/Поглед.инфо/ Новината, че Русия е обявила частична мобилизация, разтревожи западния свят. Белият дом спешно пренаписа речта на Байдън пред Общото събрание на ООН – където той твърди, че Владимир Путин уж „отправил ядрени заплахи към Европа“. Съюзниците на САЩ също се изказаха в унисон - от Великобритания до кандидатката за НАТО Финландия. Въпреки това дори в рамките на съюза няма единодушие. Как се разделиха мненията на Запада?
Преди речта на Джо Байдън на сесията на Общото събрание на ООН администрацията на САЩ обяви: президентът ще говори за реформата на Съвета за сигурност на международната организация, ще говори за инвестиции в глобалната продоволствена сигурност, ще осъди действията на Русия в Украйна и ще призове света да продължи да им се съпротивлява. Но, според източник на “Политико”, след речта на Владимир Путин със съобщението за частична мобилизация, Белият дом своевременно е пренаписализказването на Байдън.
Президентът на САЩ започна речта си, като говори за руска специална операция - или по-скоро, както той се изрази, за "война, започната от един човек, ако трябва да бъда напълно честен". Американският лидер обвини Москва в нарушаване на устава на ООН и каза: „Президентът Путин отправи открити ядрени заплахи към Европа и показа безразсъдно пренебрежение към задълженията на режима за неразпространение“.
„Слушам Байдън на Общото събрание на ООН. Цитира Путин. Но Путин не е казал това“, каза по повода прессекретарят на руското външно министерство Мария Захарова. “Кой изложи за пореден път президента на САЩ? Кой му дава да чете това? Ясно е, че самият американски президент не е в състояние да анализира или размишлява по сложни теми. Но не може толкова безсрамно да се използва човешката слабост, явно не за благородни цели!”, допълни тя.
Освен това Байдън говори за обявената от руския президент частична мобилизация. „Сега Русия призовава повече войници да се присъединят към боевете, а Кремъл организира фалшив референдум, за да се опита да анексира части от Украйна“, каза американският президент.
„Речта на Байдън показа, че руската дипломация трябва удря в една точка: САЩ бяха тези, които настояваха за изоставяне на Истанбулските споразумения“, каза Борис Межуев, експерт-американист и доцент в Московския държавен университет. „Путин изтъкна това, но Байдън не коментира по никакъв начин, но във всяка своя реч той трябва да се защитава от тези обвинения.“ Събеседникът отбеляза, че в речта си американският лидер също е споменал, че конфликтът в Украйна трябва да приключи "справедливо", но не е обяснил какво означава справедливост в концепцията на Белия дом. „Между другото Москва трябва да представи в публичното пространство своето разбиране за справедливо разрешаване на ситуацията в Украйна – Киев да се върне на масата на преговорите. Няма друг начин за разрешаване на конфликта“, обясни Межуев.
Реакцията на самия Киев на новината за частична мобилизация в Русия беше съвсем предвидима. Украинският външен министър Дмитрий Кулеба каза, че „единственият възможен отговор“ на Запада е „да удвои залога си за подкрепа на Украйна“. „Нови санкции срещу Русия. Още оръжия за Украйна. Повече солидарност с украинците. Още компании и предприятия напускат Русия“, изброи ръководителят на киевската дипломация.
Не е изненадващо, че една от първи обяви подкрепа за Киев британският премиер Лиз Тръс, която вечерта се обади на украинския си колега Денис Шмигал. Ръководителят на Министерството на отбраната на Великобритания Бен Уолъс на свой ред заяви, че руският президент уж е нарушил обещанието си да не мобилизира част от населението. Според него частичната мобилизация, както и провеждането на референдуми в Донбас и в освободените територии „се дължат на опасения от предстоящо украинско настъпление“. В официалното изявление на британското военно ведомство се подчертава, че руската армия изпитва недостиг на кадри.
В същия дух германският канцлер Олаф Шолц говори в кулоарите на сесията на Общото събрание. Той нарече частичната мобилизация знак за поражението на Русия и "акт на отчаяние". „Русия не може да спечели тази престъпна война. С тези решения Путин само утежнява всичко“, цитира “Шпигел” думите на германския лидер. Според Шолц по-рано Русия е трябвало да "отстъпи" - да прегрупира войските си далеч от Киев, да отстъпи. Също така, посочи германският канцлер, Русия не е постигнала желания успех и в източната част на Украйна. „Това е видим знак, че Украйна много ефективно защитава своята цялост и суверенитет, не на последно място поради значителната подкрепа от много страни по света, особено Германия“, каза Шолц.
Трябва да се отбележи, че генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че Алиансът не вижда промени в готовността на руските ядрени сили, но, подчерта той, „ще продължи да бъде бдителен и да помага на Украйна“.
„Информацията за частична мобилизация в Русия се потвърди. Русия ще продължи своята работа – ще се опита да унищожи Украйна и да завземе част от нейната територия“, каза полският премиер Матеуш Моравецки. Той подчерта: „Когато Русия показва бруталната си сила, ние трябва да покажем своята отбранителна мощ“. Моравецки припомни, че Полша е член на НАТО, "най-мощният съюз в световната история". „Това е гаранция за сигурност за нас“, убеден е ръководителят на полското правителство. Саули Нинистьо, президентът на Финландия, която почти се присъедини към Северноатлантическия алианс, заяви, че използването на сила от Русия е "грубо нарушение на Устава на ООН". Той каза, че настоящият руско-украински конфликт изостря вече съществуващите международни проблеми.
