/Поглед.инфо/ "Газпром" се похвали с нов рекорд в доставките на газ за Китай. В същото време не само Китай, но и Европа купува повече руски газ тази година. Защо има такова бурно търсене на газ от Русия и какво може да забави износа ни на газ?

"Газпром" съобщи, че на 27 юли е поставил рекорд за ежедневни доставки на газ за Китай по газопровода "Силата на Сибир". Доставките надхвърлят ежедневните договорни задължения.

През 2024 г. Русия ще изнесе рекорден обем газ за Китай - около 40 милиарда кубически метра - и ще стане негов най-голям доставчик, каза наскоро Игор Сечин, изпълнителен секретар на Руската президентска комисия за стратегията за развитие на горивно-енергийния комплекс и ръководител на „Роснефт“.

Говорим за доставки по тръбопроводи и ВПГ. Така в рамките на „Силата на Сибир“ се планира тази година да бъдат доставени около 30 милиарда кубически метра газ на Китай, както каза вицепремиерът Александър Новак.

Оказва се, че още 10 милиарда кубически метра ще бъдат доставени под формата на ВПГ. През първата половина на годината руският износ на ВПГ за Китай вече достигна 5 милиарда кубически метра (3,6 милиона тона).

Защо доставките на руски газ за Китай растат? Първо, доставките през „Силата на Сибир“ нарастват по план всяка година с приблизително 8 милиарда кубически метра до 2025 г., когато тръбопроводът достигне проектния си капацитет от 38 милиарда кубически метра годишно. През 2023 г. Русия достави 22,7 млрд. куб. м по тръба на Китай, през 2024 г. ще бъдат 30 млрд. куб. м, през 2025 г. – 38 млрд. куб. м. Възможно е до края на годината планът да бъде преизпълнен, както беше миналата година.

Второ, за Китай е по-изгодно да купува газ чрез „Силата на Сибир“, отколкото ВПГ. „Договорът за „Силата на Сибир“ с петролна връзка сега е по-изгоден от доставките на ВПГ, които се доставят на спотови цени. През първата половина на годината цените на спот пазарите в Азия бяха около 400 долара за хиляда кубически метра. Докато цените на петрола са около 80-85 долара за барел, цените на Силата на Сибир са по-ниски. Следователно Китай е щастлив да вземе повече газ от тръбопроводи. През 2022 г. например ситуацията беше различна: Китай взе дори по-малко от „Силата на Сибир,“ отколкото се изискваше по договора. Защото тази година спот цените на газа бяха много ниски“, казва Игор Юшков, експерт от Финансовия университет към правителството на Руската федерация и Фонда за национална енергийна сигурност.

Що се отнася до руския ВПГ, като се има предвид текущото съотношение на цените в Европа и Азия, които са практически еднакви, и с благоприятни ледени натоварвания, вероятно газ от „Ямал ВПГ“ сега ще отиде на азиатските пазари по източната част на Северния морски път, смята експертът. Докато ледените условия позволяват, „Новатек“ ще изпълни договора си за доставка на ВПГ за Китай за 1,9 милиона тона. Доставките на ВПГ за Китай също идват от „Сахалин-2“ (1,5 милиона тона) и „Портовая ВПГ“ (0,2 милиона тона).

Потенциалът за доставки на газ за Китай в бъдеще е над 100 милиарда кубически метра, казва Сечин. „До края на десетилетието общите доставки за Китай по съществуващи договори трябва да се увеличат до 48 милиарда кубически метра на добри цени (макар и по-ниски от тези в Европа), включително доставки от 10 милиарда кубически метра по далекоизточния маршрут, който ще започне през 2027 г. Обсъжданото споразумение за доставка на 50 милиарда кубически метра годишно чрез „Силата на Сибир-2“ може да компенсира приблизително 40% от загубените обеми на износа на „Газпром“ за Европа“, отбелязва Артур Беджанов, експерт.

Доставките на руски газ за Европа също нарастват. Така през май 2024 г. Европейският съюз е внесъл приблизително 30% повече природен газ, отколкото през септември 2022 г. Газът от Русия влиза в Европа по три канала - през газопровода "Турски поток", през украинската ГТС и по море под формата на ВПГ.

