/Поглед.инфо/ Много дълго време търсех за кого всичко това е от полза. Без определение на бенефициентите всяка теория е безполезна. Може би сега имам доста разумна версия.
Някои анализатори днес се опитват да намерят предимствата на Русия (САЩ, Китай) в тази ситуация. В същото време, те започват всички свои конструкции с наличието на хитър план, от който всичко това е част и предстои ясна цел. И трябва да нарекат всички негативни явления смислени действия по пътя към целта. Оттук излизат много странни изводи.
Те говорят за възстановяването на икономиката по метода на килименото бомбардиране. Те говорят за някои „паразитни сектори“, от които уж трябва да се отърват. В същото време, без да се вземат предвид всички онези, които са взривявани от снарядите наоколо, без да се замислят къде да поставят хората. Как можете дори да разчитате на печалба, ако още сега със собствените си ръце унищожавате десетки проценти от националния доход?
Каква е ползата? Да предположим, че президентът на някоя държава извършва всички тези действия осмислено. Утре той ще погледне пушещите руини на икономиката и ще каже със задоволство: „Победихме! Сега ние нямаме това, това и това." Ето как други анализатори виждат бенефициента и бенефициентите. Това е изключително слаба позиция. Същото важи и за приказките за „новата технологична структура“, която уж би трябвало да се роди от просто унищожение без никакво създаване. И под прикритието на такава структура говорят за дигитален концентрационен лагер.
Най-близката аналогия на случващото ми се струва странен вид битка, не на живот, а на смъртта. Когато враждуващите страни са вкопчени в прегръдка, завличайки със себе си всички, които са по-малки, и се гмуркат с главата надолу в смрадливото блато, точно до дъното. И те замират там, очаквайки врагът да се удави по-рано. И тогава ще бъде възможно да се изплува, да се поеме въздух, да се потъркат очи и да се отпразнува голямата победа. А след това да се достигне до дъното и неудачниците да се преджобят.
Картината е красива. Само че този метод на битка има изключително съмнителна мотивация за участниците. В крайна сметка, може ли да се води дуел с взривяване на граната в асансьор? Губещият е труп, победителят е в реанимацията. Кой би направил това доброволно?
Доброволно - няма да се решат. Това означава, че го правят насила. В предишния текст обосновах, че действията на властите на всяка (почти) отделна държава днес зависят от външния контрол. Ако някой все още има съмнения, ето едно просто доказателство: за да се затвори границата между държави А и Б, в световните медии има достатъчно съобщения (които не принадлежат към действителната юрисдикция на А и Б) за епидемията, бушуваща на територията А или Б.
Така че тук контролът, външен за властите на държавите, съществува. И начин за битка чрез удавяне в калта е възможен, ако всички гладиатори бъдат изтласкани насила отвън.
Какви структури знаем, че са външни за суверенните държави? - Има точно една такава структура - глобализмът. И по странно съвпадение през последните години се води непримирима война с глобализма, в която неговите противници бяха суверенните държави, ръководени от три държави с най-високо ниво на собствен суверенитет - САЩ, Китай и Русия.
И мнозина вече се готвеха да отворят шампанско, за да отпразнуват неизбежната и близка победа над глобализма, белязан от Нова Ялта. Къде е сега тази "Нова Ялта" ??? - Тя беше хвърлена обратно в района на далечното и малко вероятно бъдеще, изчезна от радара.
Обикновено логично упражнение. Няма „вирус“ - скоро ще има „Ялта“. Има "вирус" - няма "Ялта". Възможно ли е да се предположи, че целта на "вируса" е била да изключи "Ялта"?
Глобалистите започнаха отчаяна контраатака. Явно делата им са били наистина лоши. Но те все пак имат средства и методи за борба. Отрядите на терористите бяха победени от конвенционални оръжия от националните държави. Последните аргументи влязоха в игра - оръжия за масово унищожение, използвани „в центрове за вземане на решения“. Тоест според националните държави.
Ударът беше нанесен от външна сила, глобална структура на управление, основана на самата глобална икономика. Ударът беше нанесен върху всички национални суверенни държави. Това не е хитър план на Тръмп, Путин или Си или техен общ план. Всички те попаднаха под смазващия удар на глобалистите. Подобно на Европейския съюз, като всяка държава, която притежава поне частица от суверенитет и значение на света.
А националните държави са подложени на тежък удар. Под външно влияние те смилат собствената си сила в прах, дори не са парализирани, още по-лошо е, че те се самоубиват.
Каква е печалбата за крайните бенефициенти? Това е просто борба за оцеляване. По-добре е да бъдеш първият в галско село, отколкото вторият в Рим. Глобалистите не искат да дават власт. Те не се нуждаят от пари, имат повече пари, отколкото могат да похарчат за триста живота. Те се нуждаят от власт. Като унищожат врага, дори заедно с цивилизацията, те все пак ще останат на власт.
Мисля, че основният момент е ясен. Все още съществува вторичен въпрос как да се проведе този удар. Но мисля, че това трябва да е ясно за всички. Глобализмът все още не е победен и през януари живеехме в глобален свят под управлението на глобалистите. Те имат всички свои управленски структури. Използваха ги с пълния им потенциал.
Примерите могат да бъдат дадени много, ограничени до един. Под всяко видео в „Ютюб“ ми се крещи за „вируса“. Поставете ръка върху сърцето си и кажете: „Има ли дори капка божие в корпорация „Ютюб“ или това е най-чистото зло?“ Следователно, пропагандата на „вируса” има източник чисто зло.
Ние претърпяваме смазващо поражение в тази фаза на войната.
Превод: В. Сергеев