/Поглед.инфо/ За нас в Русия е трудно да разберем как се чувства Китай в международната политика. За да си представим приблизително позицията на Пекин, може да си припомним романа на Василий Аксьонов „Остров Крим“. Тази сага разказва за абсолютно фантастичен обрат в историята, в резултат на който Крим след края на Гражданската война в Русия остава при белогвардейците - и властта на новата съветска държава не се простира там. И СССР, въпреки цялата си мощ, трябва да изтърпи съществуването на една жива алтернатива на неговата социална и политическа структура буквално под носа.

Точно това представляват съвременните отношения между Китайската народна република и остров Тайван, където след края на китайската гражданска война през 1949 г. намират убежище остатъците от националистите, загубили в битките срещу отрядите на комунистическата партия на Мао Цзедун. Само за разлика от „Крим“ на Аксьонов, който според замисъла на автора е напълно независим, истинският Тайван е под близкото покровителство на САЩ, които използват острова и тайванския въпрос, за да оказват натиск върху официален Пекин и да играят голяма дипломатическа игра в Азия.

Нека добавим към наличието на проблема с Тайван факта, че Западът всъщност не признава суверенитета на Китай над Тибет и с голяма трудност се съгласява, че КНР има всички права върху най-голямата си провинция - Синцзян-Уйгурския автономен регион. Все едно Западът не признава напълно принадлежността на Сибир към територията на Руската федерация. Русия никога не е била в такова положение и - има основания за увереност - никога няма да бъде.

Но такава е сегашната геостратегическа позиция на Китай в отношенията със Съединените щати и техните съюзници, въпреки цялата икономическа мощ, която вече превъзхожда САЩ в много отношения. Освен това в Пекин добре осъзнават, че си имат работа с много по-силен във военно отношение противник - за да се срещнат в битка на равна нога, китайците се нуждаят от допълнителни години създаване на армия и насищането ѝ с технически възможности. Засега повечето експерти смятат, че китайската армия и американският флот няма да спечелят в открита морска битка за Тайван. Основната надежда на КНР е, че няма да се наложи да се води такава битка - и самият остров ще „попадне в ръцете“ заради общото отслабване на готовността на САЩ да се бори за позициите си в западната част на Тихия океан.

Тъй като поведението на китайците стана по-самостоятелно след идването на власт на Си Цзинпин, броят на нападките от западните страни относно Тайван или положението на нещата в китайските провинции постоянно нараства. Така сега Съединените щати за втори път обявяват пътуване до острова на ръководителя на своя Конгрес. Първият път беше през май и послужи като изпитване за решимостта на китайските власти. След това, в отговор на обявеното посещение в Тайпе на Нанси Пелоси от Пекин последва решителен протест и посещението беше отменено, като се позоваха на коронавируса на възрастния американски служител. Сега Вашингтон се върна към този въпрос.

Целта остава същата - да се използва тайванският въпрос в дипломатическата игра, да се подготви почвата за нов кръг от преговори между САЩ и Китай и като цяло да се покаже на китайците кой е шефът. Освен това Китай почти открито застана на страната на Русия около Украйна. От март 2022 г. официалната позиция на КНР еволюира от абстрактни призиви на страните да седнат на масата за преговори до обвинения на САЩ в подклаждане на конфликта. Ккитайски журналисти работят само от руската страна на фронта и компании енергично създават нова инфраструктура, за да работят с нас без риск да попаднат под ударите на Запада. Китай постепенно се превръща в най-важната опора на Русия в конфронтацията с НАТО и Вашингтон разбира, че вече не може да промени това поведение. Остава само да отвлече вниманието на Пекин с атаки в посоката, която е най-чувствителна за него.

Освен това през последните години самите китайски власти активно повдигат въпроса за Тайван. Пекин разбира, че частично признатият остров се отдалечава все повече политически от континента с всяка изминала година. Там вече са израснали няколко поколения китайци, за които Единен Китай не е родина, към чието лоно човек трябва да се стреми. Обратното броене до пълната независимост вече не е десетилетия, а години и китайските власти имат своите причини да бързат. Освен това способността за решаване на тайванския проблем може скоро да се превърне в основен фактор за поддържане на легитимността на ККП в позицията ѝ на основна политическа сила в КНР.

След като китайското общество на практика е достигнало високо ниво на развитие и благосъстояние, то е изправено пред дилемата, пред която Русия беше изправена през първата половина на 2010-те години: само благосъстоянието не е достатъчно за самоуважение – необходимо е признание на международната арена. Китай със сигурност е уважаван заради безпрецедентния си икономически успех и много страни са готови да се придържат към източниците на средства за развитие, които Пекин предлага в замяна на лоялност и достъп до природни ресурси. Но докато всичко това е придружено от невъзможността да контролират част от собствената територия и игрите на Запада около Тайван, Тибет или Синцзян, китайското съзнание за велика сила не е пълно.

Следователно китайският лидер, а Си Цзинпин определено възнамерява да остане начело на Поднебесната империя за още един мандат, неизбежно ще трябва да се справи с проблема с Тайван по един или друг начин. И тук започва една вълнуваща дипломатическа игра между Китай и САЩ. Задачата на Вашингтон в нея е постоянно да държи Китай в напрежение относно факта, че Тайван може официално да обяви независимост - и тогава Пекин ще трябва да премине към военно решение или да се посрами.

Първият вариант може не само да доведе до директен сблъсък със САЩ, които все още са много силни, но и да лиши КНР от всички предимства на присъствието в глобалната световна икономика. Второто би било катастрофално и може да доведе до падането не само на ръководството на ККП, но и до сътресение на цялата политическа система в континентален Китай. Във всеки случай, радикалният сценарий на развитието на събитията нарушава цялата китайска стратегия за мирна конкуренция със САЩ.

Разбирането на тази логика на американските действия тласка Китай към комбинация от решителен тон и висока политическа предпазливост. Пекин знае, че поради своето геополитическо положение американците могат да третират почти всички въпроси на международната политика от гледна точка на дипломатическата игра, а не на проблема за собственото си оцеляване. Следователно никой в САЩ няма да даде Тайван на китайците, както никой нямаше да даде Украйна на Русия. В Пекин се опитват да удължат възможно най-дълго дипломатическото "сбиване" около Тайван - всъщност да го превърнат в рутина на отношенията, така че проблемът да се разреши от само себе си, тъй като САЩ така и така отстъпват от глобалните си позиции.

Но, както в случая с Украйна, всяка от страните може в даден момент да прецени, че преговорният ресурс е изчерпан и е необходимо или да се предприемат решителни действия, или да се примири с поражението. В същото време подобна оценка на ситуацията не е задължително да е напълно адекватна - основното е тя да изглежда така в очите на политиците, които вземат решения в даден момент. Освен това наистина имаме основание да се съмняваме в общата адекватност на поведението на тези, които определят политиката във Вашингтон.

Вероятно затова повечето сериозни руски експерти по Китай смятат, че вероятността от военна развръзка на драмата около Тайван нараства с всеки изминал ден и скоро можем да станем свидетели на нов военен акт на глобалната борба за новия световен ред.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели