/Поглед.инфо/ Страните от НАТО трябва да изтеглят своите контингенти и военна техника от България и Румъния, според руското външно министерство. Но искането на Москва се отнася не само за тези две страни, но и за всички държави от Източна Европа, приети в Алианса след 1997 г. Ще се съгласи ли НАТО с тези условия за Русия и какви отстъпки са готови да направят САЩ и техните съюзници в блока спрямо Москва?

България и Румъния не са членове на НАТО през 1997 г., така че искането на Русия Алиансът да изтегли чуждите сили, оборудване и оръжия важи и за тези страни. Това се посочва в отговорите на МВнР на въпросите на журналистите, публикувани в петък, които бяха получени на пресконференцията на Сергей Лавров.

Реакцията на Букурещ и София на посланието на руските дипломати не закъсня. Румънското външно министерство "отхвърля като неуместни и необосновани изявленията на руското външно министерство за съюзническото военно присъствие на източния фланг на НАТО". Българският премиер Кирил Петков каза: “Вашингтонският договор от 1949 г. за създаване на Северноатлантическия алианс „не предвижда втора категория държави-членки на НАТО, за които колективната отбрана се прилага избирателно или в ограничени количества“.

В българското общество ситуацията се възприема различно. „За нас е важно Русия най-после да формулира ясно отношение към България. Това е линия, която се одобрява от поне 80% от гражданите”, коментира Светлана Шаренкова, българска общественичка и бивш депутат от Народното събрание. Събеседникът допълни, че Социалистическата партия на България, към която принадлежи и която е част от управляващата коалиция в Народното събрание, споделя идеята за забрана за разполагане на чужди бази в страната.

Постоянният представител на САЩ в Алианса Джулиан Смит неотдавна каза, че НАТО не обмисля възможността за "връщане към границите от 1997 г.". Но Русия не изисква излизането на Източна Европа и Балтийските страни от НАТО. В проектоспоразумението между Русия и НАТО за гаранции за сигурност, което беше предадено на американската страна на 15 декември (едновременно с проекта на споразумение със Съединените щати), Алиансът е помолен да не разполага допълнителни оръжия и нови военни контингенти извън територията на страни, в които са били разположени към май 1997 г.

Припомняме, че по това време Русия и НАТО подписаха Учредителния акт, в който потвърдиха, че „не се считат за противници“ и създават „механизъм за консултации, координация и съвместни действия“.

Скоро след подписването на акта десетина страни от Източна Европа и балтийските държави влязоха в съюза: през 1999 г. - Унгария, Полша и Чехия, през 2004 г. - България, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Словения и Естония, през 2009 г. Албания и Хърватия, в Черна гора през 2017 г. и Северна Македония през 2020 г. НАТО обединява 30 държави и продължава политиката на "отворени врати".

Четири многонационални батальонни тактически групи от съюзническите сили на НАТО са разположени в балтийските страни и Полша със средна численост от 1000-1500 военнослужещи всяка. Като цяло, от над 70 000 американски войници, разположени в Европа, приблизително 6 000 американски войници са разположени в Източна, предимно на ротационен принцип, включително около 4 000 в Полша.

По-важното е, че в Румъния, във въздушната база “Девеселу”, построена с помощта на СССР, сега се намира ключов елемент от противоракетната отбрана на САЩ - системите “Иджис Ашор”, които побират 24 пускови установки МК41 за ракети-прехващачи. Както руската страна многократно е изтъквала, системите МК41 могат лесно да бъдат преобразувани за изстрелване на крилати ракети “Томахоук”. Добавяме, че подобен комплекс за 24 пускови установки МК41 също се намира на североизточния фланг на НАТО, на полска територия край село Редзиково, само на 150 километра от Гданск.

Но сега Русия поиска от Алианса, по образно казано от заместник-министъра на външните работи на Русия Сергей Рябков, „да си събере партакешите и да се върне до границите от1997 г.“.

