/Поглед.инфо/ Приятелят на Тръмп, Жаир Болсонаро, беше осъден на 27 години затвор.

Противостоянието между Съединените щати и Бразилия продължава от няколко месеца, като последната преживява политическа поляризация поради както вътрешни, така и външни фактори.

Двете основни причини за натиска на САЩ върху Бразилия са искането за отстъпки по отношение на новите мита и процесът срещу бившия президент Жаир Болсонаро, идеологически съюзник на Доналд Тръмп. Самият Тръмп заплаши да наложи 50% мита в писмо до бразилския президент Лула да Силва на 7 юли.

Лула игнорира писмото. След присъдата на 12 септември, която осъди Болсонаро на 27 години и 3 месеца затвор за подготвян от него опит за преврат, агресивната реторика на Белия дом срещу правителството на Лула да Силва се засили.

Бившият президент не беше изпратен в затвора, а адвокатите му заявиха, че той има рак на кожата и се нуждае от спешно лечение. Това несигурно положение беше широко възприето като използване на Болсонаро като политически заложник от страна на властите.

Съединените щати наложиха санкции по Закона „Магнитски“ срещу председателя на Върховния съд на Бразилия Александър де Мораес. Те бяха приложени и към съпругата му Вивиан Барси де Мораес, която ръководи Института Lex. Санкциите се отнасят и за всички правни мерки, предприети от Александър де Мораес. Списъкът със санкции включва и други действащи съдии и техните помощници.

Много бразилски политици също бяха лишени от американски визи преди и по време на Общото събрание на ООН. Паула Коради, лидер на бразилската Партия на социализма и свободата, беше последната, която се изказа открито за тези действия.

Бразилският президент Лула да Силва, който е в Ню Йорк, за да се обърне към Общото събрание на ООН, отказа лична среща с Доналд Тръмп. Бразилският външен министър обаче заяви, че телефонен разговор между тях двамата е възможен.

Като цяло, речта на Лула в ООН открито критикува действията на САЩ срещу страната му, заявявайки, че „атака срещу независимостта на съдебната система е неприемлива“. Той също така защити Куба, настоявайки САЩ да я извадят от списъка на държавите, спонсори на тероризма, и призова за създаването на палестинска държава.

Показателно е, че в контекста на конфронтацията със Съединените щати отношенията между Бразилия и Венецуела се подобриха (трябва да се припомни, че именно Бразилия преди това попречи на Венецуела да се присъедини към БРИКС+) и въздушният транспорт между страните беше възстановен.

Като цяло политическите процеси в Бразилия са съпътствани от спекулации и дезинформация. Например, по-рано се разпространи слух, че губернаторът на щата Сао Пауло Тарчизио де Фрейтас ще се кандидатира за президент догодина. Това предизвика рязко покачване на индекса на бразилския фондов пазар. След като обаче губернаторът отрече това и обяви, че ще се кандидатира за преизбиране в щата, индексът веднага се срина.

Поддръжниците на Болсонаро провеждат масови протести. Напоследък подобни събития се провеждат под егидата на необходимостта от амнистия. От своя страна левите партии, които са част от управляващата коалиция, организират също толкова големи протести.

Междувременно законодателите разработват мерки за предотвратяване на намесата във вътрешните работи на страната. По-конкретно, депутатът Филипе Барос обяви, че през следващите седмици ще бъде приет закон, който забранява на неправителствените организации, действащи в Бразилия, да получават чуждестранно финансиране.

Парадоксално, но ако подобен закон бъде приет, той би могъл да навреди и на интересите на коалицията на Лула да Силва. Факт е, че няколко бразилски левичари, както и самият президент, са в контакт с Александър Сорос, син на Джордж Сорос и настоящ директор на Института „Отворено общество“, който има активи и дългосрочни интереси в Бразилия.

Парадоксите на противопоставянето между САЩ и Бразилия не свършват дотук. Най-уязвими от новите американски тарифи са индустриалците от щата Сао Пауло, чието правителство се противопоставя на Лула и подкрепя Болсонаро. Разбира се, значителният селскостопански сектор също ще бъде косвено засегнат, но той отдавна е преориентиран към Китай.

Заслужава да се отбележи, че стоките, които не са засегнати от новите тарифи, включват самолети и части за самолети, които са сред основните износни стоки с добавена стойност на Бразилия, както и целулоза, желязна руда, петрол и петролни продукти. Въпреки това, редица продукти, които са трудни, ако не и практически невъзможни, за заместване на американския пазар – като кафе, говеждо месо и дървен материал – не бяха изключени от тарифния списък.

Ето защо Бразилия не разбира логиката на администрацията на Тръмп и се опитва да лобира по тези въпроси чрез Конгреса на САЩ и американските бизнес лидери. Това са предимно десни олигарси, които са съюзници на Болсонаро.

Но в глобален контекст е ясно, че мерките на Тръмп не са протекционизъм, например в стоманодобивния сектор, където по-евтината бразилска стомана се конкурира с американската. Тръмп посочи търговския дефицит като оправдание за новите тарифи, но това далеч не е достатъчно, за да обяви търговска война. САЩ имат много по-голяма разлика в износа и вноса с Китай, но Вашингтон се опитва да намери приемливи решения с Пекин, за да избегне ескалираща спирала.

Потенциален дразнител за администрацията на Тръмп е активността на БРИКС+ и председателството на Бразилия на тази група тази година. Не е чудно, че Тръмп преди това заплаши да накаже всеки, който се застъпва за дедоларизация, докато самият Лула да Силва публично подкрепи оттеглянето от долара.

Заслужава да се отбележи, че Бразилия има своя собствена платежна система, Pix, заради която САЩ преди това се опитаха да атакуват Бразилия. Бразилия отговори, като заяви, че системата е получила висока оценка от организации като МВФ и ОИСР, и че Pix също е увеличила конкуренцията на пазара на електронни плащания, което е довело до увеличено участие на частни компании, включително американски.

Но Тръмп очевидно не иска здравословна конкуренция, а само зависимост. В тази връзка през последните 20 години Бразилия е намалила зависимостта си от САЩ приблизително наполовина, до около 10%. Износът обаче е насочен към различни страни от Глобалния юг и тази тенденция се увеличава.

И накрая, на международно ниво Бразилия е постигнала роля и статут на защитник на многополюсен свят. Вероятно това е и истинската причина за истерията на Доналд Тръмп, тъй като той вижда упадъка на Pax Americana да се разгръща пред очите му.

За бразилското ръководство е важно да определи своите стратегически съюзници, където соросистките очевидно не вещаят нищо добро. Освен това, срещите с диктатора Зеленски (последната се проведе по време на срещата на върха на ООН) няма да дадат на Лула да Силва никакво политическо влияние. Преди общите избори в Бразилия догодина е от съществено значение да се премине към ясна, социално ориентирана програма за действие, като се избягват всякакви намеци към неолибералните сили.

Превод: ЕС