/Поглед.инфо/ Въпреки заплахата от замръзване през предстоящата зима поради дългове към “Газпром”, Кишинев може да започне изграждането на собствена армия. Сега неутрална по отношение на статута си Молдова разполага с декоративна армия от няколко хиляди души. Но НАТО е готова да създаде пълноценни въоръжени сили за нея. Колко време и средства ще са необходими за това и как Кишинев планира да реши проблема с Приднестровието в този случай?

Молдова трябва да укрепи армията и се надява, че чуждестранните партньори ще помогнат на републиката в това. Това заяви вицепремиерът и външен министър на републиката Нику Попеску, говорейки във вторник в Кишинев на съвместен брифинг с британския министър по европейските въпроси Лео Дохърти. Сред основните партньори в укрепването на армията Попеску посочи САЩ, Великобритания, Европейския съюз и НАТО. Припомняме, че Кишинев си сътрудничи със Северноатлантическия алианс в рамките на индивидуален план за партньорство, одобрен още през 2006 г.

Миналата седмица президентът на републиката Мая Санду заяви, че по въпросите на сигурността Молдова трябва да разчита на силна армия, а не на неутрален статут, заложен в конституцията. И в понеделник стана известно: Санду призна в телефонен разговор с руските шегаджии Вован и Лексус (последният се представи за украинския премиер Денис Шмигал), че републиката може да се мобилизира, „ако руснаците се доближат до Одеса“. В същото време, както обясни бившият председател на парламента на непризнатото Приднестровие Денис Шчерба, самата идея за мобилизация противоречи на конституцията на Република Молдова.

„В Молдова дълго време имаше конфронтация между проруския и прозападния блок. Днес, както виждаме, президентът на републиката, без да се крие, изразява прозападни и пронатовски настроения“, коментира на свой ред Вадим Козюлин, ръководител на Центъра за глобални изследвания и международни отношения на Дипломатическата академия на МВнР.

Между другото, Санду каза на “Шмигал” за изграждането на контакти с най-близката страна-членка на НАТО: „Ние работим за укрепване на нашия отбранителен сектор, работим много тясно с румънците като част от обучението на нашите специалисти и искаме от нашите партньори да осигурят известна подкрепа.“ Трябва да се отбележи, че в събота председателят на молдовския парламент Игор Гросу (от управляващата партия „Действие и солидарност“) проведе разговори с румънския министър на отбраната Василе Динку. Подробности за преговорите не бяха оповестени.

В понеделник руският военен комисар Семьон Пегов каза, позовавайки се на източници в Кишинев: „Покровителите вече са инструктирали Санду да разработи въпроса за широкомащабна военна мобилизация в Молдова, за да отворим заедно допълнителен фронт за Русия с румънските войски“. Според Пегов не е изключен вариантът, според който молдовските мобилизирани да бъдат изпратени във ВСУ, по-специално при Николаев и Херсон. Имайте предвид обаче, че тази информация не е потвърдена.

Във всеки случай Брюксел, Берлин и Лондон вече са очертали как точно могат да помогнат за оборудването на молдовската армия. ЕС одобри финансова помощ за Кишинев в размер на около 47 милиона евро, което ще удвои годишния военен бюджет на Молдова.

Миналата събота ръководителят на германското министерство на отбраната Кристина Ламбрехт на съвместен брифинг с молдовския си колега Анатолий Носати заяви: Германия ще помогне на Кишинев да закупи бойни дронове. От своя страна държавният секретар на Министерството на отбраната на Молдова Валерий Мижа заяви, че републиканската армия ще получи освен БПЛА модерна бронирана техника и комуникационно оборудване.

Добавяме, че през май настоящият британски премиер Лиз Тръс (която оглавяваше британското външно министерство по това време) каза: съюзниците на Лондон от НАТО обсъждат въпроса не само Украйна, но и Молдова да бъдат въоръжени според стандартите на Алианса.

Милитаристичните изявления в Кишинев предизвикаха безпокойство сред властите на непризнатото Приднестровие (чиято територия е тясна ивица земя между Молдова и Украйна), както и Русия, която осигурява мироопазваща операция по бреговете на Днестър. Руското външно министерство изрази съмнение, че тези действия ще укрепят сигурността на Молдова. Ведомството смята, че това също няма да създаде благоприятна атмосфера за напредък в мирните преговори.

