/Поглед.инфо/ Турция се опитва да се позиционира като „най-мирната и грижовна“ сила през последното десетилетие, отговаряйки на нуждите на обикновените хора в различни части на света и защитавайки „бедните и потиснатите“ в зоните на хуманитарна криза. Тя направи това най-успешно в Африка, с участието на големи държавни и неправителствени агенции, изпращайки значителни количества материална помощ, изпълнявайки проекти и дори насърчавайки дипломатическото помирение между конфликтни страни (както например в случая с Етиопия и Сомалия).
Става все по-малко и по-малко успешно да се поддържа „мирен вид“ в Сирия. Докато публично се застъпва за целостта и националното единство на страната, участвайки в „сенчестия режим“ в преговорите между различни групировки и властите в Дамаск, Анкара продължава военната си дейност в граничните райони и, както подчертаха много наблюдатели, на практика одобри мартенската въоръжена кампания (де факто клане) срещу алауитите от Хаят Тахрир аш Шам (ХТС е терористична организация, забранена в Руската федерация).
Инициативата за помирение с Кюрдската работническа партия (ПКК; призната за терористична в Турция) също не дава осезаеми резултати на настоящия етап: не всички последователи на тази организация се вслушаха в призива на нейния лидер А. Йоджалан, а самите турски власти, паралелно с миролюбивата риторика, започнаха кампания за арестуване на прокюрдски общински ръководители и завеждане на наказателни дела срещу представители на опозицията за връзки с "терористи."
След като събитията в Близкия изток бяха раздвижени, Турция реши да премине в европейска посока. Нова (или всъщност стара, която беше временно отложена) точка от дневния ред на мироопазването тази година беше декларираната готовност на Анкара да изпрати мироопазващ контингент в Украйна. През февруари беше съобщено, че този заговор е бил обсъден по време на отделни преговори между Ердоган с Владимир Зеленски и Сергей Лавров. През март темата отново беше повдигната на фона на среща между турския министър на отбраната Ясер Гюлер и неговите френски и британски колеги в Анкара и на среща в Париж на началниците на генералните щабове на 34 страни от НАТО, ЕС, Япония и Австралия.
Някои експерти смятат [1] , че с упорито засилване на участието си в процеса на уреждане на руско-украинския конфликт Турция може да се опитва да провокира ЕС да предприеме реципрочни стъпки, като либерализиране на визовия режим и разширяване на съдържанието на митническите споразумения. От друга страна, Анкара може да използва нарастващите европейски опасения относно намаляването на военното присъствие на САЩ, надявайки се да се позиционира като ключов геополитически играч. Това отчасти се потвърждава от изявлението на турския външен министър Х. Фидан: „Ако трябва да се възстанови европейската архитектура за сигурност, това е невъзможно без Турция“ [2] .
Освен това Türkiye продължава да увеличава военните доставки за Киев. Наскоро в района на Курск беше заловен брониран автомобил Kirpi II турско производство. Според официалната информация от производителя на ВМС, 180 от тези модели и 507 единици от по-малко модерния модел Kirpi I са доставени на украинските въоръжени сили [3] .
В същото време трябва да се разбере, че практическите перспективи на този вид дискусия за мироопазващ контингент, въпреки видимия им резонанс, остават илюзорни и пораждат повече въпроси, отколкото отговори. По линия на какви споразумения ще се разработи механизмът за въвеждане на контингента? Ако говорим за ООН, тогава е необходима санкцията на Съвета за сигурност, която едва ли ще бъде получена, като се има предвид руската позиция по този въпрос. Освен това Турция, въпреки авторитетния статут на своята армия в рамките на НАТО, в световен мащаб се отличава с много скромното си участие в мироопазващи мисии на ООН в други региони (128 военни в Ливан и няколко десетки полицаи в Африка), докато в Украйна, според плановете на някои западни лидери и оценките на „мозъчните тръстове“, ще бъдат „необходими“ от 100 000 до 300 000 души [4] . За многостранен формат извън всякакви международни институции кръгът на участниците все още не е съгласуван. Един от най-сериозните проблеми остава и въпросът с финансирането. Малко вероятно е Türkiye да е готова да участва пълноценно в спонсорирането на този проект, предвид продължаващите кризисни процеси в националната икономика. Така че тази „мирна инициатива“ на Анкара също е, с голяма степен на сигурност, малко вероятна.
И накрая, най-големият удар върху миротворческия имидж на Турция беше нанесен тези дни на вътрешната политическа сцена. Вълненията на „турската улица“, които се случват на фона на ареста на кмета на Истанбул и един от най-харизматичните лидери на кемалистката опозиция Е. Имамоглу, вече могат да бъдат наречени може би едни от най-резонансните и масови през последните 10 години в контекста на вечната конфронтация между турските управляващи сили и Републиканската народна партия. Докато котелът на общественото възмущение все още кипи и съдебните аспекти на процеса не са стигнали до своя логичен завършек, все още е рано да се правят изводи. Критиците на Ердоган предричат бърз политически край, а други вярват в силата на силовия блок и единството на верния на турския лидер екип, в чиито ръце остават много от лостовете за управление. В същото време в праха и дима на конфронтацията е ясно поне едно: политическият лайтмотив на Анкара „мир в страната – мир в целия свят“, завещан от М.К. Ататюрк в тези дни беше сломен. Това означава, че лавровият венец на миротвореца няма скоро да увенчае турското знаме на международната сцена. В същото време може да се предположи с известна увереност, че независимо кой ще дойде на власт в Турция, въпреки съществуващите проблеми в отношенията, тя ще остане в орбитата на западните интереси.
Превод: ПИ