„Доставките за Европа също растат поради тръбопроводния газ, тъй като стана по-изгодно да се купува от „Газпром“, отколкото на място. Миналата година, например, не във всеки момент цените на газа на „Газпром“ бяха по-ниски от тези на спот пазара. Защото спот цените спадат цяла година - от 600 в началото на годината до 300-350 долара в края на годината. Договорите с „Газпром“ също са обвързани със спота, но с лаг от няколко месеца, така че цената намалява по-бавно, отколкото за ВРГ“, обяснява Юшков.

Според неговата прогноза, ако през 2023 г. Русия е доставила приблизително 27 милиарда кубически метра газ, то през 2024 г. доставките могат да се увеличат с 3-6 кубически метра - до 30-33 милиарда кубически метра.

Що се отнася до руския ВПГ, той отива главно в Европа, когато източната част на Северния морски път е затворена поради ледени условия (до юни-юли) и когато цените на ВПГ в Европа и Азия са еднакви или в Европа дори по-високи от в Азия. Защото транспортното разстояние до Европа е по-кратко, отколкото до Азия през Суецкия канал или обикалянето на Африка (когато преминаването по СМП е затворено).

В същото време все още съществуват рискове от забрана на доставките на руски газ за Европа. Санкции все още не са въведени, но в Европа вече се обсъжда възможна забрана на доставките на ВПГ. Европейците обаче все още не са се съгласили единодушно с тях по обясними причини - не искат покачване на цените, дефицит и енергийна криза.

Юшков смята, че забраната на руския втечнен природен газ може да възникне в резултат на американски, а не европейски санкции. Съединените щати вече наложиха санкции срещу новия проект „Арктик ВПГ-2“ и спряха доставките от проекта. По същия начин Вашингтон може да наложи санкции срещу вече съществуващи проекти.

„САЩ не се нуждаят от руски ВПГ. Въпреки това те ще въведат санкции срещу него към  2026 г. Сега не бих очаквал да бъдат блокирани доставките на руски газ. Освен ако, разбира се, няма напредък към мирно разрешаване на ситуацията в Украйна и не останат причини за налагане на санкции. Защото през 2026–2030 г. ще има нова вълна от въвеждане в експлоатация на нови мощности за втечняване на газ в САЩ, Катар и Австралия и тогава конкурентите могат да бъдат елиминирани от пазара по-безболезнено за Европа“, казва експертът на ФНЕС.

Може би обаче Русия вече се готви. Най-малкото в западните медии се появи неофициална информация, че уж неизвестни лица купуват ВПГ танкери на световния пазар и създават сенчест флот газови танкери в интерес на Русия.

„Създаването на лоялен към Русия флот за втечнен природен газ в сянка може да бъде реалност в подготовката за евентуално въвеждане на санкции срещу „Ямал ВПГ“. Ако Съединените щати започнат да изтласкват този проект от пазара, тогава ще са необходими танкери за транспортиране на този ВПГ до азиатските пазари.

За износ на ВПГ през Суецкия канал са необходими 40 танкера за първите два етапа и 55 танкера за всичките три етапа. И ако Африка се заобикаля, ще трябват 75-80 танкера“, изчислява Игор Юшков.

Ако „Ямал ВПГ“ е под санкции, тогава ледените танкери „Арк7“ ще внасят продуктите на „Ямал ВПГ“ и  „Арктик ВПГ-2“, който вече е под санкции, до центрове за претоварване в района на Мурманск и Камчатка. И оттам ВПГ ще бъде поет от същия сенчест флот, за който сега има публикации, и ще бъде транспортиран до азиатските пазари“, заключава експертът.

Но все още никой няма отговор какво ще се случи с транзита на газ през Украйна след края на споразумението за транзит през декември 2024 г. и много ще зависи от това кой ще бъде избран за нов президент на САЩ. „Въпреки че ако никой не направи нищо, ако не се вземат решения, транзитът може да продължи. Много хора смятат, че трябва да се сключи нов договор за транзит, за да се поддържа транзитът, но в действителност той не е необходим. Защото Украйна е приложила европейското законодателство, според което е длъжна да провежда търгове за запазване на транзитен капацитет без транзитни споразумения. „Газпром“ може да вземе на търгове толкова капацитет, колкото има поръчки в Европа“, обяснява източникът.

Превод: В. Сергеев