоха на помощ на тази страна. От Ливан пристигнаха отряди на “Хизбулла”. В същото време Саудитска Арабия излезе на страната на противниците на Башар Асад, защото се страхува, че Сирия ще стане част от „шиитския полумесец“ - зона, контролирана от Иран, която ще включва териториите на Ирак, Сирия и Ливан. Анкара също се стреми да свали Асад. С подкрепата на турските власти е създадена така наречената Сирийска свободна армия.
До 2014 г. сирийската въоръжена опозиция и бойците от “Ислямска държава” окупираха големи райони в Източна Сирия. Тогава в страната бе въведен ограничен контингент от американски войски (около 2 хиляди души). Американците поеха контрол над петролните находища, разположени в кюрдските области.
Сирийската правителствена армия изпадна в затруднено положение и отстъпи зона след зона. Башар Асад беше на прага на катастрофа, когато през есента на 2015 г. по негова покана самолетите на руските Въздушно-космически сили пристигнаха в Сирия. В боевете настъпи повратна точка. Терористичните групи успяха да бъдат изтласкани от по-голямата част от територията на САР, с изключение на провинция Идлиб в северната част от страната. На 25 километра има граница с Турция, която доскоро заплашваше да унищожи "всички значими цели" на Сирийската арабска армия в Идлиб. Анкара обаче сега не се стреми да свали Башар Асад. Президентът Ердоган се стреми да поддържа контрола над кюрдските области по границата с Турция.
Американците също не напускат Сирия. Шефът на Пентагона Марк Еспер заплаши, че "американските сили, разположени в петролните находища, ще използват военна сила срещу всяка страна, която иска да постави под въпрос американския контрол над тези находища, дори ако това са сирийските власти или техните руски съюзници". Дамаск заяви, че „ще се бори за изтеглянето на САЩ не само от Сирия, но и от целия Близък изток“.
Отказът на Вашингтон да подкрепи неотдавнашната турска авантюра в Сирия се отрази на регионалната среда. ОАЕ и Бахрейн възстановиха посолствата си в Дамаск. Лигата на арабските държави започна обсъждането на въпроса за възстановяване на членството на Сирийската арабска република..
Опитите за сваляне на режима в Сирия обаче донесоха големи страдания на народа в тази страна. Почти 400 хиляди души бяха убити. 12 милиона души се превърнаха в бежанци, тоест почти половината от сирийското население напуснаха домовете си. Според ООН над 80% от сирийците живеят в бедност, жилищата и инфраструктурата са унищожени на 30%. Икономическото възстановяване ще изисква приблизително от 200 до 400 милиарда долара и поне 15 години.
Сирийският конфликт не е решен. И е малко вероятно тази страна да се върне към спокоен живот скоро. Въпреки това, след десетилетие и половина можем да кажем, че американският „Голям Близък Изток“ не се състоя. Русия потвърди своя геополитически статус в Близкия изток. Съществува плаха надежда, че десетата година от войната в Сирия все пак ще бъде последната, въпреки че дори и в този случай Сирия остава обект на санкции, наложени върху нея от Съединените щати и Европейския съюз, които според експертите представляват един от „най-сложните и най-обширни санкционни режими, които някога са били въвеждани”.
Превод: В. Сергеев