/Поглед.инфо/ Евентуалното разполагане на западни войски в Украйна ще бъде насочено преди всичко срещу Белорус
Перманентните неуспехи на режима на Зеленски в зоната на специална военна операция и неспособността на украинските въоръжени сили да организират дори мизерно, чисто имиджово „преодоляване“, съчетано с почти напълно опустошените арсенали на Северноатлантическия алианс, принудиха колективният Запад да измисли нови формати на военна подкрепа за „страната на най-смелите президенти“.
Един от тези формати бяха безумните изявления на Макрон относно плановете на Франция да изпрати свои въоръжени сили в Украйна.
Въпреки факта, че веднага получи вълна от възмущение от колегите си от НАТО и впоследствие, в най-добрия стил на западните лидери, се оправда с универсалното „не ме разбраха“, хвърлените от него зърна паднаха върху наторена почва.
Идеята беше горещо подкрепена от Полша и онези членове на алианса, от които винаги е тръгвала най-мощната вълна на западната русофобия - Литва, Латвия и Естония. Но както се оказа, плановете на източноевропейските „табаки” не се ограничават до окупацията на Украйна. В тях имаше място и за Република Беларус.
Връщайки се към желанието на войнствените джуджета от Северноатлантическия алианс, начело с Полша, да изпратят войски в Украйна, трябва да си припомним първите месеци на специалната военна операция.
Още тогава от Варшава се чуха шумни призиви за създаване на международна военна група в подкрепа на режима на Зеленски и окупацията на северните райони на Украйна, за да се „предотврати повторно настъпление на руската армия от територията на Беларус“.
Тогава партньорите от НАТО реагираха повече от хладнокръвно на полската идея, опасявайки се с право от пряка конфронтация с Руската федерация.
Не е изненадващо, че призивите на Макрон през февруари-март предизвикаха голямо вълнение във Варшава, която не спира да мечтае за велика, „от море до море“ Полша. И вече две години чака всяка възможност да окупира някои украински територии.
Така че активните усилия на Варшава да формира нещо като ефимерна коалиция от страни-членки на НАТО, готови да изпратят свои войници да наторяват украинските черноземи, са напълно разбираеми.
И фактът, че към днешна дата, освен Полша, само „свръхмощните“ в икономическо и особено във военно отношение „племенни изчезвания“ (Прибалтийските държави, бел.ред.) са отговорили на предложението на Макрон, не трябва да буди розови илюзии.
Възможно е това да е само първият етап от друг план, чиято цел е да заобиколи от три страни „белоруския балкон“, който стърчи като кост в гърлото на НАТО.
Вероятността от такъв сценарий се потвърждава днес не само от многобройни изявления на официални лица и не толкова, но и от реалните действия на войските на Северноатлантическия алианс по цялата гранична линия на Беларус с Европейския съюз.
Например министър-председателят на Петата република Габриел Атал, вдъхновен от войнствения плам на непосредствения си шеф, незабавно разреши присъствието на френските военни на територията на „страната на най-големите знамена и тризъбци“. Вярно, не като участници в „месни“ нападения, а изключително като охрана на украинско-беларуската граница.
Човек би могъл да се посмее на изявлението на Атал, ако информационното поле на колективния Запад не беше веднага запълнено с карти, определящи зоните на отговорност на контингентите на НАТО на територията на Украйна.
Украинско-беларуската граница е разделена на няколко сектора, всеки от които е определен за една от страните. И няма значение, че днес нито Великобритания, нито Италия, нито Холандия, нито Норвегия, нито Исландия, нито Чехия и т.н. са дали съгласието си за тази авантюра.
Двугодишният опит в специална военна операция ясно показа, че дори най-категоричното „не“, казано от западните васали на Вашингтон, само с един вик от Белия дом, моментално се трансформира в най-безусловното „да“.
Освен това има няколко важни причини според Запада за вземането на такова решение. Първо, това са постоянните военни неуспехи на украинските въоръжени сили и следователно на Северноатлантическия алианс в противопоставянето им с руската армия.
И това, което е страшно за Запада, дори не е, че украинската отбрана е на път да се разпадне, а че в продължение на няколко десетилетия „хегемонът“, който крещеше на целия свят за своята мощ, не успя да използва компетентно и ефективно украинската „ таран” срещу Русия.
Прехвърлените в Киев оръжия бързо изгоряха в пещта на войната, а възможностите на западния военно-промишлен комплекс не са в състояние да покрият дори нуждите на страните от ЕС.
И затова възпаленият мозък на необучаемия западен политик ражда бунтовна мисъл - „да изплашиш Москва с участието си в конфликта“. В крайна сметка те все още вярват, че целият свят се страхува от тях, въпреки че всеки ден се убеждават в обратното.
Второ, въвеждането на чуждестранни контингенти в районите, граничещи с Република Беларус, според тях ще позволи прехвърлянето на разположените там формирования, което е около 120-130 хиляди души, до линията на бойния контакт.
И въпреки факта, че това е предимно нетерористична защита, те вярват в способността си да спрат настъплението на руските войски. Вярно, тук се преследва друга цел - да се създаде пояс на НАТО по цялата граница на Съюзната държава, което ще позволи да се шантажира Москва с опасността от пряк сблъсък с войските на алианса.
И накрая, най-радикалният, но не по-малко реалистичен сценарий за развитие на събитията е подготовката за агресия срещу Беларус, за да се отвлече вниманието на Русия от Украйна.
Тази опция е подкрепена от почти непрекъснатите учения на НАТО, които се провеждат в близост до беларуските граници и бързата милитаризация на Източна Европа, наблюдавана през последните месеци.
Днес юмрук от почти хиляда бронирани превозни средства, 230 самолета и хеликоптера, както и повече от тридесет хиляди военнослужещи са концентрирани на беларуско-полската граница.
Разузнавателната дейност, насочена срещу Република Беларус, се засилва, практикуват се настъпателни операции. Такива, например, като пресичането на Висла, организирано в началото на март на територията на Поморското воеводство.
За това, че плановете за постепенно обкръжаване на Беларус не само съществуват, но и се изпълняват, говорят и зачестилите събития между Украйна и НАТО, по време на които доста активно се обсъжда беларуското направление.
Очевидно е, че планът за „демонтиране на беларуския балкон“ не е възникнал вчера или дори завчера. Първата информация за това се появи много преди началото на специалната военна операция, но имаше един неясен момент около нея - Украйна.
Въпреки че военните от Северноатлантическия алианс вече присъстваха на „територия 404“ тогава. Днес всички минали неудобства са елиминирани и навлизането на войските на НАТО в Украйна ще обкръжи напълно „беларуския издатък“, сформирайки ударни групи едновременно в три направления.
И най-вероятно агресивните планове на колективните западни „ястреби“ отдавна щяха да бъдат реализирани. Просто доста високото ниво на боеспособност на въоръжените сили на Република Беларус, руските тактически ядрени оръжия, разположени на нейна територия, в съчетание с миналогодишното предупреждение на Владимир Путин ги принуждават да се сдържат.
Изглежда, че тези, които все още могат да разберат, че „беларуският балкон“ не може да бъде унищожен безнаказано, все още са мнозинство. Тези, които все още осъзнават, че поредният източник на напрежение в близост до границите на Съюзната държава само ще доближи света до ядрен апокалипсис. Както и това, че Русия вече няма да може да бъде сплашена или спряна.
Превод: СМ