„Както разбирам, изследователите вземат глобален проблем - като борбата с бедността - и го разделят на няколко местни проблема, като, например, проблемът с ваксинирането на децата. И тогава - какво всъщност е откритието, а не само новостта – те са смалили мащаба на тези проблеми до нивото, при което те могат да бъдат решени експериментално, където цената в случай на погрешен експеримент не е толкова висока“, икономистът се опитва да обясни същността на откритието.
Той си спомни хоката (жанр на традиционната японска лирика): за да ядеш слон, трябва да го разкъсаш парче по парче. Изследователите, получили наградата, направиха същото. Вярно е, че според Делягин няма за какво особено да се радваме.
„Западната наука силно се е влошила през последните 20 години, тъй като смятат това за откритие“, смее се ученият. „Като пример за този „революционен“ метод, те цитират напълно анекдотично нещо. Когато ваксинацията се е провеждала в такава бедна страна като Кения, са предложили два начина за местните жители: сами да отидат в стационарни центрове, за да ваксинират децата, или да изчакат, докато мобилна станция пристигне при тях. И се оказа, че ако дадете нещо на родителите на тези нещастни деца по време на ваксинацията - например зърно, - тогава потокът от хора, които искат да бъдат ваксинирани, ще се увеличи значително! “
Именно в този икономически стимул на най-бедните слоеве от населението да ваксинират собствените си деца, се заключва „пробивният метод“ в борбата срещу бедността. Логиката е желязна: ако получите повече ваксинации, тогава повече деца ще оцелеят, което означава, че могат да печелят повече. В резултат на това икономиката на страната расте, бедността се оттегля и учените, благодарение на които всичко това е станало възможно, получават Нобеловата награда.
„Всъщност виждаме обичайното намаляване на макроикономическите проблеми, пример за което е бедността, до маса от малки, чисто лични и семейни проблеми, които, ако се решат като цяло, то бедността ще се победи“, обяснява директорът на Института за глобализационни проблеми.
Всъщност подобна схема е подходяща само за онези, които искат да симулират борбата с бедността, а всъщност не се справят с нея, смята експертът. Необходимо е комплексно решение на редица макроикономически въпроси, за да се постигне наистина сериозен успех в подобряването на живота на населението. Вместо това се дава Нобелова награда за въплъщение на теорията за „малките дела“.
"Като цяло не е изненадващо, че тя отново беше предадена за някаква глупост. Наградата отдавна е фалшива, поне в социалните науки. Спомняме си как през 2009 г. Нобеловата награда за мир бе присъдена на Барак Обама, просто защото той стана президент - и той почти веднага отприщи куп войни“, обобщава Делягин.
Превод: В.Сергеев
