/Поглед.инфо/ Продължават опасенията сред европейските политици относно бъдещето на американо-европейските отношения. След налаганата по-радикална политика от новата власт в Белия дом, в отношения между САЩ и Европа. Насочена предимно към икономизиране на отношенията с останалия свят, включително и към съюзническите страни от Европа и Из. Азия.

На този фон в политическите дебати се появиха и крайни оценки за предстоящ край на трансатлантическата връзка.

С оглед на историческите предпоставки и сложилата се геополитическа картина, която обрисуваха САЩ като водач на света, след обединението на Германия и разпадът на Светския блок, генерализараното предричане на края на евроатлантизма изглежда прибързано, повърхностно и не дотам вярно. При наличието на цивилизационната спойка като онаследена история, принадлежност към демокрацията, ценностите на хуманизма, културния напредък и мира на този етап е невъзможно.

Това твърдение изглежда още по-вярно, като се напомни за приносът на САЩ за икономическо възстановяване на Европа след войната и спестените и разходи за отбрана и сигурност, което гарантира нейната безопасност и социален напредък.

Отличителното в новата политика провеждана от американския президент е поставяне началото на икономическа ревизия на отношенията не само с Европа, но и с останалия свят.

И възвръщането им на основатана класическата строга икономическа закономерност на балансиране на експортните листи характерна като практика в икономически взаимоотношения между националните държави преди глобализацията.

Равносметката в края на заминаващия си глобализъм показва, че САЩ са най-ощетени, защото най-развитата водеща икономика, наложила глобализацията изглежда съвсем реално да понесат най-големите загуби. Изнасяйки на Изток своята доглобализационна развитост и по-конкретно индустриалната си мощ с което сами подкопаха световното си лидерство. Загубите за САЩ са и вътрешно икономически и геополитически в исторически момент на трансформация на световното развитие на Изток. Напреднал процес на границата на необратимото, тъй като в икономическото съперничество с Китай САЩ са загубили индустриалния си капацитет да се противопоставят и конкурират.

Вътрешно икономическата реалност в САЩ показва, че САЩ немогат повече да се позволят гражданско потребление в 90% да зависи от Китай и другите страни. Високата дългова задлъжнялост от 36 трилиона долара и дебалансирания търговски баланс с Китай, Европа и други страни допълнително подкопава цялата финансова система на САЩ и света свързано с ролята на долара като световна валута.

Времевите темпове на икономическа динамика, която налагат Китай притискат САЩ и ги принуждават да предприемат бързи и неотложни икономически, мерки изцяло насочени към икономическото нормализиране на отношенията с преобладаваща част от света където САЩ са изоставащи в търговските си обекти.

Налаганите драстични мита са пряк ултиматум не за ответни мерки и непременно влизане в търговска война, а предизвикателство за търговски преговори. С презумпцията в изплащането на непосилния вътрешен дълг, САЩ искат да включат и търговските си партньори да участват във финансирането му.

Направи впечатление реакцията на изненада, които демонстрира Европа по отношение на радикализацията на цялата американска политика в международните отношения. Доказателство за дълбокото неразбиране на причините за толкова резкия завой в американското отношение към света.

От прибързаният политически дебат как САЩ се изтеглят, дистанцират, изостават и стават мащеха на Европа, само последното е вярно.

Да! САЩ престават да бъдат майката, както до сега, нататък те ще се държат по-сурово като баща, защото като водач за западната цивилизация САЩ са изправени пред оцеляването си първо като световна икономика и финансова сила, а след това като военна сила. Забележимо военната реторика почти изчезна в американския политическия речник което е показателен факт за промяна на акцентите в американската политика.

Настоящите икономически проблеми пред които са изправени САЩ наподобяват икономическата и социална ситуация в която се намираше Съветския съюз като предводител на Източния блок в края на 80те години на миналия век.

Тогава Западът победи Съветския съюз в Студената война не толкова категорично с икономическите си предимства, а от неспособността на дълбоко догматизираната, пожизнена съветска номенклатура да реформира социализма много по-рано преди да стане невъзможно

И избра най-лесното да се откаже от социализма и реставрира капитализма. И станалото с бившите сателити около съветската орбита, изоставени от тогавашната майка на евтини ресурси и пазари ги изостави и им каза: спасявайте се по единично, ние сме до тук!

Уместен е примера с посещението на българската правителствена делегация водена от премиера Г. Атанасов през пролетта на 1989г. за подписване на споразумението за доставка на поредния транш от безвъзмездното количество петрол договорено от Т. Живков и Л. Брежнев, когато съветската делегация отказва да го подпише.

Беше казано оттук нататък нашите двустранни отношения ще се развиват съобразно взаимните икономически и търговски интереси на всяка от страните.

Подобно се случва и сега в политиката на САЩ към Европа. Д. Тръмп вербално не им го каза: спасявайте се по единично, но им го каза в прав текст публично: „стига сте използвали нашата наивност!“ или възползвахте се и ни нанесохте икономически и търговски щети и нашите търговски листи са силно дебалансирани във ваша полза. С налаганите мита ги принуждава за преговори и договаряне, за балансиране на икономическите и търговските им отношения, но поотделно с всяка страна на двустранна основа, което говори за коренна промяна в подхода на провежданата нова американска политика. Стратегически насочена за обезсилване на ЕС като интеграционна структура и обезмислянето на БРИКС и мотивацията за превръщането му в монолитен икономически блок. Тази нишка минава и през водените комплексни преговори между САЩ и Русия за възстановяване на целия обхват на двустранните отношения, най-вече тяхното икономизиране.