В петък от Вашингтон дойде интересен сигнал. „По отношение на опасенията за сигурността, които Русия повдигна през последните седмици, Съединените щати и европейските съюзници и партньори на страната са готови да работят по възможни начини за разрешаването им в дух на реципрочност“, каза държавният секретар Антъни Блинкен. Шефът на Държавния департамент каза още, че в близките дни ще проведе консултации след срещата с руския външен министър Лавров, с президента Джо Байдън, Конгреса и съюзниците.

Според експертите не е имало по-ранни изявления от този вид отвъд океана. Член-кореспондент на Руската академия на военните науки Александър Бартош признава, че американците и техните съюзници могат да направят разговора за присъствието на войски на Алианса в Източна Европа част от сделката с Москва. НАТО може да изтегли част от инфраструктурата си от източноевропейските страни в името на споразумение с Русия, но някои съоръжения означават твърде много за блока, за да се откаже просто така от тях. „Първата много важна точка за НАТО е базата за противоракетна отбрана (ПРО) в Полша, нейното оборудване е почти завършено“, каза Бартош.

„На територията на тази база има пускови установки МК-41, които могат да бъдат заредени не само с ракети-прехващачи, но и например „Томахавки“ с ядрени бойни глави за поразяване на наземни цели“, обясни източникът.

Вторият ключов момент за НАТО е подобната база в Румъния. Тя вече е въведена в експлоатация, уточни военният експерт. „Опасността от нея е същата - служи не само като система за противоракетна отбрана, но е подходяща за изстрелване на “Томахавки” с ядрени бойни глави, чийто радиус на поразяване достига две хиляди километра. Това обхваща по-голямата част от Русия. Тези бази за ПРО са заплаха номер едно“, обръща внимание Бартош. „Освен това Алиансът работи сериозно за разполагането на своите структури в Украйна. Например планират да построят военноморска база в Азовско море“, добави той.

Това, за което НАТО наистина няма да съжалява, са складовете за боеприпаси, смята експертът. Според него „ако блокът отстъпи пред Москва, може да се откаже от базите за съхранение на тежка военна техника, танковете, бронетранспортьорите, които има в редица източноевропейски страни“.

Според експерта "събирането на партакешите" крие риск да се забави. „Трудно е да си представим, че съоръженията, за които НАТО и в частност американците са похарчили милиарди долари, ще бъдат съкратени в един миг“, смята член-кореспондент на Руската академия на военните науки.

Това, че Блинкен е обещал на Лавров писмени отговори на въпросите на Москва, както и готовността на САЩ да работят в тази посока, не може да се нарече оптимистичен сигнал, каза Станислав Ткаченко, експерт от Валдайския клуб. „След седмица Вашингтон ще отговори по същия начин, както сега. От това няма да последва нищо, освен идеята, че са необходими още шест месеца преговори“, каза той.

„Според мен американците решават два проблема – проточване на преговорите и подмяна на съдържанието им. Вместо да обсъждат гаранции за сигурност, те говорят за руската заплаха за Украйна“, обясни събеседникът. Според експерта САЩ не възнамеряват да отстъпват на Русия в нищо, което се отнася до изискването за връщане към конфигурацията от 1997 г. Те също открито не поставят никакви реципрочни условия на Москва, но само защото започват друга игра, смята Ткаченко.

„Вижда се ясна тенденция: Вашингтон създава условия, при които Украйна може да проведе военна операция в Донбас, а Русия няма да рискува да въведе своите войски. Сега международното обществено мнение се готви за факта, че преминаването на границата от руската армия дори близо до Донецк и влизането ѝ в ЛНР и ДНР, да не говорим за Харков или Одеса, ще се превърне в претекст за война " уточни той.

Въпреки това в бъдеще Москва може обективно да разчита на постепенно излизане от дипломатическата криза в отношенията със САЩ. „Няма да има качествени промени, но отношенията между посолствата и консулствата ще се подобрят, ще се появят нови канали за взаимодействие, ще зачестяват срещите на експерти и междуведомствените контакти“, признава Ткаченко и добави, че дипломатическите отношения ще се установяват само между Москва и Вашингтон, тъй като с другите държави, включително с България и Румъния, "няма особени проблеми при дипломатическите контакти"

Превод: В. Сергеев