/Поглед.инфо/ Ето ви една дума, която може да ви възпре от това да четете нататък, въпреки че тук е ключът на осъзнаването на проблемите, които ни докараха до такава ужасна политическа, икономическа и социална бъркотия. Тази дума е "външен ефект" (икономическият термин, externalities, бел.р.).
Звучи като икономически жаргон и е такъв. Но също така е основата, върху която настоящата икономическа и идеологическа система на Запада е построена.
Фокусирайки се на това как работят външните ефекти и как те доминират всяка сфера от живота ни, значи да разберем как унищожаваме планетата си, като в същото време видим как можем да тръгнем към по-добро бъдеще.
В икономиката, "външните ефекти" обикновено се дефинират индиферентно като ефекти от комерсиален или индустриален процес на трета страна, която не е таксувана във въпросния процес.
Ето ви и нещо, което може би изглежда като познат пример.
В продължение на десетилетия, производителите на цигари правеха огромни печалби от скриването на научните доказателства, според които с времето продуктът им се доказа като смъртоносен за клиентите.
Фирмите печелеха от външните ефекти на печалбите, свързани с цигарите, т.е. от смъртта и болестите, продавайки ги на тези, които купуват цигари и голяма част от обществото.
Хората даваха парите си на Филип Морис и Бритиш-Америкън Табако докато тези компании правеха цигарите Марлборо и Лъки Страйк все по-вредни и нездравословни.
Екстернализираната цена беше платена, и все още се плаща от самите клиенти, под формата на скърбящи семейства, местни и национални здравни служби, както и от данъкоплатците.
Ако фирмите бяха принудени да махнат различните съставки, щеше да се окаже напълно неизгодно да произвеждат цигари.
Насилствен поначало
Външните ефекти не са инцидентни за начина, по който капиталистическите икономики действат. Те са интегрални за тях.
Все пак, правно задължение е на частните компании, да максимизират печалбите за акционерите си, в допълнение, разбира се, към личната инциатива на шефовете да се обогатяват.
Освен това, всяка компания трябва да избягва да бъде уязвима от по-печеливши и хищнически конкуренти на пазара.
Компаниите, следователно, се мотивират от това да прехвърлят възможните цени върху други.
Както ще видим, външните ефекти означават някой друг, вместо самата компания, да плати истинската цена за печалбите й, или защото другите са твърде слаби и невежи за да дадат отпор, или защото сметката идва надолу по линията.
И по тази причина, външните ефекти и капитализмът са насилствени поначало.
Всичко това би трябвало да бъде болезнено очевидно, ако не живеехме в рамките на идеологическа система - върховната ехокамера, която се налага от корпоративните медии, които или са съучастници или прикриват насилието, или го нормализират.
Когато външните ефекти са особено вредни или обременителни, както обикновено те са по един или друг начин, за компанията става необходимост да премахне видимата връзка между причината и ефекта, както и между акумулацията на печалба и последвалата я акумулация на щети, които са причинени на общностите, далечна страна или природата, или пък и трите.
Ето защо корпорациите - тези, които нанасят най-големите и лоши външни ефекти - инвестират огромно време и пари в агресивно менажиране на публичните възприятия.
Те постигат това чрез комбинация от публични отношения, реклама, медиен контрол, политически лобизъм и заввземането на регулаторните институции.
Много от бизнесите се крепят на измамата или като правят вредата от външния ефект невидима, или като получат одобрението и възприемането на обществото, че вредата е видиш ли, неизбежна.
В този смисъл, капитализмът създава бизнес модел, който е не само хищнически, но и психопатски.
Тези, които преследват печалба нямат избор освен да нанасят щети на по-широкото общество или планетата, а после да прикриват дълбоко антисоциалните си или дори самоубийствени действия.
Психопатски искания и нужди
Един скорошен филм, който намеква как работи тази форма на насилие, е миналогодишният Dark Waters (Тъмни води), който се отнася до дългогодишната правна битка с ДюПонт заради химикалите, които те разработват за да създадат незалепващи покрития за тенджерите и тиганите.
От самото начало изследванията на ДюПонт показват, че тези химикали са много опасни и се акумулират в тялото.