По същия начин следвайки икономическата логика диктувана от вътрешно икономическа и глобална ситуация в която се намират, САЩ са задължени да се държат и към останалия свят. Те не разполагат с време и мерките които предприема са неотложни с всичките рискове и незастрахованост от неясни последици за успех.

Сами за себе си те показват, че САЩ се намират в тежка драматична икономическа и финансова ситуация, която налага бързи, извънредни спасителни операции. Включително съкращаване на административните разходи в цялата вътрешна и външна администрация на САЩ, които не са свързани пряко с ефективността на американската политика и дипломация.

От тази гледна точка нищо драматично и фатално не се случва между Европа и САЩ. Става въпрос от тук нататък за икономическо съперничество и всяка от страните с разговори трябва да се договори за балансиране и взаимно съобразяване на икономическите им интереси. Въпросът не в това дали САЩ искат или не искат, САЩ не могат икономически повече да си позволят да търпят щети!

Същото се случва във военнотехническите отношения свързани със сигурността. Исканията на САЩ са за равнопоставено 50 на 50 на поемане разходите по отбраната и сигурността.

Това не означава отдръпване и отказ от стратегическата обвързаност на САЩ с Европа и съюзническата си ангажираност в НАТО, която беше препотвърдена и от администрацията на Д. Тръмп.

Разликата е в разместването на приоритетите, продиктувана от икономическата принуда.

Активността по линията на блоковата политика е поставена в пауза, отложена във времето, докато САЩ успеят да положат основите на догонващо икономическо възстановяване. Затова Д. Тръмп бърза с приключването на войната в Украйна и държи да реши вземанията си от Украйна т.е да възстанови по някакъв начин направените до сега военни разходи.

Концептуално новото с което настоящата администрация на републиканците се отличава от предишните администрации на демократите, че САЩ искат по-силна самостоятелна Европа на суверенни държави, която би била по-полезна за САЩ в общата им закъсняла борба с трудно отразимите вече предизвикателства от Изтока в лицето на Китай, Русия и Индия и глобалното мнозинство на Юга.

С все по урбанизиращо и политически пробуждащо се обществено съзнание вследствие на новите технологии на осъзнато право на суверенитет.

За суверенност в своето развитие с готовност да отстоява равнопоставено своите интереси за национално развитие. Търсейки обединение на икономическа основа на равнопоставено партньорство със страни, които им предлагат подобна концепция за постигане на национален просперитет, около силна национална държава.

Друг силен довод, който Европа е наложително в този исторически момент на дълбоки промени в света да разбере особено западната англосаксонска част, необходимостта да надделее съзнанието за цивилизационна общност на ценностите на Европа и САЩ, които макар и поругани от либерализма, все още подлежат на рехабилитация и обединяващ фактор за противопоставяне на цивилизационния сблъсък задаван от Изтока.

И точно в този икономически сблъсък Европа и САЩ не са цивилизационно готови и икономически изостават изнасяйки производството си на Изток и подпомогнаха неговия икономически и технологичен напредък.

Другата не по-малка слабост, конкретно за Европа се заключава в продължаващия глобалистичен стил на мислене и отношение към настъпващите геополитически изменения в международните отношения.

С очертаващото се осъзнато безалтернативно бъдеще за икономическо развитие, което САЩ изгледа са прозрели и затова се опитват с новата си икономическа политика да възстановят индустриалното си производство и се конкурират с Изтока на икономическа основа.

Връщането на света към мирно икономическо развитие е възможно само ако пробуждащото се глобално мнозинство успее да преодолее милитирастичните нагласи на дълбоката държава и нейното въплащение в глобалния капитал, да търси последно спасение в поддържане на международна среда на постоянна несигурност за останалия свят. С въвличането му във войни и хиляди невинни жертви, което за ужасяване се възприема за нормално, търпимо и с примирено от световната общност.

И ООН парализирана от бруталното ѝ незачитане е извън възможност за упражняване на контрол и приложи правомощията си за усмиряване на военните престъпления и регулиране и потушаване на конфликтите.

Царящо глобално беззаконие на публична смърт на невинни хора, деца, заченати деца в утробата на майките не им се даде шанс да дадат живот са убивани с престъпване на греха, и даже христовата вяра и нейната божествена сила не може да възпре безумията на войната.

Ако съвременния свят е помръднал в икономическото и технологичното си развитие, то това не носи никакви икономически и социални ползи в името на живота на глобалното мнозинство от бедстващи и умиращи хора от социален геноцид. Другото зло са войните като втора присъда над живота.

Войната като върховно, крайно нищожество на безумието на човешкия дух трябва да предизвика разумът му да озапти глобалното алчно малцинство да обрича живота на човечеството на войни, страдания и смърт.

Евроатлантизмът като цивилизационно и социално пространство не си отива, той получава шанс да се засили укрепи и придобие автономност и субектност. Проблемът е в лидерство което да го изпълни със градивно съдържание и визионерство.

Несъмнено идва края на досегашната спомагателна роля на Европа да се държи васално, като проводник на американските интереси.

*Петър Карлуковски  - бивш дипломат и журналист, завършил ВИИ "К.Маркс".

Специализаций в Москва - Академия за Външна Търговия, Дипломатическата Академия, и Женева - Световната Търговска Организация.

Кариерата му преминава в Министерство на Външните Работи и зад граница в Дания и Канада.

Автор е на книгата: "Сборник избрани статий" 1980 - 2023 

Автор на редица анализи и публикаций в периодичния печат на външно и вътрешно политическа тематика.