/Поглед.инфо/ Въпреки външния натиск от страна на САЩ, Великобритания и други страни, президентът на КНР подписа Закон за национална сигурност за Хонконг. Новото законодателство предвижда доживотни присъди за сепаратизъм, тероризъм, подкопаване на държавната власт и заговор с чуждестранни сили. Очаква се подобни мерки да спрат протестните движения в града. Освен това, че законът ще повлияе на взаимодействието между Пекин и Вашингтон, всъщност няма значение, казват експертите, тъй като точката, отвъд която няма връщане назад между двете страни вече е премината.
Китайският президент Си Цзинпин подписа в Хонконг законопроект за националната сигурност, който предизвика негативна реакция от редица западни страни и населението на специалния китайски регион.
Документът предвижда наказание за четири основни вида престъпления: сепаратистка дейност, подкопаване на държавната власт, терористична дейност, заговор с чужди държави или сили, разположени в чужбина, с цел да се навреди на националната сигурност. При това най-сериозните нарушения могат да доведат до доживотна присъда.
В съответствие с инициативата, в Хонконг ще бъде създадена специална структура на властта под прякото управление на Пекин. Източници в медиите твърдят, че един от заместник министрите на обществената сигурност на Китай може да поеме поста ръководител на отдела.
Въпреки външния натиск, предимно от САЩ, които действаха като основен критик на законопроекта, постоянната комисия на Всекитайското събрание на народните представители (Китайският парламент) единодушно прие документа. Законодателите също одобриха включването на тази инициатива в допълнение 3 към основния закон на Хонконг.
Спад на напрежението
Хонконг стана част от Китай през 1997 г. В съответствие със споразумението с Обединеното кралство за прехвърляне на града на Пекин, Хонконг получи широка автономия и способността да поддържа демократични институции в съответствие с принципа „една държава - две системи“.
Това състояние на нещата беше в полза на западните инвеститори: големите компании могат лесно да влязат във все още затворения китайски пазар през Хонконг. Не е изненадващо, че ситуацията около Хонконг постоянно привлича вниманието на западните държави, начело със САЩ.
Приетият от Хонконг закон за национална сигурност като цяло може да се разглежда като реакция на Пекин на антиправителствени демонстрации, продължили почти година, които бързо загубиха мирния си характер и често водеха до безредици с ясна насилствена окраска.
Аспектът на външния натиск също стана важен тук: САЩ всъщност открито подкрепиха протестиращите. В края на миналата есен Конгресът дори прие закон, който позволи на Вашингтон да наложи санкции срещу тези, които нарушават правата на жителите.
Приблизително в същото време Китай започна да обмисля мерки за разрешаване на ситуацията около Хонконг. Както каза ръководителят на Центъра за азиатско-тихоокеанските изследвания на ИМЕМО на РАН Александър Ломанов, много хора пропускат, че думите за промяна на законодателството в Хонконг са били произнесени по време на пленарното заседание на Централния комитет на Комунистическата партия на Китайската народна република през миналата есен.
„Китайските власти вече са загубили надежда, че законодателите на Хонконг и администрацията ще изпълняват колективно задълженията, наложени им от член 23 от основния закон на Хонконг - да приемат местно законодателство в областта на националната сигурност. В резултат на това китайските власти взеха инициативата в свои ръце “, каза експертът.
Законът трябва да окаже влияние върху протестното движение в Хонконг, което през последните пет години беше силно изострено, продължи Ломанов.
От борбата за реални и постижими цели премина към търсеща политическа независимост, която никога не би била възможна.
„Ето защо настоящият закон малко ще възпроизведе ситуацията, тъй като сега излизането по улиците с искането за независимост на Хонконг ще бъде наказуемо. Обаче просто излизането на улицата с различни политически изисквания в рамките на конструктивно законодателно поле вероятно ще продължи. Духът на свободата и желанието да демонстрират собствената си идентичност определено ще останат сред хората от Хонконг”, убеден е експертът.
Външен натиск
Евентуалното потушаване на протестите в Хонконг не изключва продължителния външен натиск от страна на западните играчи. До приемането на закона основната борба се разви между Китай и Съединените щати: страните последователно си разменят заплахи.
Вашингтон обеща да "накаже служителите на Китайската комунистическа партия, отговорни за нарушаването на свободата" в Хонконг, по-специално чрез визови ограничения, а Пекин обяви приемането на "необходими мерки" срещу американските служители.
Освен това американската страна прекрати преференциалния режим по отношение на Хонконг, така че технологиите, важни за САЩ, да не попаднат в ръцете на китайската армия.
Вашингтон също спря да изнася американски военни продукти и някои технологии с двойна употреба в китайската специална зона.
В същото време САЩ лишиха Хонконг от привилегии в двустранната търговия, въпреки факта, че в града бяха открити офиси на 1300 американски компании, а търговският профицит на страните възлизаше на 297 милиарда долара от 2009 г. до 2018 г.
„Ситуацията е доста абсурдна, защото самият Тръмп се оплака от огромния търговски дефицит с континентален Китай, когато, напротив, имаше профицит с Хонконг - тоест, като въведе ограничения, САЩ ще се отърват само от него“, заяви Александър Ломанов.
За да изрази недоволството си от политиката на Пекин, всъщност Вашингтон създава икономически трудности за хонконгчаните, каза експертът. Според него в тази насока е интересно да се види реакцията на жителите на града - дали това ще има отрезвяващ ефект върху нерадикалните представители на протестното движение.
Заслужава да се отбележи, че не само САЩ оказват натиск върху Китай заради Хонконг. Отблизо наблюдават ситуацията и във Великобритания и Япония.
Правителствата на двете страни изразиха загриженост относно приемането на закона за националната сигурност на китайския регион. Токио дори не изключи, че тази инициатива може да попречи на посещението на Си Цзинпин в Япония.
Китайско-американска конфронтация
Вашингтон обаче остава основният външен играч в историята на Хонконг, използвайки го като едно от звената в антикитайската си кампания. Отношенията между Китай и Съединените щати непрекъснато се влошават от началото на годината поради коронавирусната пандемия, американската страна активно се опитва да прехвърли отговорността за епидемията върху Пекин.
Настоящата информационна кампания е обвързана с предизборната програма на Доналд Тръмп, който създава образа на външен враг и се опитва да придаде на този феномен международен характер, което само налива масло в огъня.
„Как новият закон ще се отрази на отношенията между Китай и Съединените щати, всъщност вече няма значение. Точката без връщане назад в китайско-американските отношения бе приета по време на коронавирусната епидемия, когато двете най-големи икономики в света, вместо да си сътрудничат, влязоха в схватка помежду си. Започнаха политическа критика и напълно абсурдни идеи как да се изкопчат от КНР средства заради появата в Китай на първите заболели“, отбелязва Ломанов.
Ако не беше настоящата ситуация с Хонконг, отношенията на страните едва ли биха били в по-добро състояние от сега, подчертава експертът. Според него в момента САЩ използват всичко, което се случва в Китай, за да оказват натиск върху него.
„Китай пречи на САЩ със самото си съществуване като нарастваща технологична и иновативна сила. За да зарадват американците, те трябва да спрат развитието си за 10-15 години - но Пекин никога няма да направи това, така че останалото няма значение. Каквото и да прави Китай, САЩ ще го критикуват и ще настройват своите съюзници срещу него. Вероятно е КНР да се опита да отговори на подобна кампания“, заключи експертът.
Превод: В. Сергеев