/Поглед.инфо/ Рязкото намаляване на китайските доставки на германий и галий за западните страни доведе до почти удвояване на цените на тези минерали в Европа. Търговската конфронтация между САЩ и Китай само ще се изостри, уверени са експертите. Какви други карти може да играе Пекин в тази война със Запада?

Ограниченията на Пекин върху доставките на германий и галий доведоха до почти удвояване на цените на тези минерали в Европа през последната година, съобщи „Файненшъл Таймс“. Германият и галият са от съществено значение за производството на съвременни микропроцесори, оптични продукти, слънчеви панели и оборудване за нощно виждане. По-нататъшните ограничения върху износа от страна на Пекин могат да нарушат производството на тези стоки.

Според Геоложкия институт на САЩ Китай добива  98% от световния галий и 60% от германия. Зависимостта на Запада от китайските доставки е критична. След като Пекин отмъсти, износът падна почти наполовина, а цените се удвоиха.

Китай въведе ограниченията миналата година в отговор на контрола на САЩ върху продажбите на модерни чипове и оборудване за производството им. Китай заяви, че защитава своята „национална сигурност и интереси“. Сега Китай продължава да изнася тези метали само чрез получаване на специален правителствен лиценз.

„Китай има най-ниските цени за редки земни метали, така че техният внос от Китай за Европа и САЩ е най-популярен от много години. Ограниченията доведоха до негативни последици, преди всичко до повишаване на цените на крайните продукти“, казва Екатерина Новикова, доцент от катедрата по икономическа теория на РИУ „Плеханов“.

„Ограниченията върху износа на германий и галий доведоха до почти удвояване на цените им през последната година. През 2023 г. цената на един килограм галий се увеличи от 300 на 600 долара, което значително повиши цената на производството на полупроводници. Това има пряко влияние върху себестойността на производството на високотехнологични стоки“, казва Ярослав Кабаков, директор по стратегията в Инвестиционна компания „Финам“.

Тази тенденция е особено забележима в Европа, тъй като Съединените щати успяха да облекчат ситуацията чрез установяване на отношения с Виетнам, който разполага с достатъчно количество редки земни метали, като се има предвид американското търсене, добавя Новикова.

САЩ обаче бяха първите, които нанесоха удар на китайската икономика, когато въведоха контрол върху продажбите на модерни чипове и производствено оборудване. „Китайските технологични компании бяха силно засегнати от тези мерки, забавяйки тяхното развитие и ограничавайки достъпа до критични компоненти. Например „Хуавей“ отчете 30% спад на приходите през 2023 г. поради западните санкции и ограниченията върху достъпа до чипове. Китай обаче активно инвестира в развитието на собствен полупроводников сектор, за да намали тази зависимост“, отбелязва Кабаков.

Въпреки това зависимостта на Запада от китайските редки земни метали също може да намалява. „Китай все още доминира на световната сцена за редки земни метали и има най-големите резерви. Около 70% от световното производство на редки земни метали идва от тази страна, а най-големият капацитет - около 90% - за производство на редки земни елементи също се намира в Китай. Доминирането на Китай обаче намалява: делът му на глобалния пазар на редки земни елементи е намалял от 90% през 2011 г. на 60% на фона на различни експортни ограничения“, казва Владимир Чернов, анализатор.

Находища на редки земни метали има на всички континенти - в Австралия, Южна Америка и Русия, но тяхното развитие и производство е ограничено от потребителското търсене и ниската рентабилност на производството, но ако се появи ново търсене, което Китай няма да задоволи, тогава нови производствени проекти може да бъде стартиран, смята той експерт. „Производството на галий и германий може лесно да се установи във всяка страна, която има висок капацитет за производство на алуминий. Очаква се, че след охлаждането на световната инфлация и облекчаването на паричната политика на световните централни банки, търсенето на тези метали и елементи ще се увеличи на фона на възстановяването на пазара на електрически превозни средства и „зелена“ енергия“, казва Чернов.

В резултат на това забраната за доставка на редки земни метали от Китай може да стимулира откриването на нови производствени съоръжения в други страни, включително САЩ и самия ЕС.

Според Новикова на Китай се падат около 35% от запасите на всички редки земни метали в света, или 44 милиона тона, включително галий, германий, литий и други редки земни метали. Виетнам, Русия и Бразилия се оценяват на малко над 20 милиона тона всяка. Индия - почти 7 милиона тона, Австралия - 4,2 милиона тона и САЩ - над 2 милиона тона.

Експертите са уверени, че търговската война между САЩ и Китай няма да стихне, а напротив, ще се засили. Според доклад на Оксфорд ограничителните мита на САЩ вече са намалили вноса от Китай с 35-40%. Очаква се митата върху китайски стоки да продължат да растат, независимо кой ще стане президент на САЩ през 2024 г.

„Търговската война вероятно ще ескалира, тъй като и двете страни се стремят да защитят националните си интереси. През 2024 г. обемът на морските пратки, пристигащи в САЩ от Китай, се е увеличил с повече от 4% в сравнение с предходната година. Това показва, че компаниите трупат запаси в очакване на нови мита“,  казва Ярослав Кабаков. Той назовава три потенциални индустрии, които могат да бъдат засегнати от тази търговска война: електроника, автомобилостроене и зелена енергия.

„Ограничаването на износа на редки земни елементи може да попречи на производството на електронни компоненти като чипове и транзистори. През 2023 г. недостигът на полупроводници вече доведе до забавяне на производството на автомобили и електроника“, посочва Кабаков.

Редките земни метали също са необходими за батериите на електрически превозни средства. Ако износът им бъде спрян, това също може да доведе до по-високи цени и забавяне на производството. През 2023 г. цената на литиево-йонните батерии вече се е увеличила с 20% поради дефицит, добавя експертът.

И накрая, Китай може да ограничи износа на материали за слънчеви панели и вятърни турбини, което би затруднило другите страни да развиват възобновяема енергия, казва Кабаков. През 2023 г. цената на слънчевите панели вече се е увеличила с 15% поради ограниченията на доставките от Китай. За Европейския съюз, който иска да бъде начело във възобновяемата енергия, това е особено сериозен удар.

„В близко бъдеще не трябва да очакваме този конфликт да затихне, напротив, има постепенна фрагментация на световната икономика, в рамките на която се формират поне два ключови центъра на търговско взаимодействие: Китай и САЩ. Всички други страни, по един или друг начин, постепенно ще се присъединят към една от тях“, заключва Екатерина Новикова.

Превод: В. Сергеев