Иранската авантюра и изборният шамар за Републиканците
Защо Тръмп реши да действа толкова радикално тъкмо сега? Отговорът лежи в резултатите от последните междинни избори в САЩ. Илюзията, че масираните въздушни удари срещу Иран и изстрелването на хиляди ракети бързо ще доведат до "смяна на режима" в Техеран, се спука като сапунен мехур. Израелските аналитични оценки, предоставени на Вашингтон, се оказаха погрешни.
Вместо бърза и евтина победа, САЩ се озоваха вплетени в поредната нестабилна бъркотия в Близкия изток, а цените на горивата и общественото недоволство у дома скочиха. Американският гласоподавател наказа Републиканската партия на избирателните секции. Недоволството срещу политиката на Нетаняху се разпростря не само сред традиционно критичните демократи, но и вътре в самата консервативна база.
Показателен е разколът в самата американска администрация. Твърди се, че вицепрезидентът Джей Ди Ванс отдавна изразява скептицизъм относно стратегическите сметки на Нетаняху. Ванс, който вече строи планове за президентската надпревара през 2028 г., отказа публична подкрепа за израелския премиер точно преди изборите за Кнесет. Сигналът е ясен: поемането на политически пасиви заради външни съюзници вече е табу във Вашингтон.
Промяната в Конгреса и новата демографска реалност
Политическата ландшафтна архитектура в Капитолия се променя с бързи темпове. Влизането на шестима мюсюлмани в Конгреса, включително избирането на Абдулрахман Ел-Сайед в Сената от щат Мичиган, е ясен индикатор за изместване на изборните баланси. Силното крило на Демократическата партия, което открити критикува действията на Израел в Ивицата Газа и Западния бряг, вече не може да бъде игнорирано от нито един обитател на Белия дом.
Бившият израелски посланик в САЩ Майкъл Орен коментира събитията с думите, че това бележи краят на половин век отношения във вида, в който ги познавахме. Досегашният автоматичен консенсус във Вашингтон, че подкрепата за Тел Авив е надпартиен стратегически приоритет, вече не съществува.
Собствено производство или пълна зависимост?
Дали това означава, че САЩ напълно изоставят Израел? Едва ли. Израел остава един от основните военни плацдарми на Пентагона в региона, а лобистките структури като AIPAC все още разполагат с лостове за влияние. Траекторията обаче е променена.
Вашингтон преминава от модел на "безвъзмездна помощ" към модел на "транзакционни отношения". Оттук нататък всяка доставка на оръжие, всеки компонент за изтребителите F-35 или батареите Patriot ще се заплащат по пазарни цени или ще се търгуват срещу пряко политическо подчинение.
Тел Авив е принуден да избира: или да формира ново правителство на националното единство, което да поеме горчивата хапче на реформи и преговори, или да рискува пълна икономическа и военна изолация. Времето, в което израелски премиер можеше да диктува дневния ред на Белия дом, приключи.
