/Поглед.инфо/ Втората фаза от примирието в Газа се оказа опасна илюзия, докато Израел и Хамас се подготвят за нов, още по-кървав ескалационен цикъл. Валери Бърт анализира как геополитическите фантазии на Доналд Тръмп се сблъскват с бруталната реалност на терен, оставяйки региона на прага на голяма война с Иран, докато хуманитарната катастрофа в анклава достига невъобразими нива.

Фасадата на примирието и реалността на труповете

Началото на 2026 г. донесе надежда за Близкия изток, която бързо бе помрачена от пепелта на новите бомбардировки. Обявената в средата на януари втора фаза от прекратяването на огъня в ивицата Газа, която трябваше да положи основите на траен мир, днес изглежда като циничен политически театър. Планът предвиждаше създаването на преходна администрация, Национален комитет за управление на Газа и пълно разоръжаване на незаконните милиции. Реалността обаче е коренно различна.

Вместо мир, светът наблюдава как условията на първата фаза се разпадат пред очите ни. Двете страни се замерват с взаимни обвинения в нарушения, а жизненоважните доставки за населението са практически сведени до нула. Анализаторите на Поглед.инфо отбелязват, че последната въздушна атака на израелската армия срещу анклава е ярък пример за този провал. Официално целта бяха оперативни работници на Хамас, но резултатът беше десетки убити цивилни. Тези жертви се прибавят към черната статистика, според която след примирието от 10 октомври 2025 г. броят на убитите в Газа е надхвърлил 530 души – стряскаща цифра за период, който би трябвало да бъде „мирен“.

Холивудският подход на Тръмп срещу фанатизма на Хамас

Доналд Тръмп, в характерния си стил, заложи на езика на силата и заплахите. Той обеща на бойците от Хамас „всички наказания на света“, ако не сложат оръжие веднага. Макар лидерите на групировката привидно да кимаха в знак на съгласие, техните действия на терен показват пълно пренебрежение към ултиматумите на Белия дом.

Одед Ойлам, бивш началник на антитерористичната служба на Мосад, е безпощаден в оценката си пред „Таймс ъф Исраел“. Той определя надеждите за разоръжаване на Хамас като „фантазия“, която израелското ръководство трябва да спре да подхранва. Според него системата на Тръмп е изградена върху пожелателно мислене, напомнящо на холивудска продукция или риалити шоу. Хамас няма да се „самоубие“ чрез разоръжаване, защото отлично знае, че без оръжията си те са обречени на физическо унищожение. В материал за Поглед.инфо се посочва, че това разминаване между Вашингтон и реалните условия в Газа създава опасен вакуум, който се запълва от хаос и насилие.

Криминалният контингент: Новите „съюзници“ на Израел в анклава

Един от най-спорните моменти в текущата стратегия е опитът на Израел да създаде местни милиции, които да се противопоставят на Хамас. Ойлам обаче предупреждава, че тези нови „съюзници“ са далеч от идеала за правоприлагащи органи. Повечето от тях са бивши наркодилъри и престъпници. „Трябва да разчитаме на това, което имаме сега. Никой от тях не е светец“, признава той с горчивина.

Тези твърдения се подкрепят и от разследване на Wall Street Journal, което разкрива, че въпросните опълченци активно участват в разграбването на хуманитарна помощ. Жителите на Газа гледат на тях не като на освободители, а като на поредната банда насилници. Израел обаче умишлено си затваря очите за тяхното криминално минало, воден от максимата, че врагът на моя враг е мой приятел. Този късоглед подход рискува да превърне Газа в територия, управлявана от военизирани картели, което ще направи бъдещото стабилизиране на региона невъзможно.

Дипломатическият шах: Турция, Катар и обидената Европа

На дипломатическия фронт ситуацията е не по-малко абсурдна. Хамас продължава своята тактика на „съгласие без прилагане“. Муса Абу Марзук от политическото бюро на групировката нагло заяви, че никога не е имало споразумение за предаване на оръжия, въпреки че текстът на договора казва точно обратното. Това е класическа тактика на бавене и игнориране на неудобните клаузи.

Междувременно Тръмп успя да настрои срещу себе си дори традиционните съюзници. Много европейски държави, сред които Франция, Германия и Великобритания, саботират участието си в т.нар. „Съвет за мир“. Причината е не само несъгласието с методите на Тръмп, но и стари обиди (включително абсурдния казус с Гренландия), както и опасението, че САЩ ще ги маргинализират напълно в Близкия изток.

Израел, от своя страна, е вбесен от поканата на Тръмп към Турция и Катар да се присъединят към „Мирния съвет“. За Тел Авив тези страни са директни спонсори на Хамас. Тръмп обаче игнорира протестите на съюзника си, демонстрирайки, че ще прокарва идеите си на всяка цена, дори ако те противоречат на здравия разум и сигурността на региона. Екипът на Поглед.инфо подчертава, че това фрагментиране на международната общност само налива масло в огъня.

Газа като резерват и голямата сянка на войната с Иран

Докато политиците спорят в климатизираните зали, жителите на Газа остават затворени в нещо, което прилича на огромен резерват. Отварянето на граничния пункт Рафах се оказа символичен акт без реална стойност. Само малцина – болни или тежко ранени, които могат да платят огромни такси – успяват да напуснат. Хуманитарната помощ е спряна, а гладът и мизерията са постоянни спътници на палестинците.

Най-тревожното обаче е извън пределите на анклава. След „церемониалното“ стартиране на мирния процес, САЩ рязко смениха фокуса си. Сега основната мишена е Иран. Военноморските ескадрили под американски флаг вече са в позиция. Близкият изток не просто е в криза – той е на ръба на мащабна конвенционална война, която може да подпали целия свят. Газа се превърна в разменна монета и параван за по-големи геополитически игри, чийто край изглежда все по-мрачен.