/Поглед.инфо/ На 27 септември ООН възстанови официално санкциите срещу Иран. Великобритания, Франция, Германия и Съединените щати заявиха, че целта е да се попречи на страната да се сдобие с ядрено оръжие, като подчертаха, че остават отворени за дипломатически преговори. Ще бъдат ли обаче ефективни тези санкции за спиране на иранската ядрена програма? Съществува ли консенсус в рамките на ЕС относно тяхното възстановяване? Дали това е инструмент за натиск или свидетелство за провал на дипломацията? Все важни въпроси, чиито отговори не винаги са очевидни
На 14 юли 2015 г., под егидата на върховния представител на ЕС, Иран подписа съвместен всеобхватен план за действие с петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН и Германия. Споразумението предвиждаше Техеран да ограничи ядрената си програма в замяна на облекчаване на международните санкции. С Резолюция № 2231 Съветът за сигурност утвърди споразумението и определи конкретен график за неговото изпълнение.
През октомври 2016 г. Съветът на ЕС отмени почти всички санкции срещу Иран, с изключение на ключова клауза: в случай на сериозно нарушение на споразумението, санкциите могат да бъдат възстановени по ускорена процедура по предложение на Франция, Германия, Великобритания и върховния представител на ЕС.
На 28 август 2025 г. трите европейски държави официално уведомиха Съвета за сигурност, че Иран е нарушил сериозно ангажиментите си, и задействаха механизма за автоматично възстановяване на санкциите, освен ако в рамките на 30 дни не бъде прието решение за противното. На 27 септември Съветът не успя да блокира процеса, въпреки съпротивата на редица страни. Два дни по-късно, на 29 септември, Съветът на ЕС публикува официално изявление за повторното въвеждане на редица санкции – с което се слага край на близо деветгодишното им прекратяване.
Макар Франция, Германия и Великобритания да подкрепят рестартирането на санкциите, сред 27 държави от ЕС няма пълно единодушие. Много страни изразяват притеснение, че строгите мерки могат да засилят напрежението в региона, да повлияят негативно на енергийния пазар, да навредят на търговските отношения с Иран и да предизвикат нова бежанска криза. Те предпочитат балансиран подход между санкции и дипломатически усилия, с цел предотвратяване на ескалация и загуба на контрол над ситуацията.
Разногласията в ЕС отразяват различните виждания на държавите членки по въпросите на сигурността, икономиката и геополитиката. А това поставя предизвикателства пред съгласуваната външна политика на Съюза спрямо Иран.
Засилените санкции срещу Техеран отговарят и на две по-широки цели на ЕС: първо, да се накаже Иран за подкрепата му към Русия в контекста на военния конфликт в Украйна, и второ – да се поддържа твърдата линия на предишната администрация на САЩ по отношение на Иран, с цел укрепване на трансатлантическите отношения.
Въпреки това, разногласията в ЕС, липсата на доверие между САЩ и Иран и разрастващите се конфликти в близкоизточния регион създават изключително сложна и нестабилна ситуация, без лесен изход.