/Поглед.инфо/ Международните учения на НАТО в Черно море са предназначени да изпратят на Русия „сигнал за сплашване“, пише Die Welt. Но моментът за тяхното изпълнение е много „взривоопасен“. Москва, водена от „реваншистки мотиви“, активно изгражда военното си присъствие в региона. Западът прави същото, отказвайки да се примири с претенциите на Русия към Крим и прилежащите акватории, обяснява германското издание.

Може да изглежда, че Черно море, откъснато от световните океани и достъпно само през Босфора и Дарданелите, няма голямо геополитическо значение, пише Die Welt. Но след „анексията“ на Крим Кремъл многократно показва, че не мисли така, и активно се опитва да го превърне в „руско море“, на което НАТО „беше принудено да реагира“, казват авторите на статията , Павел Локшин и Клеменс Вергин.

Понастоящем в региона се провеждат международните учения „Морски бриз“, продължава изданието. Тази традиция е на 25 години. Целта на маневрите е да се увеличи отбранителната способност на черноморските държави - Румъния, България - в случай на агресия от Русия, а също и да се изрази солидарност с Украйна. През последните години големите морски сили на Северноатлантическия алианс значително увеличиха военното си присъствие в региона, тъй като той служи като център за търговия и енергийни доставки между Азия и Европа.

НАТО обаче се заинтересува от региона едва след анексирането на Крим, отбелязват авторите. Москва осъзнава значението му от стотици години, защото за нея това е достъпът до Средиземно море, тоест до съюзниците на Москва в Близкия изток, например сирийския лидер Башар Асад. Без този изход Кремъл няма да може да гарантира сигурността на енергийния си износ, както и да повлияе на Кипър, Израел, Египет и Балканите.

За Русия Черно море също е вид буферна зона срещу заплахите, излъчвани от НАТО и Близкия изток. Москва се стреми да си възвърне влиянието върху „съветското“, както се наричаше преди това, море, тъй като след разпадането на СССР балансът на силите там сериозно се измести в полза на Запада. Румъния и България се присъединиха към НАТО, Турция установява тясно партньорство с Украйна, като все повече се застъпва за правата на кримските татари.

Ето защо Русия иска да вземе „реванш“ чрез изграждане на военното си присъствие в Крим. В отговор на „Морския бриз“, Кремъл провежда там свои маневри, за да тества защитата на военновъздушните сили и системите за противовъздушна отбрана. След анексирането на полуострова броят на руските войници, разположени там, се удвои, както и броят на корабите. Руските радари обхващат цялото Черно море, а системите за противовъздушна отбрана С-400 покриват и южната част на Украйна, както и крайбрежието на Румъния.

По отношение на военноморските способности само Турция може да се конкурира с Русия в региона, но също така е значително ограничена в своите възможности. Украинските войски загубиха по-голямата част от корабите си след анексирането на Крим, в Грузия, поради финансови причини, остана само бреговата охрана, а Румъния и България също няма какво да противопоставят на Кремъл.

Черноморските държави имат и друг проблем. Конвенцията от Монтрьо за статута на проливите силно ограничава обхвата на действията на НАТО в региона, тъй като предвижда, че корабите на страни, които не граничат с Черно море, могат да останат там не повече от 21 дни. Има и ограничения за тонаж, отбелязва вестникът.

И все пак Черно море – това са международни води, в които функционира свободното корабоплаване. НАТО иска всичко да остане по този начин и не е готово да се примири с претенциите на Русия към Крим и прилежащите водни зони, поради което възникват инциденти, както наскоро с британския миноносец Defender. Ученията на Sea Breeze имат за цел да изпратят "сигнал за сплашване" към Москва, но моментът за тяхното провеждане е много "взривоопасен", заключават Локшин и Вергин.

Превод: ЕС