Науката преимуществено показва, че изложените индивиди ще бъдат в риск от развиване на ракови тумори или раждането на деца с рожденни дефекти.
Но за ДюПонт има огромни печалби, които да се направят от химическото откритие, докато успяват да държат изследванията в тайна от обществото.
И техните изпълнители и оператори правят точно това. Те отхвърлят основния морал и действат в съзвучие с психопатските нужди и исакния на пазара.
Не всеки ден един холивудски филм като Тъмни води за целенасоченото и движено от печалба тровене на Америка и планетата от ДюПонт, заключва, че системата е сбъркана и настроена да защитава корпорациите от това да бъдат държани отговорни за психопатската си криминалност.
ДюПонт създават тенджери и тигани, които заразяват храната на потребителите. Работниците са изложени на един коктейл от смъртоносни отрови във фабриките.
Комапнията складира токсичните отпадъчни продукти в барабани и варели и после тайно се отървава от тях в различни сметища, където после те заразяват и местните водни източници, убивайки добитъка и създавайки епидемия сред местните жители.
ДюПонт създават един химикал, който сега е навсякъде в нашата околна среда, рискувайки здравето на идните поколения.
Но филм като Тъмни води задължително се превърна в показателен пример как капитализмът извършва насилие, изнасяйки навън цената в нещо много по-малко заплашително и по-малко разкриващо.
Гледаме на ръководството на ДюПонт като на грозни сестри в пантомима, вместо като на обикновени хора, за разлика от нашите родители, роднини и деца.
В действителност, няма нищо изненадващо в историята с ДюПонт. Като изключим, че компанията не успява да прикрие деянията си от широката общественост.
И това излагане е по-скоро аномалия, която се случва твърде рядко и при трудно съотношение.
Важно послание, което краят на филма не успява да даде е, че другите корпорации са се научили от грешките на ДюПонт. Не от моралните им грешки да изнасят собствената си цена, а от финансовата грешка да бъдат хванати, че го правят.
Корпоративните лобисти оттогава работят здраво за да овладеят регулаторните органи и да променят прозрачността и законите за правно откритие, за да избегнат повторение на този случай. Разбира се, за да не бъда държани правно отговорни, както се случва с ДюПонт.
Жертви на нашите бомби
За разлика от случая с ДюПонт, повечето външни ефекти никога не се разкриват. Вместо това те се прикриват пред очите ни.
Тези външни ефекти нямат нужда да се прикриват, защото или не се възприемат като такива, или защото се разглеждат като толкова маловажни, че не си струва дискусията.
Военно-промишленият комплекс - този, за когото бяхме предупредени преди повече от половин век от президента Дуайт Айзенхауър - бивш американски генерал, е станал изключително добър в този вид външни ефекти.
Мощта му произтича от нуждата да екстернализира разходите и цената си върху жертвите на бомбите и войните си.
Това са хората, които познаваме, но за които не ни пука много. Те живеят далеч от нас, те гледат и звучат различно от нас, те са отхвърлени имена и истории като нас.
Те са просто бройки, които биват класифицирани и набедени или за терористи, или в най-добрия случай, за неволни колатерални щети по време на война.
Външните ефекти на западните военни индустрии са обратното на нас. Веригата на причина и ефект в днешно време е замъглена от "хуманитарни интервенции".
И дори, когато външните ефекти на войната дойдат да чукат на вратите ни като бежанци, бягащи от кръвопролитието или от нихилистичните култове, които са запълнили властовия вакуум, който сме оставили след себе си (или пък от унищожената инфраструктура, която нашите оръжия правят, или екологичната деградация и замърсяване, които предизвикваме, както и сринатите икономики от грабежите), все още не признаваме тези външни ефекти за това, което са в действителност.
Нашите политици и медиите трансформират жертвите на нашите войни и ресурсното ни грабителство, в най-добрия случай в икономически мигранти, а в най-лошия, във варвари пред портата.
Истинската картина на катастрофата
Ако сме напълно невежи за външните ефекти, които се причиняват от капитализма върху жертвите му отвъд нашите брегове, то ние постепенно и бавно ще се събудим в един свят на външни ефекти на системата, които са много по-близо до нашите врати.
