С какво се бори Тръмп? Търговският оборот на САЩ и Китай през 2017 г., който може да се счита за годината на началото на конфликта, възлиза на 710 милиарда щатски долара. Той обаче е разпределен много неравномерно между страните: вносът на китайски стоки в Съединените щати възлиза на 523 милиарда, докато американският износ за Китай - едва 187 милиарда. А и е трудно да се нарече „стоки“ - около 58 милиарда долара американски износ се пада в графата „услуги”, Което означава продажба на лицензи, патенти, застрахователни и финансови услуги.
Лесно е да се изчисли, че дисбалансът в двустранната търговия възлиза на около 336 милиарда долара годишно. Между другото, ако незабавно се покажат резултатите от подписаната сделка, тогава този дефицит няма да отиде никъде - през 2020-21 г. Китай се ангажира допълнително да купува американски стоки и услуги за 200 милиарда долара, или 100 милиарда долара годишно, по-малко от една трета от съществуващия дефицит. Освен това, тъй като сделката силно подчертава придържането към принципите на свободната търговия, Китай има очевиден ответен ход - никой не забранява на китайските компании едновременно да увеличават износа си за Съединените щати със същото, ако не и по-голямо количество. Както е посочено в споразумението, Съединените щати и Китай няма да могат да приемат ответни мерки срещу подобни действия, ако не успеят да докажат, че другата страна е действала „недобросъвестно“ - и да докажеш нещо в случай на действия на свободния пазар не е лесно.
Въпреки това, ако приемем текста на споразумението изолиран от общата картина, тогава официално балансът на печалбите и загубите изглежда положителен за САЩ. В резултат на сделката за Китай остават 5-25% мита за 110 милиарда от съществуващия американски износ, а за САЩ - 25% тарифи за 250 милиарда китайски износ. В абсолютно изражение това изглежда жесток плюс, но отново не бива да се забравя, че Китай изнася за Съединените щати 2,8 пъти повече от вноса. Това прави относителните числа вече не толкова впечатляващи - всъщност и двете страни оставиха високи тарифи за някъде около половината внесени стоки.
Сделката сочи, че за редица стоки Китай ще бъде принуден да увеличи вноса от Съединените щати. „Изненадващо“, но това са само стоките, от които Китай и без това се нуждае: храна, петрол и природен газ. Тези стоки ще представляват почти половината сделка по задължителния внос в Китай - около 90 милиарда долара. Други около 40 милиарда долара ще съставят услугите, от които “Уолстрийт” печели основно. Е, Китай се съгласява да харчи не повече от 70 милиарда долара за индустриални продукти за две години - всъщност това не толкова много.
Разбира се, такъв протекционизъм създава проблеми предимно на американските конкуренти - по време на търговския конфликт Китай успешно установи доставки на храни, енергия и високотехнологични промишлени продукти с други страни, включително с ЕС, Русия, Индия, Виетнам, Индонезия и Австралия. Между другото, Европейският съюз вече заяви, че клаузата за задължителното увеличение на американския износ за Китай нарушава правилата на Световната търговска организация - и ЕС ще отстоява правата си чрез механизмите на СТО. Вярно е, че за европейците ще бъде изключително трудно да направят това - през декември двама от тримата останали съдии на Апелативния съд на СТО, основният съд за разрешаване на спорове между членове на организацията, се пенсионираха. Съединените щати блокират избора на нови съдии за две години, така че засега съдът просто спира да работи поради липсата на кворум.
Най-вероятно споразумението между КНР и САЩ ще коригира и плановете на Русия за растеж на търговията с КНР, тъй като веднага се отразява на две важни пера на руския износ за Китай - храната и енергията. Най-вероятно обаче ще става въпрос само за забавяне на растежа - китайският пазар на тези стоки се разраства бързо, тъй като урбанизацията в КНР активно изисква енергия, а продължаващият растеж на населението и повишаване на жизнения му стандарт - хранителни доставки.
Във всеки случай, анализирайки текста на споразумението между САЩ и Китай, можем да кажем, че този документ е надгробна епитафия на концепцията за свободна търговия и процеса на глобализация, под знамената на които светът изгражда международни отношения през последния половин век. Двете най-големи световни икономики се очаква да се споразумеят за правилата на играта „за себе си“, докато от всички останали ще се иска само „да не се пречкат на пътя“ и да забравят за някакви права или формални правила. Само силните имат права в съвременния свят, а правилата са написани в тяхна полза и интерес.
Последният път такъв „свят на силни държави“ завърши с Първата световна война. Искам да повярвам, че този път светът ще има мъдростта да не стига до този момент.
Превод: В. Сергеев
