/Поглед.инфо/ В момента светът живее в условията на непрекъснати конфликти, прерастващи във военни действия.Всички ние постоянно се информираме за случващото се на фронтовете в Украйна и за състоянието на нещата в Газа. Оказва се, обаче, че ние, европейците, разглеждаме събитията по света от гледна точка на Евроцентризма, в зависимост от това колко военните действия се развиват близо до нас и засягат нашите интереси. Скърбим за десетките хиляди жертви в ивицата Газа и Украйна, но извън нашия хоризонт остават събития, основно в Африка, където броят на пострадалите се изчислява в милиони. Можем да споменем само гражданските войни в Судан, Етиопия и Сомалия, както и предвоенната ситуация в Южен Судан. Някак в периферията на нашето внимание остават събитията в Демократична република Конго, където от началото на тази година се води пълномащабна война между правителствената армия и движение М23, подкрепяно от Руанда.
Предистория на конфликта
Населението на Руанда (и отчасти на съседните Бурунди, Уганда и ДР Конго) се състои от две основни етнически групи – хуту и тутси. Хуту са се заселили в региона първи, в началото на 14 век. Тутсите идват значително по-късно. Още с идването си, последните оформят социална, икономическа и политическа доминация над хуту. Тутсите са били животновъди, чието богатсво се е измервало в броя крави, докато хуту са се занимавали предимно със земеделие. Това е водело винаги до междуетнически търкания, които понякога са прераствали в кръвопролитни битки. Европейската колонизация започва в края на 19 век, като в началото хегемон е била Германия, а след І Световна война – Белгия. Колонизаторите са се стремили да потискат межуетническото напрежение, но негласно са поддържали управляващите тутси.
В края на колониалния период хуту започват да се организират и да предявяват претенции за властта. Межуетническите сблъсъци стартират през 1959 г. след слуха за убийството на хуту лидер от тутси. Създава се Партия за еманципация на хуту с водач Грегоар Кайибанда, който в последствие става първия президент на Руанда. След обявяването на независимостта е съставено временно правителство, съставено само от хуту. Тутсите, основно от Бурунди, се опитват да свалят това правителсто, на което е отговорено с жестоки репресии. От 1964 год започва първото разселване на тутси – около 150000 напускат страната.
След поемането на властта от хуту възникват конфликти между различните фракции. Това довежда до военен преврат начело с генерал-майр Жувенал Хабиаримана, който управлява Руанда в продължение на 21 години.
Напрежението между хуту и тутси продължило и в Уганда се организира Руандийски Патриотичен фронт, доминиран от тутси. В Аруша, Танзания е подписано споразумение за създаване на временно правителство с участие и на двете етнически групи. Екстремистките части от хуту категорично се противопоставят на споразумението.
На 6.04.1994 г. над столицата Кигали е свален самолет, в който пътували президентът Хабиаримана и президентът на Бурунди, които загиват в катастрофата. Екстемистката част на хуту обвиняват тутси за атентата. На следващия ден премиерът на Руанда, етнически хуту с умерени възгледи, е убит от екстремисти.Създадено е временно правителство от хуту екстремисти.Това довежда до ескалация на напрежението, като се явяват призиви за ликвидиране както на тутси, така и на либералните хуту. Правителството подпомага създаването на паравоенни формирования, най-активни от които са Интерахамве („Тези, които атакуват заедно“) и Импузамугамби )“Тези, които имат една цел“), които впоследствие извършват най-големите зверства спрямо тутси и умерени хуту. По време на т.нар. руандийски генцид живота се губят 800000 човека, а 2 мил човека от двете етнически групи бягат в Заир, както по това време се е наричала ДР Конго. Най-фрапантното по отношение на жертвите е, че те не са ликвидирани с оръжия за масово унищожения, а са убивани основно с мачете. Руандийският патриотичен фронт подновява военните действия, настъпва успешно към Кигали. Вследствие на международна намеса е създадено временно правителсто, начело с Бизимунгу (хуту) като президент и Пол Кагаме (тутси) като вицепрезиден. Под заплахата от търсене на отговорност голяма част от екстремистите, включително и двете основни паравоенни формирования емигрират в Заир. През 1996 год. Руандийската армия нахлува в съседната страна с цел борба с екстемистите хуту, които непрекъснато пресичат границата и атакувалт Руанда. Войските, под претекст че правителството на Заир не се бори с екстремистите, с подкрепата на угандийската армия, напредват към Киншаса, свалят правителството на Мобуту Сесе Секу и инсталират на власт Лоран Дезире Кабила (който впосведствие преименува страната на Демократична Република Конго). След една година, под същия претекста, армията на Руанда, подкрепена от Уганда отново нахлува в ДР Конго. На страната на последната се включват 3 съседни държави в конфликт, който е известен като Африканската „Първа Световна война). Под натиска на великите сили, през 2002 год се сключва мирно споразумение и войските на Руанда се изтеглят от Конго.