Част от корпоративните медии най-накрая признават това, което вече не може да бъде прикривано, и което е очевидно за нашия разум.
В продължение на десетилетия политиците и корпоративните медии прикриваха две неща:
Че капитализмът е напълно неустойчив, движен от печалба и безкраен консуматорски модел. Както и че околната среда лека-полека се унищожава по начини, които са вредни за живота.
И двата фактора и извода бяха прикривани и омаловажавани, както и фактът, че и двете са свързани. Икономическият модел е основната причина за щетите върху околната среда.
Хората, особено младите, бавно се пробуждат от наложеното състояние на невежество.
Корпоративните медии, дори най-либералните от тях, определено не помагат в този процес, вместо това те просто отговарят на широкото пробуждане.
Миналата седмица, вестник Гардиън пусна две истории за външни ефекти, макар че, разбира се, не ги нарече така.
Една беше за микро-пластики, които попадат от шишенца за хранене в бебета, а другата беше за замърсяването на въздуха, което взима своя дан от населението на големите европейски градове.
Последната история е на базата на нови проучвания, които специално са направени за да оценят цената на замърсяването на въздуха в европейските градове.
Прави се от гледна точка на "ненавременна смърт, болнично третиране, загубени работни часове и дни, както и други здравни цени."
Тази цена е около 150 милиарда лири на година, според Гардиън. Повечето от нея е причинена от замърсяване от автомобилите, които са най-доходоносния продукт на автомобилната индустрия.
Изследователите признават, че тази цифра всъщност може да е подценяване на истинската цена от замърсяването на въздуха в европейския континент.
Но, разбира се, дори и подценяването пристигна изцяло на базата на метрики и анализи, приоритизирани от капиталистическата идеология - цената за икономиката от смъртта и болестите, а не неизчислимата цена в загубени и почернени човешки животи.
Дори в още по-малка степен, цената на щетите за много видове и природния свят.
Друг репортаж от миналата седмица намеква за една от многото допълнителни цени, показвайки рязко вдигане на депресията и безпокойството, които се причиняват от замърсяването на въздуха в Европа.
Другият репортаж за бебешките бутилки е част от по-голяма история затова как, пластичната индустрия, чиито продукти са деривати на въглеводородната индустрия, отдавна пълни нашите океани и почви с пластмаса, както от видим, така и от невидим вид.
Репортажът от миналата седмица разкрива процеса на стерилизация, при който бутилките се нагряват във вряла вода, което води до поглъщането на милиони микро частици от бебетата всеки ден.
Изследването открива, че пластичните контейнери за храна изпускат много повече микро частици, отколкото се очаква.
Тези истории са само малки картини на по-голямата екологична катастрофа, която се разкрива из цялата планета, и която е причинена от движеното от печалби индустриализирано общество.
Освен, че затоплят климата, корпорациите унищожават горите, ако те не изгорят сами първо, премахвайки дробовете на планетата. Те унищожават естествените хабитати и качеството на почвата и много бързо избиват популациите от насекоми.
Както вече би трябвало да бъде очевидно, екологичната унищожителност на капитализма е факт. Незамисимо дали става въпрос за проблеми с климата, замърсяването или неизбежното изчезване на по-голямата част от насекомите, на които зависи по-голямата част от живота на планетата.
Да игнорираме този проблем няма да го накара да изчезне.
Външните ефекти на тези индустрии, поне в обозримото бъдеще, засягат най-тежко природния свят.
Но много скоро ще станат видими и драматичните ефекти, които ще се усетят от децата и внуците ни. Нито една от тези групи в момента няма глас в нашите капиталистически "демокрации".
Мениджъри на възприятията ни
Капитализмът не само, че ни вреди, но и ни таксува двойно. Той взима първо от джобовете ни, а после ни лишава от бъдеще. Сега навлязохме в ерата на дълбок когнитивен дисонанс.
За разлика от преди няколко години, вече много от нас разбират, че бъдещето ни е в смъртен риск от промените в нашата среда. Но задачата на днешните мениджъри на възприятията, като на тези от вчерашния ден и година, е да прикрият основната причина за тези проблеми - нашата икономическа система - капитализмът.
