В Берлин се проведе международна конференция за Либия с участието на държавни и правителствени ръководители от поне 10 държави, включително руския президент Владимир Путин, лидерите на Франция, Турция, Великобритания, Италия, Египет, Алжир, както и представители на ООН, ЕС, Африканския съюз и Лигата на арабските държави.
След поредицата от мероприятия германският канцлер Ангела Меркел обяви, че участниците в конференцията са постигнали съгласие по план за разрешаване на либийския конфликт, който предполага оръжейно ембарго върху Либия. Постигнато е съгласие да се създаде комитет под егидата на ООН, който да наблюдава изпълнението на решенията, взети по време на срещата.
Участниците призоваха за разоръжаване на милициите в Либия или включването им в държавните структури за сигурност, а също така предложиха създаването на механизъм за икономическо възстановяване на Либия.
В същото време ръководителят на Правителството на националното съгласие (ПНС) Фаиз Сарадж отказва да преговаря с командира на Либийската национална армия (ЛНА) Халифа Хафтар. Според Меркел „разногласията помежду им са толкова големи, че сега те не са разговаряли помежду си“. „Те не бяха част от конференцията, но присъстваха в Берлин, въпреки че бяха в различни стаи“, обясни германският канцлер и добави, че „единият очаква от другия, че ще спазва всичко“.
Междувременно изпълняващият длъжността външен министър на Русия Сергей Лавров заяви, че лидерите на страните в конфликта в Либия са поканени в Берлин по настояване на Русия. „По наше настояване организаторите се отклониха от първоначалната си идея да се съберат без либийските страни“, заяви Лавров, като отбеляза, че има предвид Сарадж и Хафтар.
„Също по наша инициатива кръгът от участници сред съседите на Либия беше разширен“, добави той, като подчерта, че гарантирането на интересите на тези страни е изключително важно за устойчивостта на всякакви споразумения.
Според “Дойче Веле” Берлинската конференция е била „звездния час на германската дипломация“, а Меркел „е успяла да вземе външнополитическата инициатива“. От своя страна изданието “Ди Велт” изрази мнение, че германският канцлер се опитва да избегне повторение на „сирийския сценарий“ в Либия, където Русия е станала решаваща сила за разрешаване на конфликта.
Въпреки това, председателят на Комисията на Съвета на Федерацията по информационна политика Алексей Пушков смята, че „по-скоро Меркел иска да даде на Берлин и ЕС нова тежест в Северна Африка и Близкия изток“. „Но едва ли има съмнение, че Москва ще играе ключова роля в либийския процес. Вече играе “, написа Пушков в „Туитър“.
Георг Мирзаян, доцент по политически науки във Финансовия университет към правителството на Руската федерация, е съгласен с него. „Фактът, че конференцията се проведе в Берлин, е плюс за Меркел. Но тя не може да контролира процеса отвътре - Турция и Египет, например, действат независимо. Меркел може да бъде само посредник и да търси компромиси с помощта на Путин”, заяви Мирзаян.
Ако разгледаме резултатите от Берлинската конференция изключително от либийска гледна точка, то тогава страните са направили малка крачка напред и това може да се счита за напредък, продължи експертът. „Би било странно да се очаква, че конференцията ще реши всички въпроси, че Сарадж и Хафтар ще се ръкуват и ще си тръгнат заедно на летището“, добави Мирзаян.
Според него в Либия "все още е много далеч от реалния мир". „В страната няма единно и абсолютно легитимно правителство за всички. Всичко е разделено там на племенна основа и това е признак на антидържавност. Необходимо е да се вземе предвид проточеността на конфликта и факта, че зад Сарадж и Хафтар има хора, които също трябва да се разберат помежду си. Това е особено вярно за Турция и Египет”, заяви източникът.
Освен това основният резултат от конференцията надхвърля рамките на вътрешнолибийския проблем. „Страните се събраха в Берлин, за да се научат да съчетават интересите си. Либия е огромен тренировъчен полигон, където се сближават интересите на великите сили - САЩ, Русия, Германия, Франция, Италия, Турция, Саудитска Арабия, Египет и отчасти Китай. На този тренировъчен полигон, за разлика от Сирия, камерен театър, страните могат да усъвършенстват възможностите да разговарят помежду си в рамките на новия многополюсен и пост-американски световен ред, което те отчасти правиха там“, обясни експертът.
„Следователно, конференцията, проведена в Берлин, е малка стъпка за Либия и голяма стъпка за цялото човечество“, заключи Мирзаян.
От своя страна, експерт на Руския съвет по външни работи Григорий Лукянов смята, че срещата в Берлин е била по-добра, отколкото първоначално се е очаквало. Той отбеляза, че това е резултат от първоначалния подход на Германия, чиято същност е, че либийският проблем трябва да се обсъжда не само с участниците в него, очевидно предубедени, но и със страните, заинтересовани от разрешаване на либийската криза и способни да ѝ повлияят.
„Тук трябва да отдадем почит на Русия, Турция и Египет, които настояха за разширяване на кръга на поканените. Добре е, че ОАЕ участва в конференцията, които наравно с Египет спонсорират Хафтар. От друга страна, Катар отсъстваше, а той подкрепя ПНС. Участието му бе блокирано от ОАЕ и Египет “, заяви Лукянов.
Според него срещата в Берлин е добра основа за подновяване на застоялия процес под егидата на ООН, защото всички участници в конференцията са изразили увереност в специалния представител на генералния секретар на ООН за Либия Хасан Саламе и предложения от него план за политическо уреждане.
В същото време експертът подчерта, че срещата в Москва преди Берлинската конференция се е превърна в логичен пролог, така че всички заинтересовани страни да могат да достигнат до ново ниво на преговори. „Русия демонстрира принципа на приобщаващия диалог, който предлага от много години. „Започвайки с палестинския конфликт, продължавайки със сирийския и завършвайки в либийска посока“, заяви източникът.
„И ако с руско посредничество успеем да изградим нова архитектура на сигурността в региона, която да отговаря на принципите на многополюсността, тогава това напълно ще отговаря на интересите на всички играчи, включително на интересите на Москва“, заключи Григорий Лукянов.
Превод: В. Сергеев