Състояние понастоящем
През 2003 год., след първите многопартийни демократични избори властта в Руанда се поема от Пол Кагаме (който и сега е президент)- По време на първия си мандат той започва процес на намаляване на етническото напрежение, но преди следващите избори налага репресивни мерки спрямо опозицията. Междувременно в близост до границата, в бежанско лагери, живеят около 1,1 мил. руандийци. Двете екстемистки паравоенни групировки, основни виновници за геноцида, налагат репресивно управление на лагерите. Започват набези спрямо изселниците тутси, както и локални атаки на територията на Руанда. Вследствие на това емигрантите от тутси произход през 2010 г. основават движението М23 (наречено така в чест на договора между правителството на ДР Конго и тутси за мир и защита). Групировката обвинява конгоанското правителство в неизпълнение на договора и започва въоръжени действия. През 2012 г., подкрепяни неофициално от Руанда и Уганда, тя превзема град Гома. Отблъсната от армията на ДР Конго и мироопазващите сили на ООН, групировката преустановява своята дейност до 2023 г.
През м. декември 2024 г. напрежението отново ескалира. Повод за това е включването в конгоавската армия на част от паравоенните формирования, отговорни за геноцида в Руанда. М23 премина в настъпление и на 27.01.2025 г. завзе град Гома, столицата на провинция Северен Киву. Превземането на този 2 милионен град доведе до деморализация на въоръжените сили на ДР Конго. Налице са множество случаи на дезертьорство, много от войниците захвърлят военните униформи и се смесват с местното население. Вследствие на това офанзивата на войските на М23 продължи и на 14.02.2025 г. е превзет и град Букаву, столицата на провинция Южен Киву. По този начин бунтовниците завладяха големи територии но Източно Конго, където се намират и най-богатите находища на ценни метали.
Офанзивата на М23 се осъществява с активната подкрепа на войски на Руанда. Президентът на ДР Конго Чисекеди обвини Руанда в пряка намеса в конфликта. По данни на служители на ООН и други независими източници в момента между 4000 и 12000 военни от въоръжените сили на Руанда се намират на територията на ДР Конго. Президентът на Руанда Пол Кагаме категорично отрича обвиненията. Понастоящем се водят упорити боеве в равнината Рузизи, която има важно стратегическо местоположение. Тя представлява естествената граница на ДР Конго с Бурунди на югоизток и Руанда на североизток.
Възниква резонният въпрос: Защо една групировка със сравнително ограничен човешки ресурс, макар и подкрепяна от армията на страна със също толкова ограничен ресурс, постигна тези значими успехи за много кратък период от време. Основна причина е мобилизацията на тутси от двете страни на границата, които се опасяват от повторение на геноцида. Не по-маловажна причина е политиката на централното правителство на ДР Конго към региона. Известно е, че Източно Конго е много богато на полезни изкопаеми. Вместо те да се използват в полза на населението на региона, те се ползват от определени политици от Киншаса, както и местни групировки. За работа в мините се използва робски труд. Това не се санкционира от централното правителство, което само номинално контролира региона. Опити за независимост или самоуправление на Източно Конго съществуват още от обявяването на независимостта. Местното население вижда, че ресурсите се източват в полза на определени личности и липса на каквото и да е развитие на региона. Създава се впечатление у хората, че Източно Конго не е част от държавата, а колония на Киншаса. По тази причина борбата за независимост или самоуправление не се базира на трибализъм или външно влияние.