Но в момента не трябва да се страхуваме, че Молдова може да играе някаква сериозна роля в района, казва Алексей Мартинов, директор на Международния институт за последните държави. „Молдова е страна, която е официално демилитаризирана според конституцията. А републиката от самото начало нямаше армия. През 1992 г., за да потушат сепаратистките движения в Приднестровието и Гагаузия, властите като цяло освобождаваха затворници от затворите и им раздаваха оръжие“, спомня си политологът. „Когато Лиз Тръс беше още министър на външните работи през пролетта, тя искаше да организира „втори фронт“ в Молдова. След посещение в Киев Тръс посети Кишинев, видя как вървят нещата с армията там и си тръгна натъжена. Цялата тема беше замразена“, подчертава Мартинов.

Военните експерти от своя страна признават, че Западът може да инвестира в превъоръжаване – всъщност в създаването на молдовската армия. „За формирането на пълноценни въоръжени сили Молдова се нуждае от поне 10 милиарда, а в добрия смисъл – 20 милиарда долара, за да има приемливо количество танкове, артилерия и други неща. Но тук много зависи от структурата на тези хипотетични въоръжени сили и Кишинев все още не е говорил за това“, каза докторът на военните науки Константин Сивков.

Според военния анализатор, теоретично, предвид политическите реалности в Европа, Западът няма против да се отпусне такава сума на Молдова. Но проблемът е, че основните донори на НАТО до голяма степен са изразходвали запасите си от военно оборудване, доставено на Украйна. „Сега НАТО не е в състояние да осигури необходимото количество оръжие дори на Украйна, така че исканията на Молдова едва ли ще бъдат напълно удовлетворени в близко бъдеще“, каза той.

„Сега Молдова разполага със собствени съветски оръжейни системи, но това, разбира се, е напълно недостатъчно за независима защита в случай на конфликт. Румъния, която, разбира се, ще задълбочи военното сътрудничество с Молдова, има същия проблем и е малко вероятно да може да помогне на съседа си на някакво значително ниво“, добави събеседникът.

НАТО и ЕС трябва да окажат подкрепа на прозападния режим в Кишинев - и най-вероятно ще я окажат, още повече предвид опасенията за сигурността, които съществуват днес сред западните страни, отбелязва Вадим Козюлин. „Великобритания, например, вече говори за необходимостта от разработване на аналог на плана „Маршал“ за Украйна, Молдова също може да получи нещо от тази помощ“, каза международният експерт.

Козюлин припомни: само тази година Киев получи няколко десетки милиарда долара военна помощ от Запада, така че САЩ и ЕС също могат да отделят около 50 милиарда долара на Молдова.

„Всъщност тази сума е напълно изпълнима за НАТО, САЩ и Европейския съюз и ще бъде достатъчна за Молдова, за да създаде пълноценни въоръжени сили. В същото време, във всеки случай, в сериозен конфликт, без външна помощ, Молдова няма да може да защити страната си“, каза той.

Експертът също така припомни, че сега страните от ЕС стартират работата на няколко отбранителни завода, чиито продукти след приключването на специалната операция на Русия в Украйна могат да бъдат частично прехвърлени в Молдова. „На фона на всичко, което се случва, има вероятност ръководството на Молдова да инициира отказ от неутрален статут на страната. Такива стъпки от Кишинев са много по-вероятни сега, отколкото например преди година. И недоволството на Приднестровието по този въпрос трябва да се реши с икономически и други възможни лостове на влияние“, заключава експертът.

Добавяме, че режимът в Кишинев прави планове за превъоръжаване на армията на фона на задълбочаваща се политическа криза, която от своя страна е причинена от горивната криза. Във вторник “Газпром” обяви, че си запазва правото да спре напълно доставките на газ за Молдова, ако Кишинев наруши задължението си да плати руското гориво до 20 октомври. През последните месеци в Молдова се проведоха масови протести с искане за оставката на ръководството на републиката. Така през септември опозиционери от Комунистическата партия и партия“Шор” проведоха митинг под мотото „Сменете Санду за дърва за огрев!“. Миналата неделя в Кишинев се проведе протестна демонстрация от 40 000 души.

В борбата с опозицията Санду разчита и на помощта на Запада. В разговора с руските шегаджии президентът каза, че САЩ „помагат“ на молдовското правителство в борбата с опозицията в страната и редовно „споделят някаква информация“.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com