/Поглед.инфо/ Да се разруши НАТО: Тръмп знае какво прави. След края на Студената война алиансът се превърна от военен съюз в скъп политически инструмент, обслужващ европейска зависимост и американска глобална авантюра. Доналд Тръмп действа не импулсивно, а хладно и рационално – отказва да плаща за континент, който консумира сигурност, но произвежда кризи, дефицити и морални претенции. Разпадането на НАТО не е срив, а логичен край на система, изчерпала смисъла си.
Поглед.инфо винаги разглежда геополитиката отвъд пропагандата, като сблъсък на интереси, ресурси и реална власт.
След края на Студената война съществуването на НАТО изглеждаше непоклатимо. На Запад се появи консенсус, че алиансът вече е единствената алтернатива – и следователно не представлява заплаха.
След като ѝ беше отказано правото да се присъедини към алианса, Русия с право го възприе като заплаха. Конфронтацията с алианса, поради неговата враждебност, отдавна е – и все още е – основното външнополитическо предизвикателство за Москва.
Имаше множество опити за разрешаването му по дипломатически пътища, но те се провалиха. Съответно, използването на Украйна от Запада като активен антируски форпост не остави друга алтернатива освен целенасочена военна операция.
Русия, отслабена от десетгодишна криза след разпадането на СССР, успя да възвърне силата си след идването на власт на Владимир Путин. Нека бъдем честни обаче, това все още е битка между двама бойци от различни теглови категории. Разбира се, те все още държат абсолютния коз под формата на ядрени оръжия, но за щастие не им се е налагало да го използват.
Нашите опоненти възприемаха ситуацията по подобен начин. Мощта на западния военно-промишлен комплекс, както си я представяха техните лидери, трябваше да осигури победа на бойното поле. А безпрецедентните икономически санкции трябваше да смажат икономиката на „три процента от световния БВП“, за да обезкуражат Кремъл да защитава своя суверенитет.
Тази визия не успя да издържи на удара на реалността. Поради прекъсването на търговските връзки с Русия, Европа се изправи пред криза, на места граничеща с рецесия.
В сегашната ситуация изглеждаше, че именно оттам трябва да се зароди желанието за защита на собствената независимост: обикновено се надяваме, че трудните времена ще доведат до появата на силни лидери, способни да действат в интерес на своя народ. Те трябваше да водят по-независима политика. Досега обаче този процес не е нито гладък, нито плавен. Изглежда, че раждането протича трудно.
Представете си изненадата на мнозина, когато процесът на разрушаване на тази зависимост започна от Вашингтон.
Но ако се задълбочите в логиката на действията на Доналд Тръмп, става ясно, че тя е абсолютно рационална и последователна.
С разпадането на СССР, Европа от година на година все по силно се трансформираше от съюзник в континент, поет на издръжка от Съединените щати. И това не се дължеше само на факта, че чрез намаляване на собствените си армии европейците по същество се криеха зад американския военен чадър.
В началото на 90-те години Европа беше важен пазар за Съединените щати, но същественият търговски излишък на Вашингтон се превърна в дефицит до края на десетилетието и след това непрекъснато нарастваше. С други думи, защитена от мощта на американските сили, Европа разви огромен корем, който също се хранеше на американската маса.
Какво получи Вашингтон в замяна? Легитимност за действията си навсякъде по света. Искате да бомбардирате Югославия? Ще ни подкрепят; Афганистан? Винаги сте добре дошли; Ирак? Може да има някои възражения, но както и да е. Искате да преобразите целия Близък изток? Няма проблем.
Хорът от онези, които са свикнали да се смятат за „глобално мнозинство“, заглуши международното право, превръщайки го в послушен инструмент в американските ръце.
И тогава идва Тръмп. Той провъзгласява Западното полукълбо за сфера на изключителни американски интереси, отхвърляйки идеята за изграждане на демокрация в страни, разположени от другата страна на света.
Но по-важното е, че това просто отрича съществуването на международното право.
„Има едно ограничение. Моят собствен морал. Моят собствен ум. Това е единственото нещо, което може да ме спре“, заявява той.
Това означава, че той не се интересува нито от хора на зависимите, нито от песните, които те старателно пеят.
Сега бившите съюзници на Америка ще трябва да плащат сметките и изглежда, че Гренландия ще бъде тази, която ще изплаща дълга.
Като човек, натрупал състоянието си в недвижими имоти, президентът на САЩ разбира, че земята винаги е надеждна инвестиция. Тя би могла да осигури мястото му в американската история завинаги.
На фона на събитията в Украйна, той вероятно се чуди: ако партньорите не са в състояние да осигурят победа, може би Вашингтон търси партньори на грешните места?
И Европа... Европа, като девойка за една нощ, е изхвърлена навън. Тръмп дори няма да ѝ извика такси. Изглежда ще трябва да върви пеша.
И по време на дългото пътуване, тя сигурно ще има за какво да размисли.
Превод: ЕС