Не по-малко значение имат и поредицата грешни действия на президента Феликс Чисекеди. На първо място той подцени потенциала на М23 и надцени собствените си възможности. Разчитайки на армията, наемници от Румъния, войски от подкрепящите го Бурунди, мироопазващите сили на Общността за Развитие на Южна Африка (SAMIDRC), както и на паравоенните формирования на хуту, виновни за геноцида, той считаше Гома за непревземаема крепост. Губейки този град (заедно с огромно количество западно оръжие и боеприпаси) той категорично публично отказа всякакви директни преговори с М23. На второ място, по време на пресконференция в Мюнхен той обвини за своите неуспехи предшественика си Кабила. Това провокира последния, който до този момент се дистанцираше от събитията, да се включи на страната на вътрешната опозиция, което още повече дестабилизира властта. В южноафрикански вестници Кабила призова страните от Южноафриканската общност за развитие да „престанат да подкрепят тираничния режим на Чисекеди“. Третата груба грешка беше заповедта му да се спре износа на кобалт за Европа. Това доведе до оттеглне на подкрепата на тези страни за ДР Конго. На четвърто място, той предложи, в писмо до Марко Рубио, да даде изключителен контрол на САЩ върху природните богатства на Конго. Това доведе до конфронтация с Китай, който има преобладаващо участие в търговията с конгоански минерали. И последното, което сериозно накърни интересите на източната част от страната. Чисекеди въведе вносни мита на всички стоки от Източно Конго. Този ход само допринесе за консолидиране на сепаратиските сили в региона.
Конфликтът в ДР Конго предизвика реакцията на редица световни организации и множество държави. На 29.01.2025 г. страните от Общността на Източна Африка, на виртуална конференция обсъдиха ситуацията в Източно Конго. Призовани бяха правителствата на Руанда и ДР Конго да се въздържат от враждебни действия и за преки преговори между Киншаса и М23. За съжаление тази декларация нямаше никакъв ефект, защото президентът Чизекеди отказа участие.Един ден по-късно, в своя декларация 8 страни от Изгочноафриканската общност и 16 страни от Общността за развитие на Южна Африка призоваха за незабавно спиране на огъня и преговори. На същата среща президентът на Кения Руто с ултимативен тон поиска спирането на боевете и обяви готовност за използване на африкански мироопазващи сили. Генералният Секретар на ООН Антонио Гутереш отправи предупреждение към Руанда да спре поддръжката си за силите на М23 след инцидент с мироопазващите сили на организацията с 3 жертви и 11 ранени. САЩ и Франция призоваха за спиране на огъня. Посланикът на САЩ Дороти Ши заяви че „САЩ обмислят използването на всички възможности за спиране на конфликта“. На 21.02.2025 Съветът за Сигурност на ООН призова за изтегляне на руандийските войски от ДР Конго. Единодушно беше приета декларация, предложена от Франция, с която се настоява ДР Конго и Руанда да започнат преговори за установяване на траен мир. В последната седмица на февруари Обединеното Кралство, Канада и Германия наложиха санкции на Руанда, като последната спря финансовата си помощ към страната. На 8.03.2025 радио France Internationale съобщи за декларация на Държавния Департамент, в която остро се осъждат действията на Руанда и последната се заплашва със санкции.
Президентът Кагаме категорично отхвърля обвиненията в участие на неговата страна в конфликта. На този фон, напрежението нараства. Мнозина изследователи прогнозират, че регионът е изправен пред Трета Конгоанска война. Опасенията се подсилват от изявлението на президента Кагаме при официалната му визита в Бенин през април 2023 г.:“Голяма част от Руанда е оставена извън границите и… в Източно Конго или югозападна Уганда. Това е исторически факт. Хората в тези региони са лишени от правата си…“ Това показва желанието на Кагаме за пренареждане на границите и постепенно се налага като национална доктрина. Първите стъпки в това отношение са създаването на „паралелна администрация“ в районите, завзети от М23 в провинция Северно Киву. В исторически план се припомня нахлуването на руандийски войски и бунтовници,които завземат през 1990 г. Киншаса и свалят от власт Мобуту Сесе Секо. Международните наблюдатели обсъждат два варианта за по-нататъшното развитие. Най-вероятно Кагаме се стреми към „балканизация“ на конфликта, като завладените области останат под формалното управление на Киншаса, като Кигали ефективно контролира градовете и икономиката чрез марионетна администрация. Поход към столицата на ДР Конго е малко вероятен поради факта, че за разлика от 1990 г., сега никоя африканска страна не подкрепя Руанда.