/Поглед.инфо/ Китай постепенно изоставя въглищата в полза на зелената енергия

Китай активно преминава към възобновяеми енергийни източници. Благодарение на бързото развитие на производството на слънчева енергия и електроенергия, целта за 2030 г. беше постигната това лято. Но някои други енергийни отрасли там се затварят. Прочетете как това ще се отрази на световния пазар и Русия?

Вдигнаха обороти не на шега

През юли, с пускането на новите вятърни турбини и слънчеви панели, Китай добави 25 гигавата и получи 1206, което не се очакваше до 2030 г. Тази насока беше изразена от Си Цзинпин още през 2020 г., съобщава “Блумбърг”.

Според данни на Националната енергийна администрация на Китайската народна република, които изданието цитира, през 2019 г. производството е останало на ниво от 414,7 гигавата, годишното увеличение е около 100-150. През 2023 г. дойде сериозен пробив - за годината бяха добавени 300 гигавата, а общият капацитет надхвърли хиляда.

„Китай се превръща в световен лидер в производството на слънчеви панели и оборудване за генериране на енергия във вятърни паркове“, казва Алексей Гривач, заместник-ръководител на Националния фонд за енергийна сигурност.

Крайната цел е въглеродна неутралност. „Въпреки че страната все още консумира повече въглища от останалия свят (50% от глобалния обем)“, отбелязва Игор Юшков, водещ експерт от Фонда за национална енергийна сигурност и Финансовия университет.

Въпреки това през първата половина на 2024 г. Пекин спря издаването на разрешителни за въвеждане в експлоатация на нови въглищни централи, съобщава “Саут Чайна Морнинг Пост”.. Според доклад на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух и Глобалния енергиен монтитор само девет гигавата нов капацитет са пуснати на линия - 83% по-малко, отколкото през 2023 г. Броят на предложенията за изграждане на нови и реконструкция на стари електроцентрали намалява до 37 гигавата (минус 38% спрямо миналата година).

Именно масовото строителство на слънчеви и вятърни електроцентрали направи възможно рязкото ограничаване на развитието на въглищната енергия, посочва анализаторът на ГЕМ Кристин Шиърър.

В същото време, за да се обслужва периодичното генериране, е необходимо да се работи по електропроводи и съоръжения за съхранение. Според бюджетния план тази година Държавната мрежова корпорация на Китай ще увеличи разходите за подобряване на надеждността на системата с 13 процента до 600 милиарда юана (83 милиарда долара).

Не чак толкова

Само миналия месец Китайският електрически съвет обяви, че до края на 2024 г. слънчевата и вятърната енергия могат теоретично да произвеждат повече от 40 процента от електроенергията. Вече мощността на тези централи е по-висока от въглищните.

„Въглищните станции обаче осигуряват 61% от реалното потребление“, уточнява Гривач. Слънчевата и вятърната енергия досега представляват около 14% от общия енергиен баланс на страната, пише “Блумбърг”, цитирайки Националното статистическо бюро на Китай.

Факт е, че действителното производство на зелена енергия е нестабилно и се влияе силно от времето. Не може да се разчита само на такива източници - например твърде силен вятър може да остави цели райони без ток, обясняват специалистите.

Пекин също не иска да увеличи зависимостта си от изкопаеми източници, поради което властите се стремят да диверсифицират сектора. „Строят ядрени, водни и газови електроцентрали, които се заменят с нови, по-ефективни и по-чисти“, добавя Юшков.

Във всеки случай няма идеален източник във всички отношения. Държавата е принудена да преценява рисковете и ползите.

Сурова реалност

В близко бъдеще няма да е възможно да се спрат доставките на въглеводороди от чужбина. Развиваща се икономика (плюс 4,4-5,5 процента от БВП се очаква в края на годината) изисква увеличаване на енергийните разходи. Анализаторите обясняват, че при сегашното ниво на технологиите е невъзможен пълен преход към възобновяеми източници.

Близостта до Китай дава голямо предимство на Русия. Днес тя е един от най-големите доставчици на енергия.

„И ако САЩ решат да блокират главния враг и стигнат дотам, че да блокират Малакския пролив, тогава каналите от Близкия изток и Африка ще станат недостъпни“, отбелязва Юшков.

Чистата енергия обаче, поради своята ненадеждност, може да забави растежа на потреблението точно сега.

Все пак има проблеми. По този начин въздействието на възобновяемите енергийни източници върху околната среда все още е слабо разбрано. Изхвърлянето на износени части не е напълно обмислено - например перките, изработени от полимери, като правило просто се заравят.

Освен това вибрациите от турбините причиняват ерозия на почвата и правят земята неподходяща за земеделие. За смекчаване на тези последствия са необходими сериозни инвестиции.

Отделен въпрос е как да съхраняваме чиста енергия, подчертава Юшков. За да стане това, е необходимо да стартират нова индустрия от нулата. „Например, европейците обмислят възможността да използват непотърсена енергия за синтез на водород и да я разделят по време на пикове на потреблението, но засега няма такава индустрия и ще са необходими много ресурси, за да се създаде“, обяснява експертът.

В резултат на това са необходими десетилетия, за да се покрият поне 40% от реалното потребление. Следователно вносителите на традиционна енергия в Китай засега явно няма от какво да се притесняват.

Превод: В. Сергеев