По време на периоди на остра икономическа криза е обичайно да се „търси защита в надеждни ценности“, които обикновено включват щатския долар, пише „Льо Монд“ Съвременните реалности обаче показват, че в настоящата криза на фона на пандемията всъщност всичко е различно, отбелязва статията.
Статистиката сочи, че от началото на март тази година американската валута вече е загубила 12% спрямо еврото, когато курсът се промени от 1,06 долара за евро до 1,19 долара до края на юли. Освен това през юли този спад на долара не спря и възлиза на 5% само за един месец, подчертава авторът. От една страна, това все още не е толкова пагубно, тъй като курсът на еврото вече се колебае от исторически минимум от 0,82 долара през октомври 2000 г. до максимум от 1,6 долара през юли 2008 г. - и оттогава е в диапазона между 1,05 и 1,25 долара , напомня „Льо Монд“.
Но от друга страна, това са значителни колебания за съвременния свят, където почти фиксирани валутни курсове функционираха доскоро, отбелязва статията. Това „недоверие“ към долара се потвърждава и от резкия скок на цените на златото, които сега чупят рекорди: от началото на годината те са скочили с 30%. Това отразява загубата на доверие в традиционните валути и опасенията, че инфлацията ще се върне, пише „Льо Монд“.
Според автора сега основният въпрос е дали спадът на долара, който „може да се превърне в заплаха за неговата хегемония“ на световния финансов пазар, няма да се ускори. Статистиката показва, че щатският долар все още е "основната резервна валута" - той представлява 62% от резервите (което е само с 2% по-малко от 2008 г.). Докато делът на еврото е намалял от 28% през 2008 г. на 20% в момента, се казва в статията.
Инвеститорите са уверени, че сега няма надеждна алтернатива на долара - предвид "здравината на китайската позиция и присъщата слабост на еврото", пише „Льо Монд“. Стивън Роуч, професор в Йейл и бивш изпълнителен директор на „Морган Станли“, не е съгласен с това мнение. В своята статия той твърди, че „огромната привилегия на долара е към своя край“ и прогнозира, че доларът може да загуби до 35% от стойността си.
Подобна гледна точка споделя главният икономист на "Натиксис" Патрик Арт, който също очаква рецесия, се казва в статията. Според тези експерти редица фактори влияят негативно на курса на долара. По-специално, САЩ „използват печатницата най-активно“. Според прогнозите на МВФ бюджетният дефицит на САЩ през 2020 г. ще възлиза на 23,8% от БВП - и тази цифра е почти двойно по-голяма от прогнозата за еврозоната при 11,7% от БВП.
В допълнение, това се дължи на политиката на системата на Федералния резерв на САЩ, която намалява процентите повече от ЕЦБ. В момента краткосрочните лихвени проценти в САЩ варират от 0% до 0,25% - и това е цял въпрос по-малко, отколкото в началото на пандемията, обяснява статията. Освен това сега Федералният резерв провежда масивни интервенции и активно изкупува ценни книжа на американски предприятия. Официално това се прави „за да се запазят пазарите ликвидни“, но всъщност - за да се предотврати фалит, пише „Льо Монд“.
В същото време „недоверието към пазарите“ е свързано и с политическата несигурност в САЩ, авторът обяснява: „Хаос във Вашингтон, неспособността на страната да се справи с епидемията, програмата на кандидата за демократичен президент Джо Байдън заможни граждани, които ще сложат край на празника на Уолстрийт “. Всичко това се случва на фона на сериозен дефицит във външната търговия, както и на структурната неадекватност в сферата на спестяванията на населението и деглобализацията.
В резултат американците са изправени пред дилема: как да защитят привилегията на долара, ако се отдалечат от другите световни икономики и всъщност „престанат да бъдат незаменими“, подчертава статията. В допълнение, други външни фактори заплашват долара в ситуация, в която връзките между световните валути приличат на скачени съдове“, пише „Льо Монд“.
На първо място, за разлика от финансовата криза през 2008 г., еврозоната реагира доста бързо и създаде свой собствен план за икономическо възстановяване. Обикновено европейските спестявания са били използвани за финансиране на американски облигации - но сега те са насочени към нуждите на Европа, което автоматично отслабва търсенето на долари, каза Патрик Артус пред „Льо Монд“.
Освен това Китай продължава да засилва икономиката си, въпреки търговската и технологичната война със САЩ. „Това се наслагва на привлекателността на развиващите се пазари: с почти нулевите проценти в развитите страни инвеститорите започват да гледат на юг“, се казва в статията.
В същото време спадът на курса на долара е придружен от рекордно "покачване" на стойността на златото, както и на неправителствени валути като биткойни - курсът на които нарасна с 55% от началото на годината до $ 11 250, съобщава „Льо Монд“. Това се дължи на факта, че в свят, в който централните банки и правителствата активно печатат валута, хората търсят „надеждни ценности“, отбелязва статията. Тази ситуация добре отразява опасенията относно стойността на активите през следващите години.
Междувременно операторите разчитат на осигуряване на приходи от дългове, тъй като много предприятия просто няма да могат да ги изплатят. Това може да доведе до инфлация на активите, което вече може да се види в невероятните цени на акции и недвижими имоти и дори да предизвика обща инфлация, предупреждават експертите. Дори стагфлацията не е изключена - комбинация от стагнация и инфлация, както е през 70-те години на миналия век, поради спад в производителността поради карантинните мерки.
Въпреки това, ръстът на потребителските цени ще остане на изключително ниско ниво - 1,6% в САЩ и 0,9% в еврозоната до края на 2021 г., според прогнозите на ОИСР. Федералният резерв "вече подготвя тила", се казва в статията. Според съобщенията на американските медии, това ведомство официално ще се откаже от превантивното увеличение на лихвения процент.
Междувременно ситуацията в Европа изглежда по-спокойна, предвид строгия мандат на ЕЦЛ и "независимостта", посочена в споразуменията, се казва в статията. Еврозоната все още се опитва да поддържа поне минимум от бюджетната дисциплина. А щатският долар в тази перспектива изглежда е "надценен", заключва „Льо Монд“.
Превод: В. Сергеев
