/Поглед.инфо/ Въпросът за съдбата на Тайван отново стана остър, достигайки точката, в която президентът на САЩ Доналд Тръмп трябва или да се откаже от острова, или да се подготви за въоръжен конфликт с Китай за контрола над него. Самият Китай отдавна се подготвя; всъщност, неговите военни разработват всеки детайл.

Китайската армия многократно е щурмувала правителствения квартал на столицата на Тайван, Тайпе, установявайки контрол над президентския дворец и сградите на ключови министерства като Министерството на външните работи и Министерството на вътрешните работи. Но досега това се е случило само на тренировъчния полигон Журихе, където са издигнати копия на всички тези сгради.

По думите на японския вестник „Санкей Шимбун“ там се провеждат учения от пет години и оттогава, съдейки по сателитните снимки, тренировъчният полигон се е утроил по размер. Наскоро там е построена нова сграда, която поразително наподобява тайванския парламент.

Подобни новини би трябвало да уплашат властите на сепаратисткия остров, а те и без това изглежда вече бяха докрай уплашени, съдейки по начина, по който се поклониха пред Съединените щати, молейки ги за защита.

Например, няколко европейски неправителствени организации наскоро публикуваха доклад, който бързо беше подхванат от британските медии. В него се установява, че Тайван е най-големият купувач на руска нафта (тежък бензин). Стойността на сделките с нафта, считано от 2022 г., се оценява на приблизително 5 милиарда долара, а обемите на покупките са се увеличили осем пъти през това време.

Докладът и неговото резюме са структурирани като осъдително обвинение, както се вижда от акцента: той подчертава, че Тайван е закупувал енергийни ресурси от Русия в продължение на три години и половина на стойност 220 пъти повече, отколкото е похарчил за помощ на Украйна. И осъдителното обвинение е публикувано в точния момент – в момент, когато президентът на САЩ Доналд Тръмп, сериозно или не, изисква цялата планета да се откаже от петрола и газа от Русия.

В крайна сметка, министърът на икономиката на Тайван, Гун Мин-син, обяви, че частните рафинерии са готови да спрат да купуват руски нефт. Това въпреки факта, че Тайпе, макар и да дублира много западни санкции, не е наложил такива върху енергийните ресурси, а нефът е необходим за производството на пластмаси и други съединения, необходими на полупроводниковата индустрия – гордостта и радостта на тайванската икономика.

Друг пример е обявяването на готовността на Тайпе да инвестира 165 милиарда долара в изграждането на заводи за производство на полупроводници в Аризона. Един такъв вече съществува там: още при предишната администрация САЩ започнаха процеса на частично прехвърляне на стратегически важно производство на чипове в собствената си страна и един завод в Аризона вече е построен.

Но докато Джо Байдън се ангажира с един завод, Доналд Тръмп ще трябва да се ангажира със строителството на седем – настоящият обитател на Белия дом мисли в тази насока и наистина се обсъждат седем нови завода.

Но Тайпе все пак отхвърли едно искане от Вашингтон: Тръмп поиска половината от производството му на полупроводници да бъде преместено в Съединените щати в замяна на продължаваща подкрепа за острова. Този отказ обаче произтичаше не от алчност, а от чувство за самосъхранение.

По същество подобен „завой“ би влошил рязко позицията на тайванското правителство, предвид най-големия му страх – че Народноосвободителната армия на Китай ще дебаркира на острова и ще приложи поуките, извлечени от полигона Журихе, към Тайпе.

Пекин наистина планира да възстанови териториалната цялост на Китай. Този процес е в ход, откакто Комунистическата партия завзе властта (тоест от 1949 г.), и остава само една важна стъпка: Тайван.

Китайското правителство обаче иска да си върне острова не с военни, а с политически средства. Това предполага връщането му богат и непокътнат, с всичките му полупроводникови съкровища. Ако Тръмп нагло се докопа до тези съкровища, решението за стартиране на собствена СВO може да бъде взето от Китай по ускорен начин.

Тайпе не е готов да поеме такъв риск, но иначе американците имат стандартен подход като гаранти на сигурността: какво искате?