Президентът на Литва Гитанас Науседа очаквано потвърди подкрепата си за Киев и призова членовете на ООН да обърнат внимание на престъпленията, извършени по време на военните действия в Украйна. „Призовавам световната общност да създадетрибунал за военни престъпления“, каза Науседа. Много по-остро се изказа шефът на МВнР на съседна Латвия Едгарс Ринкевич. Според него Русия уж е толкова опасна, колкото нацистка Германия през миналия век. Ръководителят на латвийската дипломация призова Украйна да продължи да подкрепя "доколкото е възможно".
Между другото, отбелязваме, че в Рига и Талин вече се подготвят за руската мобилизация - и то не по начина, който се очаква от страни, които любезно приемат руски несистемни опозиционери. Същият Ринкевич каза, че Латвия няма да издава хуманитарни и други визи на руснаци, които избягват мобилизацията. А заместник-външният министър на Естония Вейко Комусаар каза: естонските власти няма да попречат на заминаването на руски граждани, живеещи в страната, включително по мобилизация. Вярно, предупреди служителят, ако тези руснаци участват в специална операция в Украйна, тогава няма да могат да се върнат в Естония.
Реакцията на новината за мобилизацията беше доста резервирана в България и Румъния. „Обявената частична мобилизация в Русия ще доведе до ескалация на конфликта, ще стане по-трудно да се предвиди кога ще приключи. Риск за сигурността на България в тази ситуация има, но пряка заплаха няма“, каза министърът на отбраната Димитър Стоянов. Румънският премиер Николае Чука се ограничи да заяви, че Букурещ "отбелязва със загриженост" новините от Москва.
Трябва да се обърне внимание на разликата в оценките на Румъния и България, от една страна, и на Полша и Великобритания, от друга за мобилизация и референдумите, отбеляза Межуев. „Полско-британската връзка играе най-разрушителната роля както за общата европейска сигурност като цяло, така и за ситуацията в Украйна в частност. Именно те провокираха конфликта в Украйна и успяха блестящо. Като цяло страните в света вече са условно разделени на два лагера по отношение на ситуацията в Украйна: мирната група - Китай, Индия и, може би, Турция, и военната група - САЩ и ЕС", каза източникът.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган призова за прекратяване на "руско-украинската криза" и призова светът да подкрепи "мирните инициативи на Турция за разрешаване на този конфликт веднъж завинаги". Позицията на страните от БРИКС всъщност беше изразена от бразилския президент Жаир Болсонаро - той призова за дипломация, а не за санкции, като най-добър начин за прекратяване на конфликта в Украйна. „Решението на конфликта в Украйна ще бъде постигнато само чрез преговори и диалог“, каза той.
Но дори в самия ЕС, сред европейските партньори на САЩ в НАТО, няма единодушие. Унгарският външен министър Петер Сиярто призова за започване на мирни преговори. „Ние, в съседство с Украйна, не можем да кажем нищо друго, освен че искаме мир и молим силните играчи в световната политика най-накрая да говорят помежду си, да постигнат споразумение, най-накрая да установят прекратяване на огъня и най-накрая да започнат преговори, които могат донесе мир в нашия регион“, каза той.
Освен Унгария, която парадира с особеното си положение в Европейския съюз, Франция всъщност изрази особено мнение. Президентът Еманюел Макрон заяви, че съжалява за решението на Русия да обяви частична мобилизация, наричайки решението на Путин "грешка". "Неговото решение е лоша новина за руснаците, то ще увеличи изолацията на страната му", са думите на френския лидер. В същото време от него не бяха направени изявления за необходимостта от допълнителен натиск върху Москва.
„Бих поставил реакцията на страните от НАТО на обявената у нас частична мобилизация на кантар, където в единия край на спектъра от възгледи е желанието да се отмъсти на Русия за започналата и продължаваща военна специална операция и да бъде наказана за максимално възможна степен. Другият край на тази везна изглежда е желанието конфликтът да се прекрати възможно най-скоро и да се прекрати с някакъв вид политически компромис. Между тези две диаметрално противоположни позиции има много голям набор от различни междинни вариации“, каза Андрей Кортунов, генерален директор на Руския съвет по международни отношения.
„Защо страните от НАТО имат такова разминаване в гледните точки? Да, тяхната реакция е сходна само с това, че не искат Русия да спечели. Но в същото време страните от НАТО разбират, че, първо, загубата на Русия е малко вероятна, особено сега, на фона на мобилизация, макар и частична. Второ, загубата на Русия не означава победа на Украйна. Затова страните от НАТО са принудени да се „измъкват“, излизайки с различни версии за случващото се“, обясни експертът.
Световната общност не беше изненадана от решението на руското ръководство за мобилизация, убеден е събеседникът. „По-рано от устата на западни политици чухме да се говори за рисковете от възможна ескалация на конфликта. Днес отново се появиха дискусии за вероятността конфликтът да достигне ядрено ниво. Според мен в момента е ясно едно: ще бъде изключително трудно да се върнем към политически диалог между Москва и Киев. Този път на развитие на събитията ще бъде затруднен и от провеждането на референдуми на териториите на ЛНР и ДНР, тъй като резултатите от тях няма да бъдат приети от западната общност“, заключи Кортунов.
Добавяме, че за да се изработи обща позиция, ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел (както Байдън смята, че Русия изнудва ЕС с ядрена атака) свиква спешна среща на външните министри на ЕС. На срещата, която, отбелязваме, ще се проведе в Ню Йорк, ще бъдат обсъдени нови санкции срещу Русия. Борел каза още, че на заседанието на Съвета за сигурност на ООН в четвъртък ще бъде обсъден "нов сценарий" за ситуацията в Украйна. ООН трябва да реагира на изявленията на Путин тази седмица, каза Борел. В същото време той подчерта, че не планира да се среща с ръководителя на руската дипломация Сергей Лавров.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com