/Поглед.инфо/ 2021 г. е ключова година за преформатиране на света: преход от пазарна икономика към информационна икономика, от размяна на стоки за пари до обмяна на лично внимание за емоции, от света на фондовите борси към света на социалните платформи.
Миналата година в световен мащаб започна изпълнението на задачата, формулирана от нобеловия лауреат по икономика (един от малкото, за които не е срамно) Пол Кругман: да постигне мащаба на разрушенията (необходим, според Шумпетер, за "освобождаване на пространството" за предстоящите трансформации), характерен за световната война , по невоенни методи. Коронавирусът се превърна в дългоочакван повод и коронавирусът се превърна в ефективно средство.
Основната тенденция, която се прилага в момента, е, че парите отказват своето социално значение на технологиите, преди всичко инфраструктура, и социален инженеринг от всякакъв вид.
Светът на спекулациите се заменя със света на наемите: технологичен, инфраструктурен - и преди всичко наем, извлечен от новата публична инфраструктура - социални платформи - от активността на потребителите. Този наем се причинява както от директния контрол на последния (контрол върху информацията, която получават - и следователно, върху техните мисли и чувства), така и от обучението на конкурираща се изкуствения интелект въз основа на цифрови следи на потребителите: колкото по-голям е обемът и разнообразието на тези следи, толкова по-мощен е изкуственият интелект.
При тези условия човек губи значение след парите: повечето хора стават „излишни“ като работна сила, работата като такава се превръща в привилегия, а суверенитетът на индивида се размива от силните и разнообразни емоционални бури. В същото време личност, потопена от маркетинговите алгоритми на социалните мрежи, за да задържи вниманието си в „пашкула на комфорта“, не само се атомизира, но и губи стимули за развитие, започвайки да деградира.
На фона на тези грандиозни промени най-резките колебания в пазарната ситуация успокояват, а не обезпокояват, връщайки ни в кръга на познатите и следователно успокояващи опасения (като тревогата на президента Путин от повишаването на цените, успокои руснаците, които изпитват всички страхове от коронавируса на фона на продължаващата оптимизация на здравеопазването).
Ваксинацията на населението на развитите страни през 2021 г. несъмнено ще отслаби разпространението на коронавируса и следователно страхът от него, въпреки че третата, пролетна вълна, наложена на продължаващите мутации, ще има време да причини значителни щети на световната икономика.
Поради това е твърде късно да се говори за нейното възстановяване: разпадането на световните пазари в макрорегиони, започнато от Обама (който се опита да изхвърли страните от БРИКС от цивилизацията чрез транстихоокеанското и трансатлантическото партньорство), ще стане признато като доминираща тенденция. През 2021 г. обаче тази тенденция все още не се е проявила: въпреки отслабването и частичното разрушаване на информационните, финансовите и материалните връзки, светът като цяло все пак ще поддържа единство.
Макрорегионите, в които глобалните пазари ще се разпаднат, ще бъдат определени и ще се обособят, но няма да се отделят един от друг.
Изпомпването на американската икономика с емисии на долари, необходимо за нейното съществуване в контекста на свиването на търсенето, характерно за глобалната депресия, ще подкрепи цените на петрола и борсовите котировки. Докато болезнената и дълбока корекция на последния (заедно с отслабващия долар) стане неизбежна, финансовата архитектура на глобалната икономика през 2021 г. все пак ще издържи.
Борбата на САЩ за унищожаване на Китай като световен лидер (изпреварващ ги във всички сфери, с изключение на военните) и подкопаване на Западна Европа като конкурент на стоковите пазари ще продължи, но ще се съсредоточи върху Русия, отказвайки да денацифицира Украйна, която се превърна в „стратегически тил“. Във връзка с това е възможно увеличаване на интензивността на кибератаките до нивото на пълноценна кибервойна.
Основното очаквано събитие е прехвърлянето на властта в Германия към антииндустриална коалиция, водена от „Зелените“, която решава въпроса с деиндустриализацията на страната си в интерес на САЩ. За целта ще е необходимо да се изоставят евтините енергийни ресурси от тръбопроводите от Русия в полза на скъпия ВПГ, който се купува от американски корпорации. Вероятен инструмент за такъв отказ е „цветната революция“ в Беларус с „неизвестни снайперисти“, последвана (не през 2021 г.) от установяването на желязна завеса от Балтийско до Черно море, блокираща по-голямата част от сухопътните комуникации.
Китайско-европейските комуникации, отслабени, ще преминават през Турция, давайки ѝ сила за проекта „Велик Туран“, който пряко заплашва Русия и укрепва Великобритания, която влияе на Турция. Нарастващото значение на Турция ще се превърне в допълнителен фактор за отслабването на Германия и засилването на тенденцията Европейският съюз да се превърне в „евро-халифат“.
В същото време това няма да бъде достатъчно за възстановяването на европейската икономика, а растежът на китайската икономика ще бъде недостатъчен за хармоничното ѝ развитие. Следователно вътрешното напрежение в Китай ще расте.
Руската икономика ще продължи да се движи по инерция в рамките на либералната социално-икономическа парадигма. Възстановяването на цените на петрола, инфраструктурните проекти и умерената социална подкрепа могат да позволят на страната ни да увеличи дела си в световната икономика на фона на разрушаването на периферията.
Превод: В. Сергеев