/Поглед.инфо/ В последно време писах много за управлението и властта и малко за икономиката (защото по-голямата част от настоящите коментари сега са пренесени в макроикономическите обзори на Фондация „Хазин“ (впрочем, напомням, че платени са единствено последните 4 обзора, докато останалите са отворени за преглед). Но трябва да кажа няколко думи за геополитиката, още повече, че буквално преди дни излезе руският превод на системно-стратегическа статия за плановете на САЩ.
Какво може да се каже по въпроса?
На първо място признаха, че повече ги няма ресурсите за продължаване на старата стратегия за тотално доминиране на САЩ.
Съответно, започнаха сериозно да се разправят как може да запазят всичко, да пренесат част от цената върху партньорите. При условие да им предадат част от регионалните пълномощия.
Грубо казано: сега споровете между две туземни племена ще се решава не във Вашингтон, а на равнище местно ръководство, признато за „концерт на държавите“. Въпросът дали ще бъде решението след това ще се обсъжда на „концерта“ (или във Вашингтон) увисва във въздуха, но тук всичко е ясно: ако на Вашингтон не му хареса, то най-малкото неизбежно ще се увеличи броят на публикациите в „свободната преса“ за нарушаване на правата на човека и така нататък.
От гледна точка на ситуацията от предишните десетилетия това е забележително постижение! САЩ признаха, че има въпроси на света, които по-добре да не ги решават тях! Умрял е слонът в зоопарка! От гледна точка на реалността е ясно, че САЩ при всеки случай ще прокарват нужните им решения на всяко място на Земята и в този смисъл е под въпрос дали изобщо може да осъществят тази конструкция. Впрочем, текстът е концептуален и в този смисъл претенциите към него по отношение на осъществяването са донякъде преждевременни.
На второ място има въпроси и по състава. Защо Япония е включена в системата? Заради размера на икономиката си? Но той в много отношения е свързана с износа за САЩ. Ако този износ бъде прекъснат, тогава какво ще прави Япония и ще остане ли тя голям лидер? Аналогична е ситуацията и с Евросъюза. Тръмп със своите сделки вече демонстрира, че лесно може да разруши величието на едни или други икономически системи.
Общо взето, тук има сериозни въпроси, понеже включването на едни или други страни (региони) в подобна система на договорености в много отношения се опира на съществуващата система за разделяне на труда. Но именно нейните проблеми доведоха до това старата система, тотално доминирана от САЩ, да трябва да се сменя. Къде са гаранциите, че процесите няма да отидат и по-далеч? Или съвсем грубо казано, къде са гаранциите, че ЕС ще се запази под някаква форма? Това не е сигурно.
На трето място. Понеже ние, за разлика от авторите на настоящия текст, имаме пълното разбиране, че настоящата икономическа система с нейната система за разделяне на труда не може повече да съществува (вижте последния обзор на Фонда „Хазин), то под системата на доминиране на САЩ с долара просто няма никакви обективни предпоставки. Защото прословутите региони (тоест участниците в „концерта на държавите“ според терминологията на авторите на статията) ще бъдат принудени да въвеждат в своите зони на влияние собствени валутни системи, след което влиянието на САЩ не просто ще бъде ограничено, а сведено до минимум.
Ето за какво става дума. През 1944 година (когато в половината свят е въведена действащата и до днес Бретън-Уудска система, основана на доминирането на долара) делът на икономиката на САЩ в света е над 50%. Към началото на острия стадий на кризата от 2008 година – около 20%, а сега дори по-малко. И не може да влачи цялата световна доларова система. И се появи идеята да се уговорят другите страни на света (Китай и ЕС са още по 15-18% от световния БВП) да поемат част от задълженията по поддържането на доларова система.
Това е много важно! Системата е доларова, тоест контролът над емисията е при САЩ. А всички трябва да я поддържат. По-рано беше достатъчно всички страни по света да капитализират своите активи в долари, сега това е малко, защото САЩ девалвират всичките тези активи с колосалната си емисия. И се налага да се дели политическата власт на места, за да се уговорят най-мощните икономики на света да поемат част от въпросите по поддържането на стабилността на световната валутна система. Но това неминуемо ще се нуждае от емитиране на регионално равнище.
ЕС вече активно прави това, както и Китай. И едните, и другите засега се спасяват от износа в САЩ (който на свой ред се поддържа от емисията на долара). Но не за дълго. Ето го и въпросът: ако регионът сам печата своята валута, защото да приема тази нестабилност, провокирана от САЩ? А политическите въпроси на място се решават автоматично при тези, които имат много пари (поне свои). Момчета, ще ви дадем пари, купувайте стоки за масова потреба от нас, това е! Каква е разликата, те вече така и така са наши, въпросът е само, че САЩ дават долари с все по-голямо скърцане, а ние , колкото поискате! Но в нашата, местна валута!
През XIX век изобщо няма такива проблеми, световната икономика тогава е няколко големи технологични зони, които водят търговия със злато и чужда валута не се приема (в Русия няма нито лири, нито долари, макар и суверените и златните монети на другите страни, разбира се, се използват според теглото си). А сега всичко е напълно различно, рейтинги, кредитиране, капитализация – чисто доларови моменти! И затова дори опитът да се въведе описаната в статията система ще доведе до активно завръщане към системата на технологичните зони от по-миналия век, както е описано в книгата на Хазин и Кобяков „Залезът на империята на долара и край на „Пакс Американа“ от далечната 2003 г.
Защо авторите на статията не разбират това? Последица от тясната им специализация. Те са убедени, че поставяйки политическата задача пред икономистите, ще получат техническа схема за решението ѝ. Те сами не могат да разберат (нямат икономически кръгозор), че такава система е невъзможна, задачата е неизпълнима, а специалистите по икономика също сами не са в състояние да формулират съответната задача (разделението на труда е изобщо слабото им място, те са повече специалисти по финансите). И така възниква безизходица: сериозните геополитически предложения, дори обсъждани на висше равнище, се превръщат в смет.
Което, естествено, допълнително понижава авторитета на САЩ. Каква свръхдържава може да са , ако издига геополитически концепции, привлича привърженици, а след това сама се отказва от тях. Защото, оказва се, не може да ги осъществи! Къде е всестранната преработка на темите, още преди да се покажат публично? Описаната статия е именно извеждане на концепцията в публичното пространство, но концепцията не просто е сурова, а тя, от гледна точка на съвременната наука, просто не може да се осъществи. Друг е въпросът, че днес просто в САЩ няма носители на съвременната икономическа наука. Това, обаче, не е оправдание в рамките на голямата политика. Не – гответе се, развивайте се, купувайте, в края на краищата. Ако ли не, мълчете там.
Проблемът е, че в политиката в условия на криза лидерът не може да мълчи. САЩ са задължени да представят нещо, значи и представят. И авторите на тази концепция просто не разбират какво правят, понеже все още няма съвременна икономическа експертиза в САЩ. Те са изостанали, при това безнадеждно, защото за възстановяването на икономическата наука са нужни най-малкото няколко десетилетия, а геополитическите крайни срокове са след 2-3 години, че и по-рано. Тук трябва да се окопитят, да възстановят възпроизводствените контури и да се готвят да преживеят криза, която ще задмине тази от 1930 година най-малко с 50%. И вместо това ресурсите се губят, за да се запази система, която не може да се възстанови…
Какво да кажа тук. Когато боговете искат да накажат някого, те го лишават от разум…