/Поглед.инфо/ Смъртта на иранския президент се обсъжда в цял свят. На дневен ред са два въпроса: кой е виновен и какво ще направи Иран сега? Възможно е Западът да е намерил възможност да разбие съюза между Персия и Русия.

Иранският президент Ибрахим Раиси загина при самолетна катастрофа в планините на провинция Източен Азербайджан на път за вкъщи от преговори в Баку.

Смъртта му е не просто трагедия, а основен фактор в международните отношения в Евразия. Въпросът е дали след тази трагедия Иран ще остане последователен съюзник на Русия и враг на Запада, както преди.

Ползата не е очевидна

По-голямата част от експертите смятат, че въпреки мащаба на трагедията, в която загинаха иранският президент Раиси и външният министър Амир Абдолахян, не може да се очаква сериозна дестабилизация на вътрешнополитическата ситуация в Иран и промени във външната политика на Иран.

Израелският политолог Александра Апелберг например пише следното:

"Режимът в отсъствието на президента Раиси няма да стане по-либерален, а по-скоро още по-параноичен. Този инцидент (с който почти сигурно нито единият, нито другият имат нещо общо) също няма да увеличи симпатиите към Запада и/или Израел - напротив, може да предизвика ефекта на обединение около знамето."

Израелката, разбира се, е неискрена относно „почти сигурно не са свързани“ - просто погледнете коментарите към съобщенията за иранската трагедия в израелските социални мрежи, за да видите какво ликуване цари там.

Дори предложения за отваряне на шампанско и раздаване на бонбони по улиците. Само това е достатъчно, за да заподозрете израелските власти в подготовка и извършване на терористична атака, особено след като, както правилно пише Апелберг, това няма да е първата терористична атака с еврейски акцент:

"Невъзможно е да се преброи колко мистериозни смъртни случаи на ирански ядрени физици и други лица, отговорни за ядрената програма, са на съвестта на МОСАД".

Вероятна полза

Израелската пропаганда буквално прегря от омраза към Иран през последната година. Това се случва на фона на войната в Палестина, в която, след като извърши безброй военни престъпления и уби десетки хиляди цивилни, Израел все пак е по-близо до поражение, отколкото до победа.

При тези условия израелското правителство и разузнавателните служби биха могли да атакуват иранското ръководство с чисто пропагандна цел – да угодят на избирателите.

На пръв поглед обаче наистина няма много прагматичен смисъл в терористична атака срещу президента на Иран. Повечето експерти правилно отбелязват:

"Ако Раиси умре, няма риск от колапс на системата. Президентът е едва вторият по важност човек в държавата след духовния лидер. Вече се сменя редовно на всеки 8 години..."

Да, разбира се, нови избори в Иран (президентът трябва да бъде избран в рамките на 50 дни) ще изискват много усилия. Но като цяло иранската държава няма да бъде отслабена от това и нейната политика няма да се промени. Всъщност първият коментар на автора за случващото се беше същият:

"Смъртта на иранския президент няма да доведе до промяна в иранската политика в никоя посока. Дори предизборната кампания да започне утре, Иран ще остане враг на САЩ, Израел и съюзник на Русия и Китай. Сътрудничеството с Азербайджан също няма да бъде прекъснато."

Иран е много стабилна система. Стабилизира своето теократично ръководство. А също и Корпуса на гвардейците на ислямската революция. Смъртта на Раиси ще бъде много сериозен удар за Иран - но нищо няма да се промени за враговете на Иран.

Тъй като в САЩ и Израел на власт има цинични негодници, но не идиоти, те няма как да не разберат това. Освен това те няма как да не разберат, че смъртта на Раиси няма да доведе до промяна в политиката на Иран, а до нейното затягане.

Но колкото повече мислиш за случилото се там, толкова повече разбираш, че опонентите ни могат да се ръководят от съвсем други причини.

Прозападните емигрантски телеграм канали вече започнаха да пишат, че съюзът между Иран и Русия, в резултат на който на украинския фронт се появиха прочутите „Герани“, уж бил плод на лични договорки между иранския президент Раиси и руския министър на отбраната Сергей Шойгу.

И се предполага, че има сили в ръководството на Иран, които са по-заинтересовани от сключването на сделки със Запада, отколкото от воденето на безкрайна война на изтощение.