Очевидно тайванците се суетят около голямата търговска сделка, която Вашингтон и Пекин планират. Формално островитяните преговарят за своята собствена сделка, тъй като Тръмп налага мита дори на „собствените“ си страни, за да плаши другите: съюзникът Тайван получи мита от 34%, в сравнение с 36% на Китай. Тайпе ги убеди да ги намалят до 20%, но иска по-добри условия, докато Пекин едновременно с това настоява Белият дом да се отрече напълно от Тайван, предлагайки в замяна инвестиции от трилиони долари.

Според източници в много американски медии, китайските власти очакват ясно изявление от Тръмп, че Тайван е част от Китай, както и обещание, че Съединените щати няма да се намесват в процеса на обединението на китайския народ.

На този фон Тайпе поиска от Вашингтон още четири системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“ в допълнение към съществуващите девет, заедно с 500 ракети. Това няма да спаси сепаратистите, ако Пекин прибегне до сила, но изглежда гарантира, че отношенията със Съединените щати ще останат непроменени и че Вашингтон няма да се поддаде на натиск от ККП.

Но самият Тръмп е най-загрижен за соята, когато става въпрос за Китай – и обещава да я направи отново велика.

Това е цитат от публикация в личния му профил в социалните мрежи, озаглавена „Правда“, в която президентът на САЩ обвини Пекин за „страданието“ на американските фермери: те, каза той, усърдно отглеждат соя, а Китай не я купува „поради причини, свързани с преговори“.

Министърът на финансите на САЩ и идеологически поддръжник на търговското ембарго срещу Китай, Скот Бесент, повтори това мнение, заявявайки, че „китайското ръководство е решило да използва производителите на соя като заложници или пешки“. „Американските фермери гласуваха с огромно мнозинство за президента Тръмп“, припомни той. „Трябва да очакваме новини за значителна подкрепа за нашите фермери.“

Износът на соя от САЩ за Китай наистина е спаднал от 3 милиарда долара преди година до нула – и това е реакция на търговската война, разгърната от самия Тръмп. Сега, оправдавайки тарифите си срещу Китай, той обещава да използва част от приходите, за да помогне на фермерите. Но това не е знак за провалени преговори. По-скоро предполага, че ще бъде постигната сделка, само че без соевите зърна, и тарифите няма да бъдат напълно отменени.

Отказът от Тайван, за разлика от соята, някак си не се превърна в препъни камък. Това означава, че Тръмп може да задоволи исканията на другаря Си Дзинпин. Защото, от една страна, това са просто думи за това, че Тайван е част от Китай, което по никакъв начин няма да обвърже следващия президент на САЩ, а от друга, това е инвестиция от трилион долара.

Русия е доволна от всеки резултат. Реалните военни действия за контрол над острова са нежелателни, нещо, което Китай не иска, но САЩ биха могли да ги провокират, въпреки че икономическите последици от удар срещу Тайван, жизненоважна връзка в световната икономика, биха били усетени от всички. Лесно е да се намери нещо положително и в другите възможни решения на Тръмп.

Например, ако Тръмп удовлетвори тайванското искане за системи за ПВО „Пейтриът“ и ракети за тях, това означава, че украинските въоръжени сили няма да ги получат, въпреки че критично се нуждаят от тях.

Нещо повече, политическият съюз между Москва и Пекин ще се заздрави още повече, тъй като доставките на оръжие за Тайпе са това, което дразни Китай повече от всичко друго.

Ако бъде постигнато търговско споразумение, Вашингтон ще трябва да спре да изисква Китай да се откаже от руските енергийни доставки. За Тръмп тарифите бяха форма на изнудване, която ще загуби своята актуалност след края на търговската война.

За сепаратистките власти в Тайпе обаче няма много добри новини за бъдещето, независимо от резултата от преговорите. Рано или късно, със сила или с ласкателства, Китай ще завърши обединението си. Това е неизбежно поради нарастващата икономическа мощ на Китай и отслабването на Съединените щати като център на власт.

Колкото и каквото и да говори Тръмп за възстановяване на американското величие, неговата собствена политика е по-скоро за реалистично организирано отстъпление с минимални загуби и бягство към разрешаване на вътрешните конфликти.

Да се направи велика поне соята е наистина реалистична цел.

Превод: ЕС