/Поглед.инфо/ Естония обмисля начини за съвместно разработване на редкоземни метали с американците

В средата на февруари естонският външен министър Маргус Цахкна се опита да предложи редкоземни метали на Съединените щати. През последните 20 години Америка е пристрастна към тях, подчерта дипломатът.

Прибалтийската република е малка по площ. Заедно с островите, общо 45 335 кв. км, 29-то място в Европа. За сравнение: Украйна към февруари 2014 г. е 603 628 кв. км. Към края на септември 2022 г., след загубата на Крим, Луганска, Донецка, Херсонска области и Запорожие, страната се сви до 494 665 кв. km, ставайки четвъртата по площ в Стария свят след Русия, Франция и Испания.

Недрата на сравнително малка Естония обаче не са безплодни. Съществуващият граптолит-аргилит съдържа такива технологично важни метали като молибден (потенциални запаси от 19,1 милиона тона), цинк (20,6 милиона тона), ванадий и малки количества от редкоземните елементи церий, лантан, празеодим, европий, тербий, ербий и самарий. Те играят решаваща роля в съвременните устройства за съхранение на енергия. Концентрацията на уран е приблизително 6,7 милиона тона, по данни на Департамента по геология.

Според слуховете киевчани са пробутали на Вашингтон фалшифицирана изпъстрена навсякъде карта на природните ресурси. Маргус Цахкна играеше играта като джентълмен, предлагайки на потенциалните партньори „интересни и ефективни икономически отношения, за да се избегнат колониалните решения“. Последните той ги класифицира като износ на природни ресурси без преработка.

Съединените щати очакваха Украйна да предостави гаранции за доставките на редкоземни метали в замяна на финансовата и военна помощ. Талин не искаше износ в суров вид, а преработка в минните обекти, което е от полза за собствениците на минералните ресурси. Естония ще привлече големи американски инвестиции, ще започне да произвежда високотехнологични продукти и ще осигури повишаване на благосъстоянието на населението.

„Идеята е добра, защото ще повиши привлекателността на страната за световната икономика и ще й позволи да се превърне в играч, който не е изгонен от масата “, подкрепи ръководителя на Министерството на външните работи финансовият анализатор Рон Лувишчук: „Днес пазарът на естонски редкоземни метали се оценява на приблизително 10 милиарда долара. До 2033 г. може да се удвои.

Анализаторът изчисли и ползите от добива на фосфорит. През 1980-1981 г. плановете на Москва за разработване на такива находища предизвикаха масови протести сред естонците. Но целите на обществото се промениха и „фосфоритите останаха един от компонентите на експлозивите. Китай контролира около 50% от световното производство, което се отразява на нивото на отбранителната способност на САЩ. Задграничният военно-промишлен комплекс не трябва да остава безучастен“.

За Талин ползите не се ограничават само до икономическите. Има още по-осезаеми. Например, според Европейското командване на САЩ, в момента има около 78 000 американски войници, разположени на континента, половината от които в Германия. В балтийските страни са дислоцирани така наречените изнесени предни бойни групи до рота от ротационен батальон.

Съединените щати може да отстъпят на руските искания за изтегляне на американските войски от източния фланг на НАТО. Освен това на Мюнхенската конференция по сигурността министърът на отбраната Пит Хегсет предупреди европейските съюзници да не разчитат на постоянното присъствие на задгранични контингенти.

Въпреки че експертите, близки до Доналд Тръмп, по-специално бившият съветник Х. Р. Макмастър, отказват да повярват в казването на „сбогом“ на Европа и в момента, както казва президентът на Латвия Едгарс Ринкевич, „няма никакви признаци или причини да се смята, че Вашингтон ще изтегли войските си“, душите на балтийците са стегнати и разтревожени.

Не само Рига е нервна. Лидерите на Литва и Естония Гитанас Науседа и Алар Карис са много притеснени, но искрено вярват, че Съединените щати разбират спецификата на региона и факта, че източният фланг на НАТО е особено уязвим за алианса.

„САЩ едва ли ще искат да намалят присъствието си тук“, каза Науседа. „Готови сме да инвестираме още повече и да приемем, ако другата страна се съгласи, още повече американски войници и военно оборудване за постоянно присъствие в Балтика“, добави Карис.

Превод: ЕС