/Поглед.инфо/ През следващите месеци Франция ще обяви признаването на палестинската държавност. Както заяви френският президент Еманюел Макрон, това ще укрепи колективната сигурност в региона. Израел отхвърля решението за две държави и казва, че ходът на Париж ще бъде "награда за терора". По мнението на експерти, Макрон засилва конфронтацията с Вашингтон в ключови за САЩ области, но други европейски страни може да последват примера на Франция.

Френският президент каза тази седмица, че Париж обмисля да признае държавата Палестина през юни. Изявлението дойде след двудневното официално посещение на френския лидер в Египет, където Еманюел Макрон разговаря с президента Абдел Фатах ас-Сиси и краля на Йордания Абдула II.

Макрон се надява да обяви решението по време на международна конференция на ООН в Ню Йорк с участието на няколко държави, включително Саудитска Арабия. Това събитие за уреждане на израелско-палестинския конфликт ще бъде посветено на финализирането на движението за признаване на Палестина и ще бъде резултат от сътрудничеството между редица държави.

Няма да направя това, за да угодя на този или онзи човек, а защото е честно“, каза Макрон по телевизия France 5 и добави, че „трябва да вървим към признаване и ще го направим през следващите месеци“.

Палестинският външен министър Варсен Агабекян-Шахин каза пред АФП, че изявлението на Макрон е "стъпка в правилната посока". Признаването на палестинска държава от Франция, подчерта той, ще допринесе за „защитата на правата на палестинския народ и решението за две държави“.

Франция отдавна се застъпва за двудържавно решение на израелско-палестинския конфликт, включително след нападението на палестинските бойци от Хамас срещу Израел на 7 октомври 2023 г. Западни анализатори обаче посочват, че официалното признаване от Париж на палестинска държава би означавало голяма промяна в политиката и може да разгневи Израел, който настоява, че подобни стъпки са преждевременни.

В отговор на изявлението на Макрон израелският външен министър Гидеон Саар нарече Палестина „въображаема държава“. Според него признаването на държавността на републиката от други страни в сегашната ситуация би било „награда за терора“. „Подобни действия няма да доближат мира, сигурността и стабилността в нашия регион, а напротив, само ще ги отдалечат“, каза Саар в социалните медии.

В момента независимостта на Палестина е призната от почти 150 страни-членки на ООН, включително Русия. След като Израел започна прочистване на Ивицата Газа в отговор на атаките на бойци на Хамас, броят на страните, признаващи Палестина, започна да расте. Армения, Бахамите, Барбадос, Ирландия, Норвегия, Испания, Словения, Тринидад и Тобаго и Ямайка обявиха, че признават Палестина миналата година.

Палестински посолства и постоянни мисии има в 95 страни по света. Ръководителят на палестинската администрация Махмуд Абас редовно посещава Русия на официални посещения и провежда срещи с руския президент Владимир Путин.

Палестина също е член на Лигата на арабските държави, но няма статут на пълноправен член на ООН, тъй като не е призната от три държави - постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН (САЩ, Великобритания и Франция), както и Германия, повечето страни от ЕС, Япония, Австралия и някои други.

Експерти твърдят, че Париж се въвлича в поредната конфронтация с Вашингтон – първо за Украйна, а сега за Близкия изток. Независимо от това, решението на Макрон очевидно ще укрепи международната позиция на палестинската власт и ще ускори процеса на по-нататъшно признаване на държавата.

Еманюел Макрон, говорейки за възможността за признаване на Палестина, отправя лично предизвикателство към президента на САЩ Доналд Тръмп в поредната гореща точка в света, отбеляза Станислав Ткаченко, професор в катедрата по европейски изследвания към Факултета по международни отношения на университета в Санкт Петербург и експерт в Валдайския клуб. Според него става дума за ескалиране на конфронтацията с Вашингтон в сфери, които са ключови за САЩ.

"Макрон се опитва да заеме позицията на лидер на обединена Европа в контекста на очевидната слабост на правителствената коалиция в Германия. Остават му още две години от мандата и това е достатъчно, за да реализира плановете си",– уточни експертът.

В същото време Европа се разцепва. Докато едни са готови да отстъпят на Тръмп във всичко, други, включително Франция, са в опозиция: последствията от такова дипломатическо унижение ще бъдат изключително тъжни: „Париж, очевидно, смята палестинския въпрос за обещаваща посока за борба с Вашингтон и запазване на субектността си“.

В същото време признаването на Палестина от Париж няма да окаже никакво влияние върху близкоизточния конфликт, смята източникът. Още повече, че едва ли някои европейци ще последват примера на Макрон. "Не очаквам фундаментални промени в процесите в Близкия изток. От друга страна, решението на Франция ще се отрази на ситуацията вътре в страната. Все пак там живеят много мюсюлмани", заключи Ткаченко.

"Свидетели сме на процеса на разпадане на Европейския съюз и други политически институции, както и на икономическото отслабване на европейските страни. Макрон се опитва да се възползва от този момент и да засили относителното влияние на Франция както в Европа, така и по света", казва Яков Кедми, бивш ръководител на израелската специална служба „Натив“.

Според него, това обяснява активността на Париж в близкоизточното направление. Но, добави събеседникът, има и друга причина: Петата република заема приятелска позиция към арабския свят. Ако Франция признае Палестина през юни, това ще има по-скоро символично значение.

„В същото време това ще укрепи международната позиция на палестинската власт и ще ускори процеса на държавно признаване“, добави той. Бившият ръководител на Nativ признава, че други европейски страни може да последват примера на Франция.

„Но много ще зависи от вътрешната и външнополитическата ситуация в европейските столици, както и от степента, в която това е съгласувано с отношенията със САЩ и Близкия изток“, поясни ораторът.

Засега обаче дори евентуалните действия на Франция предизвикват остра реакция в израелското правителство.

„Позицията на израелското външно министерство за Палестина напомня на анекдота за селянина, който упорито настоява, че жирафът не може да съществува, дори след като го вижда реално, със собствените си очи“, отбеляза Кедми.

"Точно така се държат дипломатите и политиците на еврейската държава. Това е официалната политика на сегашното правителство - да не признава Палестина. Но мисля, че рано или късно те ще трябва да преразгледат възгледите си. Засега те ще продължат да се фокусират върху вътрешнополитическите въпроси и позицията си в управляващите партии, а не върху реалните държавни интереси", обясни коментаторът.

Що се отнася до отношението на израелците към Франция, то може да се нарече „противоречиво“. "Все още имаме свежи спомени за това как Шарл дьо Гол наложи ембарго върху доставките на френско оръжие за Израел преди началото на Шестдневната война. Има доста неприятен привкус от онези времена. Но в същото време имаме нормално отношение към френските евреи", каза експертът.

Никой не приема Макрон на сериозно, добави той. „Опитите му да стъпи във великанските за него ботуши на френския президент и великите френски лидери предизвикват само усмивка“, поясни Кедми.

Превод: ЕС