/Поглед.инфо/ Вече писах много за цифровите валути на централната банка (английското съкращение на термина е CBDC). Много въпроси, свързани с CBDC, са разгледани в моята току-що издадена книга: Цифрови валути: От биткойн до CBDC. „Господарите на парите“ искат да станат „господари на света“ (М.: Тион, 2023 г.).

Съгласно последните данни на Банката за международни разплащания (БМР), около 130 централни банки са били ангажирани с цифрови валути в средата на тази година. Някои от тях само проучиха плюсовете и минусите на цифровата валута, други започнаха да подготвят CBDC проекти, а трети вече изпълняваха пилотни проекти. Няколко държави и юрисдикции съобщиха, че вече са напълно легализирали цифровата валута (Нигерия е най-голямата). Въпреки това, мащабът на използване на CBDC в тези страни все още е много скромен.

Темпото, с което държавите се движат към наистина широкомащабно прилагане на CBDC, варира. Но повечето експерти признават, че Китай е световен лидер. От средата на миналото десетилетие Народната банка на Китай тихо започна да подготвя проект за цифров юан (e-CYN). А от юни 2021 г. в Китай стартира пилотен проект за CBDC. Мащабът му се разширява от месец на месец. Проектът обхваща много провинции, милиони граждани, хиляди банки и компании.

В края на 2022 г. Народната банка на Китай включи CBDC в изчисляването на индикатора за парична маса (ПM). По това време в обращение е имало 13,62 милиарда e-CNY (приблизително $2 милиарда), което се равнява на 0,13% от общия ПМ. Според Acryptoinvest.news към средата на тази година масата на електронния юан възлиза на 0,16% от масата на парите в обращение.

Броят на транзакциите в e-RMB достигна 950 милиона, с отворени 120 милиона портфейла. Обемът на транзакциите, използващи e-CNY, достигна 1,8 трилиона юана (250 милиарда долара) през юни спрямо 100 милиарда юана през август миналата година. Засега, разбира се, абсолютният и относителният мащаб на използване на e-CNY е доста скромен. Но има възходяща тенденция.

Както НБК, така и повечето други централни банки заявиха, че CBDC, които разработват, са за „вътрешна употреба“. Че това е третият вид пари, допълващ наличните и традиционните безналични (депозитни) пари, необходими за плащания и разплащания на вътрешните стокови и финансови пазари.

Вярно е, че някои централни банки вече намекват или дори открито казват, че CBDC са предназначени да заменят парите в брой и дори обикновените непарични пари с течение на времето. И с течение на времето цифровата валута на централната банка ще стане единствената форма на пари.

В тази връзка много експерти и наблюдатели казват, не без основание, че въвеждането на CBDC преследва целта за изграждане на „електронен концентрационен лагер“. Този „концентрационен лагер“ ще се управлява от централната банка, която ще монополизира издаването на пари, всички сметки в CBDC ще бъдат открити от централната банка и тя ще проследява всички транзакции както на физически, така и на юридически лица.

Централните банки не казаха нищо относно факта, че CBDC могат да се използват за международни (трансгранични) транзакции за още две или три години. Но днес много централни банки започнаха да проучват възможността за използване на CBDC като средство за международни плащания и сетълменти.

Между другото, международни финансови институции - Международният валутен фонд и Банката за международни разплащания /БМР/ - също са говорили за това. БМР се опитва да координира развитието на CBDC от отделните държави, за да гарантира, че националните цифрови валути са „оперативно съвместими“ и могат да се използват при взаимни парични транзакции между страните.

БМР работи и за създаването на единна платформа за цифрова валута, един вид „адаптер“, който позволява на страните да използват своите национални CBDC при взаимни плащания и сетълменти. Що се отнася до МВФ, много експерти подозират, че Фондът тайно подготвя проект за наднационален, глобален CBDC. Можете да прочетете повече за това в моята статия „МВФ и БМР изграждат глобален концентрационен лагер с кодово име „CBDC“.“

SWIFT, която обработва значителна част от всички международни плащания в продължение на почти половин век, се опасява, че широкомащабното използване на CBDC за трансгранични транзакции може да лиши SWIFT от настоящата му монополна позиция. SWIFT има за цел да поеме контрола върху разработването и внедряването на CBDC в отделните страни, като се предлага като „мост“ за трансгранични цифрови транзакции.

