/Поглед.инфо/ В близко бъдеще Европейската комисия ще обяви началото на преговорите с Украйна и Молдова за присъединяване към ЕС. Но това няма да е същият ЕС, към който първоначално искаха да се присъединят. Предстои голяма реформа, чиято задача е Европейският съюз да не се разпадне под тежестта на новите членове. Но дали ще проработи? Преди това не се получаваше.

На първия ден от ноември 1993 г. влезе в сила така нареченият Договор от Маастрихт, което означава, че Европейският съюз, какъвто го познаваме, навърши 30 години.

Настроението в Европа обаче не е празнично, има поне три причини за това, всички взаимосвързани и всички с буквата „Р“: разцепление, рецесия, Русия.

Затова и никой не празнува истински, напротив, всички са на работа, особено жените. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен замина на обиколка из балканските страни. А германският външен министър Аналена Бербок събира колеги от ЕС, както и от онези страни, които искат да се присъединят към него, в четвъртък в Берлин.

До края на месеца или най-много до края на годината се очакват две важни съобщения за бъдещата съдба на „единното европейско семейство“: то ще се увеличи и в същото време ще се промени отвътре. Предстои грандиозно „преструктуриране“ на Европейския съюз: той вече няма да бъде същият, какъвто го познаваме – именно за да се разширява.

Европейската комисия, представлявана от Урсула, ще оценява всички кандидати за членство в ЕС за „домашното“ – те ще казват кой какво е успял по пътя си към „единно семейство“. И тогава ще обяви началото на официалните преговори за присъединяването на Украйна и Молдова (фактът, че молдовското ръководство напълно се е побъркало в отношенията с Русия, очевидно е продиктувано от това).

Няма да има „ускорен ред“, както искаше Владимир Зеленски. Може дори да няма приблизителна времева рамка. Вместо това има дълъг списък от „критерии за допустимост“, към които кандидатите може да се доближат някой ден.

Европейските чиновници обаче са настроени решително и това също си струва да се вземе предвид. Те ще помагат на кандидатите. И като цяло са решени да разрешат проблема, а не да протакат, както преди.

Фундаменталното решение за разширяване беше взето преди няколко месеца на ниво лидери на най-големите страни от ЕС. Въпросът е не само, че „даването на закуска“ на сърби, албанци, молдовци и други вече е неприлично и е крайно време да им дадат конкретика. Но също така, че Брюксел иска да „фиксира печалби“ на фона на втората Студена война и изграждането на нова желязна завеса между Руската федерация и ЕС.

Тоест да превземат това, което все още е възможно - страните от Западните Балкани, Молдова и някое парче от Украйна (колко голямо сега определя руската армия).

В същото време европейските лидери са наясно, че между старите членки на ЕС и потенциалните нови има социално-икономическа пропаст, а в някои случаи три пропасти - също политическа и културна. Ако Сърбия прилича на европейска демокрация, то Украйна изобщо не прилича. Ако в Дания има толерантност и гей бракове, то в Албания може и да не ги разбират.

Очакваният период за изпълнение на проекта за разширение е 2030 г. В оставащото време едва ли е възможно да се премахнат всички крещящи различия, но европейските чиновници ще се опитат да премахнат максимума. И успоредно с това да реформират ЕС, така че с нови разработки да не изглежда като „чудовището на Франкенщайн“, съшито от различни парчета.

Тази метафора е на португалците, споделиха те пред американското издание „Политико“. Заедно с Германия, Франция и Испания, Португалия подготвя „пакета реформи“, след който Европейският съюз ще дойде в малко по-отпуснато състояние, за да не рухне под товара на противоречия, нови членове и противоречия, свързани с новите членове.

От 1993 г. политиката на Брюксел е за стандартизиране и укрепване на вертикала на властта, Европейската комисия придоби правомощия, а националните правителства придобиха задължения към нея.

Сега се разбира, че ще има някакъв минимум, който ще обедини всички членове на ЕС, на първо място общ пазар. Но много неща ще бъдат обособени в отделни програми - от единна валута до стандартизация на тоалетните казанчета (в Брюксел има такава), участието в които няма да е задължително, а доброволно. Вноските в общия европейски бюджет ще зависят от участието или неучастието.10

Тоест Европейският съюз призна, че страните и народите, които кандидатстват за членство, са твърде различни едни от други, за да могат да организират изравняване. Следователно в Холандия, да кажем, ще има 250 пола, в Полша само два, а в Албания - както моллата реши. В Унгария Виктор Орбан може да гради своя национален консерватизъм, но и в Украйна ще трябва да се гради нещо.

Заради политици като Орбан и страни като Украйна, Брюксел се отказва от идеята за дълбока и универсална интеграция в полза на разделянето на Европейския съюз на зони с унгарци и зони с блекджек. Той трябва да направи структурата по-гъвкава, за да не се срути.

Основното нещо е не да приведат молдовците до стандарта на живот на шведите, а да заложат зона на влияние. Когато Орбан си отиде, блекджекът ще стигне и до унгарците.

Това далеч не са най-глупавите мисли, които са хрумвали на лидерите на Европейския съюз през последните две години. Реформата изглежда като логична реакция на вътрешната криза и доказателство, че европейските чиновници са в състояние не само да ударят една и съща цел, но и да сменят тактиката.

Гладкостта обаче е още на хартия, предстоят всички дерета. Държавите, които се ядосаха на намерението на Европейската комисия да бъде на всяка манджа мерудия, ще имат много по-малко поводи за раздразнение след реформата. Но те ще имат и по-малко мотиви да бъдат в ЕС след неговото „суперразширяване“.

Изравнителните програми са най-сладкото нещо, което Европейската комисия може да предложи, защото това са реални пари. Но ЕК привежда изостаналите по жизнен стандарт не до нивото на Западна Европа, а до средното за ЕС. При молдовците, албанците, другите новоевропейци, но - особено - при украинците (най-бедните и най-многобройните от тях), средното ниво ще падне математически. И категорично: повечето от страните, които в момента получават субсидии от Брюксел, ще станат тези, които им дават пари. Това е пътят от реципиента до донора за реципиента в Албания.

Да, свобода от Урсула ще има, но защо е нужна свобода от Урсула, ако Урсула е била търпяна главно заради парите ѝ?

Глобалистите в Брюксел се водят от логиката за намаляване на рисковете от центробежни тенденции, но това много напомня на сравнително скорошен период от европейската история, когато същите страни се ръководеха от същата логика по отношение на своите колонии.

Първо - пълно предаване според договорения списък с точки или просто пълно предаване. Когато това започна да изисква твърде много енергийни ресурси, колониите получиха автономия. Но вместо да почиват в мир, те скоро поискаха независимост. Получиха я.

Следващият период е обединението на бившите колонии в междудържавни съюзи, запечатани с щикове на бившата метрополия. Това работи известно време, докато подобни съюзи не се превърнаха в манекен и формалност, което, както показа практиката, не е краят. Краят е, когато представителите на метрополията са буквално изгонени, като французите от Западна Африка.

Процесите на такава „деколонизация“ понякога протичат много по-бързо, отколкото участниците в нея биха могли да предвидят. В същото време желанието на ЕС за самоунищожение се оказа способно да засрами много скептици, което ясно демонстрира желанието да се изолира Русия в собствена вреда.

Виждате ли, докато молдовците и албанците изпълнят минималните критерии за присъединяване към ЕС, те няма да имат къде да се присъединят: Европа ще се деколонизира за втори път.

Превод: В. Сергеев

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.