При нормални обстоятелства, когато има избори в дадена държава, това засяга гражданите на тази страна. Съединените щати, като икономическа суперсила, може да са изключение, тъй като изборите там могат да повлияят на много географски местоположения. Изборът на една от двете партии, демократите или републиканците, може коренно да промени някои баланси в света.
Някои диктатури се разбират много добре със Запада. Западът няма много общо с ежедневния живот на хората там или с това дали те практикуват демокрация или не. Според западния подход към дилемата демокрация срещу диктатура, авторитарните държави, които работят директно със Съединените щати, Обединеното кралство и Франция, са приемливи.
Западните лицемери не поставят под въпрос демокрацията в тези страни, нито публикуват доклади за правата на човека. Така например, когато престолонаследникът на Саудитска Арабия отива в Обединеното кралство, САЩ или Франция, те го посрещат на портата на самолета и го поздравяват с целувка на пръстена му.
Но е странно, че когато има избори в Турция, медиите по света вземат отношение по въпроса.
Западните глобални медии публикуваха ценни анализи за избори в дадена държава. Назначените квалифицирани редактори съставяха добре обработени рецензии въз основа на автентична информация, събрана от надеждни източници.
Такива проучвания биха имали малки неточности, но биха били справедливи сами по себе си. И едно задълбочено разглеждане на тези анализи в западни списания също би дало пример за други нации.
Сега се случват фрапантни събития и неща по отношение на изборите в Турция. Ако оставим опозицията настрана в анкетите в Турция, три активни групи обединиха сили за кампания срещу Ердоган.
Първо международните медийни организации започнаха да отправят директни заплахи, а не прогнози и анализи за изборите в Турция.
Заглавията на Economist гласят, че президентът Реджеп Тайип Ердоган трябва да си отиде, впоследствие го обновяват всеки ден в Twitter и след това издават заплахи за хаос, ако Ердоган не си отиде.
Френските списания оприличават Ердоган на бивши османски султани или руския президент Владимир Путин. И те отправят подобни заплахи: Ако Ердоган не си отиде, в страната ще настъпи хаос.
И германските медии, като Der Spiegel, които са по-враждебни към Ердоган, следват същия път и заплашват турските граждани в Германия и народа на Турция.
Кампанията на терористичните групи също
Наред със западните медии, друга активна група в предизборната кампания е терористичната организация ПКК. Терористичните барони, базирани в Ирак и Сирия и отговорни за убийствата на стотици хора, включително деца, войници и полицаи, се появиха като "говорители" по време на предизборната кампания.
Един от бароните на групата, която се смята за терористична организация от всички страни, казва, че те подкрепят Алианса на нацията! Друг, точно както The Economist съобщава, казва, че Ердоган трябва да си отиде! Друг казва, че ако загубят, ще започнат война!
Лидерите на терористичната организация подкрепят Кълъчдароглу, председател на Републиканската народна партия (РНП) и кандидат за президент на опозиционния блок, и заплашват президента Ердоган точно като The Economist или Der Spiegel.
Третият играч, който се появи в предизборната кампания, е Гюленистката терористична група (ФЕТО) и нейните шпиони, американска шпионска мрежа, която е проникнала в турската държава в продължение на 40 години. Те също повдигат опозицията на президента Ердоган, тъй като водеха пълномащабна война срещу изборния процес.
Подобно на западните глобални медии и ПКК, ФЕТО очаква с нетърпение да изкриви правната система, да провежда операции и да изнудва парите на хората несправедливо, както правеха преди.
По-удивителното е, че когато ФЕТО превзеха съдебната система и се ангажираха с огромни правни операции в армията, те бяха в дълбок конфликт с РНП. Сегашната подкрепа на ФЕТО за РНП е едновременно парадоксална и тъжна.
С укрепването на османската държава европейските държави трябваше да се обединят срещу турската заплаха и папството обяви свещена война, като консолидира почти всички европейски държави. Този път изглежда, че Ердоган прокарва просто обединение на европейските държави, но няма нито папа, нито сила, която да ги обедини.
През цялата история, когато страната и нацията са били под заплаха, анадолският народ е реагирал с исторически рефлекс, за да защити своята нация, земя и лидер чрез мобилизация. Затова смятам, че Ердоган ще спечели тези избори като колективна реакция на ПКК, ФЕТО и съвместната предизборна кампания на западните медии срещу Ердоган.
Превод: СМ
Подпишете се за референдума за "Мир и Суверенитет" на https://narodna.me/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