През май 2022 г. SWIFT обяви тестване на съвместимостта на различни платформи на CBDC при извършване на трансгранични плащания. На първия етап са извършени около 5000 транзакции. През септември тази година SWIFT свърза централните банки на три държави към втория етап на пилотно тестване на съвместимостта на традиционните системи с CBDC. Сред участниците бяха Паричният орган на Хонконг, Националната банка на Казахстан и друг регулатор от неназована държава. Те вече са интегрирали инфраструктурно решение за директно тестване на транзакции.

Китай също сериозно мисли за международната функция на CBDC. Отдавна е известно, че Пекин се стреми да превърне своя юан в международна валута. Пекин особено започна да проявява своите валутни амбиции, след като през 2015 г. МВФ включи юана в списъка на резервните валути (Пекин постигаше това повече от десет години). Оттогава минаха осем години. Но не може да се каже, че позицията на юана в световната финансова система е станала твърде силна.

Както следва от данните, публикувани от SWIFT на нейния уебсайт, делът на юана във външнотърговските сетълменти в края на септември е 5,80%. А делът на юана в глобалните международни плащания (включително, в допълнение към търговията, транзакции на финансовите пазари) възлиза на 3,71%; докато дяловете на другите резервни валути са съответно (в %): щатски долар – 46.58; евро – 23.60; британски лири стерлинги – 7,32; Японска йена – 4.20.

Има редица признаци, че Пекин иска да превърне юана във водеща валута в света чрез e-CNY. НБК си сътрудничи с редица централни банки по отношение на възможното използване на цифровия юан при взаимни разплащания.

През юни централната банка на Аржентина обяви, че ще позволи депозити и тегления на електронни юани, което я прави една от първите централни банки извън Китай, която приема цифровия юан.

През октомври тази година НБК подписа меморандум за разбирателство за укрепване на сътрудничеството в областта на цифровите валути с Централната банка на Обединените арабски емирства. Държавната банка на Китай (BoC) сключи подобно споразумение с най-голямата кредитна институция в ОАЕ, First Abu Dhabi Bank (FAB).

Както се съобщава от медиите, тези споразумения са продължение на сътрудничеството между двете централни банки в рамките на проекта mBridge, който се фокусира основно върху трансграничните плащания (участниците в проекта, в допълнение към НБК и Централната банка на ОАЕ, са също BIS и централните банки на Тайланд и Хонконг).

В същото време, Централната банка на ОАЕ се опитва да бъде в крак с китайския си партньор. В началото на годината тя обяви пускането на CBDC като част от неговата програма за трансформиране на финансовата инфраструктура на страната.

Между другото, Централната банка на ОАЕ заяви, че националната цифрова валута е предназначена не само за вътрешна, но и за трансгранична употреба. Този проект, според изявлението на Централната банка, ще повиши конкурентоспособността на ОАЕ като международен финансов и разплащателен център.

Ето още една новина по темата за използването на цифровия юан за трансгранични транзакции. През юли тази година най-голямата банка в Сингапур, DBS Bank, отвори възможността клиентите да получават плащания в цифров юан. Платформата, стартирана от банката, позволява автоматично прехвърляне на китайски CBDC суми към банкови депозитни сметки. Банката каза, че поне един клиент вече се е възползвал от опцията.

През третата десетдневка на октомври много световни медии съобщиха, че Китай е извършил първата мащабна международна операция с помощта на e-CNY. Основният източник е информация от Shanghai Petroleum and Natural Gas Exchange (SHPGX). Тя съобщи на уебсайта си, че на 19 октомври на нейния сайт е извършена сделка за закупуване на 1 милион барела суров петрол със сетълменти в цифрови юани.

Купувач на петрола беше китайската нефтена и газова компания PetroChina. Но SHPGX не разкрива самоличността на продавача и точната цена на сделката. Но тъй като борсата каза, че транзакцията е „международна“, това означава, че продавачът е чужденец.

Наблюдатели отбелязват, че Пекин е постигнал двоен успех с тази сделка. Първо, беше възможно да се използва китайски юан за плащане при закупуване на въглеводороди от чужденци (преди имаше отделни подобни транзакции, но сделката от 19 октомври беше много голяма в сравнение с тях). Второ, и по-важно, беше създаден прецедент за широкомащабното използване на цифровия юан в трансгранична транзакция.

Превод: ЕС

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.