Все по-отчаяните усилия да се деасоциира капитализмът от неизбежната екологична криза - да пречупи възприятията за причинно-следствената връзка - бяха подчертани рано тази година.
Оказа се, че антитерористичната полиция в Обединеното кралство е включила Екстинкшън Ребелиън, основната протестна група на Запада, в списъка с екстремистки организации.
По свързани "превантивни" регулации, учителите и правителствените представители вече са задължени по закон да докладват всеки, когото подозират, че е "радикализиран".
Исканията на Екстинкшън Ребелиън са най-минималният разумни отговори на неизбежната климатична катастрофа. И все пак, службите за сигурност на Великобритания ги класифицираха като идеологически еквивалент на тероризма.
В напътствие, което обяснява целта на списъка, държавни служители и учители получават заповед да идентифицират всеки, който говори "в силни или емоционални връзки и термини по въпроси като климатичните промени, екологията, изчезването на видовете, фракинга, разширяването на летищата или замърсяването на въздуха".
Защо Екстинкшън Ребелиън - ненасилствена група за гражданско неподчинение, е включена в един списък с неонацисти и радикални ислямистки джихадисти?
Цяла страница е посветена на заплахата, която произтича от Екстинкшън Ребелиън.
Наръчникът обяснява, че активизмът на организацията се корени в "анти-естаблишмънт философия, която иска системна промяна".
Това ще рече, че екологичният активизъм рискува да направи очевидни, особено пред младите, причинно-следствените връзки между икономическата система и щетите по околната среда.
Веднага щом историята се разчу, полицията побърза да отстъпи, твърдейки, че включването на Екстинкшън Ребелиън е просто невинна грешка.
Но по-скорошните усилия на естаблишмънта да отвърже капитализма от катастрофалните външни ефекти, станаха все по-очевидни.
Миналата седмица департаментът за образованието на Англия получи заповед училищата да не използват в учебните си програми материали, които поставят под въпрос легитимността на капитализма.
Опозицията срещу капитализма се описва като "екстремистка политическа позиция" и опозиция.
Нека да си припомним, че за една система, която непрекъснато гони печалбата и растежа, заплахата за унищожението на природния свят е външен ефект, за който не плащат нищо.
Парадоксално, но образователните чиновници сравниха промотирането на алтернативи на капитализма със заплахата към свободата на словото, както и подкрепата на незаконни дейности.
Естествено, те дори бяха сравнени с антисемитизма.
Самоубийствена траектория
Тези отчаяни и дракотовски мерки да се защитава една все по-дискредитирана система, няма да приключат.
Само ще станат още по-лоши.
Естаблишмънтътне се готви да предаде капитализма и да се откаже от него. Все пак, това е идеологията, която го е обогатила и овластила, и то без битка.
Политическата и медийна класа го доказаха с неспиращите си и безпрецедентни нападения срещу опозиционният лейбъристки лидер Джеръми Корбин в продължение на няколко години.
А нека да припомним, Джеръми Корбин предлагаше само една реформаторска, демократично-социалистическа политическа платформа, а не нещо радикално.
Естаблишмнътът също така демонстрира решителността си да се придържа към статуквото чрез неспиращите и безпрецедентни атаки срещу създателя на Уикилийкс, Джулиан Асандж.
Асандж е затворен и както изглежда, за неограничен период от време, заради това, че е разкрил външните ефекти върху жертвите на западните военни индустрии и психопатското поведение на тези, които са на власт.
Усилията да се прекрати самоубийствената траектория на настоящата "свободна пазарна" система, без съмнение ще бъдат свързани с тероризма.
Това вече се разкри от тормозителската стратегия за Превенция. Трябва да сме готови.
Не може да се избяга от смъртното желание на капитализма, без да се опознае това желание и импулс. След това трябва да се иска и работи за цялостна промяна.
Външните ефекти може да звучат като неразбираем жаргон, но именно те и икономическата система, която изисква от тях да убиват нас, нашите деца и планета, са вредни.
Кошмарът трябва да свърши, но за целта трябва да се събудим.
Превод: СМ