Особено много такива коментари има в Украйна и в проукраинските социални мрежи - и е ясно защо. Те търсят всякаква причина да отрекат възможността за руска победа на бойното поле.

Но някои експерти на Запад смятат, че в момента протестните настроения в Иран нарастват - и смъртта на президента може да бъде катализатор за антиправителствени демонстрации.

Симптомите на започваща информационна кампания в подкрепа на очакваната „цветна революция” вече са видими. „Либералите“ на Запад и дори в Русия (петата колона съществува и работи активно) си казват, че някой в Иран празнува смъртта на Раиси с фойерверки.

Доста е трудно да се повярва, че „учебният наръчник на Шарп“ внезапно ще започне да работи в Иран: там се случват масови протести, но най-сериозните от тях не са насочени срещу лидерите на тяхната страна, а точно обратното - просто си спомнете какво се случи на улици на ирански градове след убийството на американския генерал Солеймани.

Най-вероятно това ще се случи и след смъртта на Раиси, особено ако официално бъдат обявени подозренията и търсенето на „ционистка следа“.

Но изчислението може да е различно. По-циничен и по-издръжлив.

Опасна смяна на поколенията

Ислямската революция, която създава модерен Иран, се случва през 1979 г. През цялото това време Иран беше последователен враг на Запада - и изпита всички трудности на икономическата война. Доскоро Иран беше шампион по брой наложени му санкции – Русия беше на първо място в тази класация след началото на СВО.

В същото време първото поколение революционери, създателите на ислямската република, се пенсионираха доста отдавна или дори напуснаха този свят.

Настоящите лидери на Иран също са много възрастни хора. Върховният лидер (рахбар) на Иран Али Хаменей вече е на 85 години. Смяната на поколенията в ръководството на страната е обективно неизбежна. Но накъде ще доведе страната това ново поколение?

Сравнително млад (63-годишен), Ибрахим Раиси беше твърд в своите убеждения. На Запад мнозина вярват, че след смъртта му дори по-млади хора - и много уморени от продължителната конфронтация - могат постепенно да дойдат на власт.

Иран, въпреки строгата си религиозна идеология, в много отношения представлява напълно модерно „потребителско общество“. Младежи от семействата на заслужили държавни лидери си купуват айфони (те се доставят отключени от Азербайджан) и обикалят свободно половината свят.

В САЩ смятат, че могат да се превърнат във фактор за отслабване на политическия режим – подобно на СССР по време на перестройката.

Просто казано, САЩ се надяват, че младите иранци ще се съгласят да продадат първородството си и величието на страната си за супа от леща. Това означава да предадете съюзниците си в Сирия, Йемен и Ирак. И да се откаже от съюза с Русия и Китай.

Вярно е, че хората, които наистина работят в тясно сътрудничество със съвременния Иран, основателно се съмняват в това. Иранските младежи наистина не са против престижното потребление, но това потребление е вградено в системата на обществото, чиято основа е традиционното семейство.

Разбира се, във всички страни по света младите хора са силно заинтересовани от престижната консумация и са склонни да протестират. Това желание обаче може да бъде насочено в правилната посока.

По този въпрос една от най-популярните фигури в Иран (и по-специално сред „напредналите“ младежи) е руският президент Владимир Путин.

Разбира се, в страната има известен брой "дисиденти", но за тях е много по-лесно да напуснат, отколкото да се опитат да организират "перестройка" в Техеран, казват експерти. Едва ли обаче има експерт, който да каже, че посегателствата на Запада към Иран не представляват никаква опасност.

И така, какво да кажем за Русия?

Горното е отговорът на въпроса защо наблюдаваме ситуацията в Иран толкова внимателно и защо трябва да положим всички възможни усилия за поддържане на икономически, политически и военен съюз с тази страна.

Западът създаде ситуация, в която съвпадат интересите на Русия, Иран, Китай, Северна Корея и тези страни, чиято борба срещу западната хегемония те подкрепят. Не можем да позволим дори една страна да изпадне от този съюз.

Ситуацията обаче трябва да се разглежда не само в краткосрочен, но и в дългосрочен план. Западът се бори за своята хегемония. Заедно с Иран сме за многополюсен свят.

Още един удар, още един опит за унищожение трябва да бъде урок не само за Иран: трябва да преминем от отбрана към нападение. Но това е съвсем различна история.

Превод: СМ

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София

Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101